"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери.

Намира се на кръстопътя на дребните амбиции. Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа. Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета. 

 

 

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй. Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

 

 

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

Десет заповеди за бъдещи министри

Водят се консултации за нов кабинет, гласят се министри, някои вече потриват доволно ръце. Нищо ново в нашата действителност. През 1933 г. Райко Алексиев, в типичния си стил, публикува във вестника си "Щурец" десет заповеди за онези, които искат да станат министри. Не е лошо и сегашните кандидати да ги прочетат.

1. Имай вяра в късмета си и може би ще бъдеш ощастливен с министерски пост. Късметът е сляп и не може да различи кадърното от некадърното.

2. Ако имаш навик да сънуваш, гледай да не сънуваш просо.

3. Упражнявай се да сядаш на меко, за да ти свикне седалището, но не забравяй да посядваш сегиз-тогиз и на твърдо. За министрите са запазени винаги два вида мебели: мека мебел в Министерския съвет и твърда скамейка в Държавния съд. Добре е да се тренираш и в двете посоки.

4. Не мисли да настаниш всичките си роднини на държавни служби – като станеш министър, роднините ти толкоз ще се увеличат, че може би службите да не стигнат.

5. Ако станеш министър, не мисли, че нашите училища са прости за твоето дете и затова не го пращай да учи в чуждестранно школо, защото от личен опит знаеш, че много простаци могат да станат големи хора и без помощта на чуждо училище.

6. Изчисти си черното под ноктите. Ако ти е жал за България, по друг начин можеш да изразиш траура си.

7. Когато лапаш, не мляскай, защото с мляскането си ще обърнеш внимание на хората да следят от колко места лапаш.

8. Когато станеш големец и старите ти яки ти станат малки, не се оплаквай, че ти е тясно около врата, защото всички ще знаят, че не казваш истината.

9. Изучи министерската си кола колко места има и не я претоварвай с роднини, за да не ѝ повредиш ресорите – в крайна сметка роднините ти достатъчно тежат на министерския ти ресор, та нека оставят автомобилните на спокойствие.

10. За да ти е добре, подвивай опашката си. При подвита опашка по-мъчно може да ти духнат под опашката.

В. „Щурец“, август 1933 г. Статията се е появила във вестник "Щурец" под името "Пътеводител за България – пътища и безпътие". Неин автор е големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.).

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук