Похитили половинката на Боби Манджуков заради негови игри

<strong><span style="color: rgb(0, 0, 0);">Ето интервюто, което родителите на Галина дадоха единствено пред &quot;ШОУ&quot; на 10 февруари 2013 година, след смъртта й:</span></strong><br /> <br /> Калуди и Мария Пееви са родители на една от най-известните варненски красавици &ndash; Галина Манджукова, която си отиде скоропостижно и шокиращо за мнозина от този свят. Името на бившата съпруга на скандално известния бизнесмен Борислав Манджуков се прочу за пръв път в края на 2003 година, когато тя бе отвлечена пред дома си. Още тогава беше ясно, че Галя е била похитена заради бизнес игрите на своя мъж, за когото за последно се шумя покрай акцията &bdquo;Цигараджиите&rdquo;. 38-годишният варненец бе един от закопчаните, наред с емблематичния митничар Георги Владимиров &ndash; Фози, с когото според МВР са въртели контрабандата с папироси. Боби Манджуков е известен и с десетките разследвания срещу него за въртене на ДДС-схеми за източване на милиони левове, както и с чейндж бюрата си, които завъртя, стъпвайки на освободената ниша във Варна след задържането на сарафа Влади Ковачев, който излежа присъда за убийството на жена си Анелия. Трупайки пачки, младият бизнесмен се запознава с красивата варненка Галина Пеева. Той й поверява контрола на чейндж бюрата, като тя самата върти основно най-оборотното &ndash; това на улица &bdquo;Д-р Пискюлиев&rdquo; в морската столица. Момичето, което е кадър на IV езикова гимназия във Варна, а след това и на Техническия университет в морската столица, се справя добре с бизнеса и впоследствие става &bdquo;дясната ръка&rdquo; на напористия бизнесмен. Скоро след това &ndash; и негова жена.<br /> <br /> Всичко върви по мед и масло, до момента, в който на 9 декември 2003 година 8 маскирани мъже причакват в засада бременната в четвъртия месец Галя и я отвличат пред къщата й в местността &bdquo;Евксиноград&rdquo;. Дни наред никой не знае нищо за съдбата й, докато тя мистериозно не се прибира в дома си по Коледа. Според информацията на разследващите, похитителите на Галя са били конкуренти на Манджуков, които са имали с него &bdquo;неуредени бизнес отношения&rdquo;. Те поискали 500 000 долара откуп от бизнесмена, но парите така и не били дадени, а похитителите в крайна сметка освободили бременната жена. Няколко години по-късно Галина и Борислав се разделят като според техни познати, причина за това станали редовните злоупотреби на Галя с алкохола и антидепресантите. Тя си отиде от този свят само дни преди да навърши 34 години, като според нейни познати причина за това станала цироза на черния дроб, развила се вследствие на страстта й към чашката.<br /> <br /> &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с родителите на покойната красавица, за да разбере каква е точната причина за нейната кончина. Почернените Мария и Калуди се съгласиха да говорят и да разкрият единствено пред вестника на народа, какво всъщност е довело до това съдбата да отнеме дъщеря им.<br /> <strong><br /> - Какво точно се случи, че дъщеря ви си отиде от този свят така скоропостижно?</strong><br /> Калуди: - В последно време здравословното й състояние не беше много добро. На 14 януари й стана лошо и легна тук вкъщи на дивана. Каза ми: &bdquo;Татко, не ми е добре нещо...&rdquo;. Имаше болки в корема и ми каза да се обадя за помощ. Звъннах на 112, обясних им, че има диабет, болки в корема и им казах, ако може да дойде &bdquo;Бърза помощ&rdquo;&hellip;<br /> <strong><br /> - Разбра се, дъщеря ви е имала проблеми с алкохола, оттам - и цироза...</strong><br /> Калуди: - Вижте какво сега, от алкохола в действителност черният дроб е бил увреден. Обаче след операцията организмът й вече не издържа - органите взеха да отказват, кръвното й налягане започна да пада. Получи перфорация на дванайсетопръстника... На осмия ден жена ми е била там и Галя й казала, че е почувствала втвърдяване на стомаха и болки. С жена ми отишли на скенер и там вече й казали, че има някаква перфорация и трябва да се оперира. Но това се е случило в момента, не е отпреди тази язва. Една седмица й източвали вода от корема... Организмът й беше заслабнал -<br /> <br /> тя напоследък не се хранеше изобщо И в болницата една седмица почти не е яла нищо.<br /> <br /> <strong>- Чух, че е имала проблеми с психиката и за това е посягала към чашката...</strong><br /> Калуди: - Не! Психиката й до последно беше добре. Даже жена ми вика: &bdquo;Разделихме се с прегръдки и целувки&rdquo;. Галя й казала: &bdquo;Майко, страх ме е от операцията!&rdquo;, а жена ми казала: &bdquo;Няма страшно, екипът е много добър&rdquo;... Но шансовете явно са били много малки, защото организмът й не издържа. Всичко дойде от диабета, а той - от отвличането&hellip;<br /> <br /> <strong>- Тогава ли разви болестта?</strong><br /> Калуди: - Да, отключи се, след като я отвлякоха.<br /> <strong><br /> - И прекаляването с алкохола ли? Тогава ли започна да посяга към чашката?</strong><br /> Калуди: - Е, да, така е... Но пияна никой не я е виждал. Тя така си пиеше - обикновено вечер, като се върнеше, едно 100&ndash;200 грама си ги изпиваше. И ние с майка й дори не сме разбирали за това. Като се изписа, че алкохолът е убил Галя обаче, комшиите направо се изненадаха, защото никой от тях не я е виждал пияна...<br /> <br /> <strong>Мария:</strong> - Истината не е, че алкохолът я уби! Истината е съвсем друга...<br /> <br /> <strong>- Каква е?</strong><br /> - Както ви обясни съпругът ми, Галя страдаше от диабет. Трябваше ежедневно да си бие инсулин по 3 пъти. Този инсулин започна да руши органите й един по един и от това получи перфорация на дванайсетопръстника. Т. е. &ndash; спукана язва. Тази операция, която претърпя преди да почине, лекарите казаха, че трудно ще я издържи. Освен че организмът й беше със занижени жизнени сили, тя самата телесно много отслабна.<br /> <br /> Диабетът я стопи от 58 на 48 килограма!<br /> <br /> Просто много заслабна и трудно понасяше каквото и да е заболяване &ndash; една хрема, една настинка &ndash; всичко я събаряше. Всичко се отразяваше изключително зле на организма й. Влезе в болницата заради диабета, защото се наруши самият профил на заболяването и приемът на инсулин. Тя го възприемаше, но не точно както трябва. Това е много коварна болест. Много трудно лечима. Трябва много здравословно хранене и режим &ndash; точно определени единици инсулин да си биеш, за да бъдеш добре... А тя искаше да работи, да печели, не винаги успяваше да си спазва режима. Мислеше само за Анжи (дъщеричката й Анжелика, която е на 8 години и половина - б.а.).<br /> <br /> Галя искаше само тя да е добре, да има всичко, което е необходимо. Не мислеше толкова за себе си и за болестта, която имаше. И на практика, когато се наложи да я оперират, понеже перфорацията на язвата се получи само за 24 часа, тя трябваше да бъде оперирана веднага по спешност. Но хирургът - Димо Димов от Терапията (Университетска болница &bdquo;Света Марина&rdquo;&ndash;Варна, където Галина Манджукова е била приета за лечение и впоследствие оперирана &ndash; б. а.) ни каза: &bdquo;Тя е болна и много изтощена. Няма да издържи...&rdquo;. &ldquo;Добре - казвам. - Какво можем да направим, след като не може да издържи?!&rdquo;. И той каза, че независимо от всичко, тя трябва да бъде оперирана, защото няма друг вариант. Коремът й беше подут, стана твърд - всички газове и води не се възприемаха,<br /> <br /> органите спряха да работят...<br /> <strong><br /> - Какво стана след това?</strong><br /> Мария: - В петък (25 януари &ndash; б. а.) спешно я оперираха и всичко беше нормално. Галя издържа! В събота сутринта беше много добре. Лекарите ми казаха, че добре възприема медикаментите... Даже ми каза: &bdquo;Майко, много съм добре, не се тревожете за нищо&rdquo;. И аз се върнах вкъщи доста спокойна, сигурна, че тя преодоля тази сложна за нея операция... Казах си: &bdquo;Ето, тя се справи! Успя!&rdquo;. И в неделя сутринта, когато отидохме пак в реанимацията, ни казаха, че изведнъж се е влошила. Бяхме шокирани. Какво? Как?... Обясниха ни, че черният й дроб отказва, оттам - бъбреците, започнали да се нарушават функциите и на белия дроб... Включиха я на апаратно дишане... (плаче &ndash; б. а.)<br /> <br /> <strong>Калуди:</strong> - Кръвното й взе да пада... Лекарят като ми каза, че нещата са много зле, усетих накъде отиват работите... Но нали знаете &ndash; надеждата умира последна. И вече по едно време казаха, че просто чудо трябва да стане. Бяхме подготвени, но все пак шокът е неописуем! Съпругата ми е съсипана. Тя не искаше въобще да вярва, че може нещо да се случи...<br /> <br /> <strong>Мария:</strong> - Аз се надявах! На тези 5 процента, които й даваха. Толкова силно вярвах, че тя няма да се предаде, че ще успее да се справи... Но не успя...<br /> <br /> <strong>- Доколкото разбрах от лекарите, Галя е направила сепсис след операцията, като това е следствие от перитонита. И тя не е успяла да го преодолее заради факта, че е страдала от цироза на черния дроб, която е занижила силите на организма й..</strong>.<br /> <strong>Мария: </strong>- Имаше цироза, да. Но тя бе в начален стадий, разбирате ли?! Това заболяване не бе фаталното. Много хора страдат от начален стадий на увреден черен дроб. Галя просто бе много слаба и не успя да издържи! Няма смисъл да ви лъжем, това е истината! Но тя страда много... Това отвличане, оттам тръгна всичко... Това отвличане я уби нея! Стресът от изживяното я унищожи!<br /> <strong><br /> Калуди:</strong> - Един от тези, които я бяха отвлекли, я беше ударил много лошо тука (показва с ръка дясната половина на челото &ndash; б. а.), което до последно си стоеше като отток. Така я бяха ударили, че тази цицина си остана като белег до края на живота й.<br /> <br /> <strong>Мария: </strong>- Похитителите са я удряли, защото Галя се е съпротивлявала. Беше голям шок за нея &ndash;<br /> <br /> 17 дни в плен. Но преди да успеят да се доберат до нея и със сила да я измъкнат от джипа й, тя 30 минути ги е държала под напрежение. Всичко се случва малко по-надолу по нашата улица. Около половин час не се е дала на тези 8 похитители! Успяла е до едно време да се справи с тях...<br /> <br /> <strong>Калуди:</strong> - Чак накрая са успели да я извадят, след като са счупили стъклото. Удрят я по главата и едва тогава, като губи съзнание, успяват да я измъкнат и отвлекат. Но, каквото било &ndash; било... Вече няма значение...<br /> <br /> <strong>Мария: </strong>- Но всъщност оттам започна всичко - абсолютен срив получи на психиката. И разочарование от човека до себе си. Абсолютно разочарование, защото 17 дни тя не трябваше да бъде там (където е била в плен &ndash; б. а.). Трябваше Борислав много по-рано да направи това, което е необходимо...<br /> <strong><br /> - Да плати откупа ли?</strong><br /> Мария: - Да, каквото е трябвало там... Не знам подробностите. Спестиха ни ги. Не знам точно как стоят нещата. Веднъж казва, че е дал, веднъж казва, че не е дал... И до днес не мога да разбера каква е истината.<br /> <br /> <strong>- Моята информация е, че са дадени около 250 000 долара, взел ги е от свой съдружник...</strong><br /> <strong>Мария: </strong>- Така и не знам истината, честно ви казвам. Не мога да твърдя нищо.<br /> <br /> <strong>- А разбра ли се кой стои зад отвличането и каква е причината всъщност?</strong><br /> - Нямам представа. Галя дава сведения във Варна, в Добрич, защото единият от похитителите бил оттам. Основният от групата пък бил убит...<br /> <strong>Калуди:</strong> - После пък разправяха, че в Испания били избягали...<br /> <strong>Мария:</strong> - Но това са слухове. Работата е там, че Галя непрекъснато я връщаха към това, а тя искаше просто всичко да спре и да забрави за отвличането! Искаше само да си живее, да си работи... Но не й даваха възможност.<br /> <strong><br /> - След като я похитиха ли започна да пие?</strong><br /> <strong>Мария:</strong> - Вижте, това си беше едно тихо пиене. Тя се връщаше, сипваше си стотина грама и толкова. Приспиваше си детето нормално, след това си лягаше. Никого не занимаваше със себе си, никого не притесняваше. Всичко беше по... най, така, безобидния начин... Аз не крия нищо. Няма защо да го правя &ndash; детето ми го няма, така или иначе. Аз не отричам, че Галя пиеше. Пиеше Галя. Но не това бе причината тя да си отиде. Просто не е тази... Можеше да си продължи да живее, ако не беше тази перфорация на дванайсетопръстника...<br /> <strong><br /> - Не са малко хората, които казват, че от сутринта посягала към чашката и тази страст се оказала фатална за нея...</strong><br /> <strong>Калуди и Мария:</strong> - А-а-а, не! Няма такива работи!<br /> <strong>Калуди:</strong> - Казах ви - комшиите викат - никога не сме я видели пияна.<br /> <strong>Мария</strong>: - Истината не е тази! Просто не е! По принцип тя влезе в болницата, защото се беше подул черният й дроб, но не беше фатално това. Перфорацията на дванайсетопръстника се оказа фатална! Оттам стана всичко. Ако не беше тази операция, Галя щеше да се върне и всичко щеше да се развие по съвсем друг начин...<br /> <br /> Още в болницата тя се осъзна и беше готова за промяна. Знам го, защото бях всеки ден при нея. Дори се изправи и ми каза: &bdquo;Майко, вече съм много добре и повече никакво пиене, след като се прибера!<br /> На 7 или на 10 дни ще си дърпам от една цигара един-два пъти и това ще бъде! Край! Вече всичко с пиенето приключи за мен! Дотук!&rdquo;... Просто разбра, че вече няма накъде. Тя щеше да се справи - беше го решила вече. А като кажеше нещо &ndash; правеше го! Даже смяташе сега, през февруари, да изкара изпита за съдия-изпълнител. Искаше й се да работи в тази сфера. Но изведнъж тази перфорация, която се получи на дванайсетопръстника, обърка всичко. Организмът й беше прекалено слаб и нямаше време да се възстанови...<br /> <strong><br /> - Но това е заради диабета и цирозата, нали?</strong><br /> <strong>Мария: </strong>- От всичко! И основно идва от стреса, който беше изживяла. То просто нямаше ден свободен... Да не кажа колко пъти: Ела за тази призовка, Борислав, ела за друга призовка, отиди там, че те викат за еди си какво... И тя за това реши и да се разведе - за да не фигурира повече, за да не искат вече от нея нищо и да не я притесняват. Тя вече е разведена &ndash; да търсят Борислав. А него не могат да го намерят никъде и идват тук! Знаят къщата, знаят адреса, идват тук и всички неприятности на нашите глави! В последните години ние постоянно се оглеждаме за полицаи. Даже вие като дойдохте, си казах: &bdquo;Ето, пак полицай идва, пак някоя призовка, пак не са го открили...&rdquo;...<br /> <strong><br /> - Но, доколкото знам, въпреки че дъщеря ви и Борислав са се развели, с него сте продължили да поддържате добри отношения...</strong><br /> <strong>Мария</strong>: - Абсолютно. Той сега е в София, но всеки ден се обажда. Притеснява се за детето, не мога да кажа, че не е загрижен, напротив.<br /> Калуди: - Боби е много внимателен, звъни постоянно сега. Разделиха се с Галя, но до последно си бяха в много добри отношения. На Коледа дойде даже, постоя няколко часа. Него за детето го боли. То сега е при нас, ние го гледаме...<br /> <br /> <strong>Мария:</strong> - Борислав изживява смъртта на Галя също много болезнено. На него също му е много трудно. Те все пак бяха 12 години заедно и не могат да се заличат просто ей така всички хубави моменти и преживявания. А в началото на връзката им и двамата бяха много щастливи. Галя много му помогна, за да се разрасне бизнесът му. Храни много добри чувства към нея. Казва, че е загубил един много умен и скъп за него човек. Той с нея можеше да разговаря абсолютно за всичко. Галя беше единствената жена, която можеше да му бъде и жена, и приятел. Той много пъти е търсил съдействие от нея и много пъти се е възползвал от нейния ум, от това, което тя можеше и знаеше. Беше винаги до него, нещата им вървяха добре... Аз като майка също се възхищавах много на дъщеря ми. До 2004 година, когато нещата се промениха коренно. Този стрес не можа да го преодолее. Измъчваше се непрекъснато. Страдаше много, искаше да продължи, но нямаше сили като че ли в себе си. Нещо липсваше, нещо не достигаше... Това отвличане &ndash; то съсипа всичко...<br /> <strong><br /> - Дали Борислав изпитва някаква вина заради това отвличане?</strong><br /> - Възможно е.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че тя трудно е изживявала проблемите около Манджуков...</strong><br /> - Много трудно. Това я съсипваше непрекъснато. Връщаше се винаги назад, към преживяното и така и не можа да се освободи...<br /> Сега вече живеем само заради Анжи... Добре, че я има нея...<br /> <br /> <strong>- Детето знае ли, че майка му я няма?</strong><br /> <strong>Калуди:</strong> - Жена ми се опита да го подготви... &bdquo;Мама е при леля Дарчи (Дарина - голямата дъщеря на Калуди и Мария Пееви, която също е покойница &ndash; б. а), те са на небето&rdquo;... Приема го, но дете &ndash; още не може добре да разбере за какво става въпрос. Пита: &bdquo;Ама ще я видя ли?&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Мария:</strong> - Малката казва: &bdquo;Бабо, аз мисля, че мама още е в болницата&rdquo;. Не иска да го приеме детето. На 8 години и половина е, как да го приеме?!... Не знам каква е тази съдба нашата...<br /> <strong><br /> - Действително само вие си знаете каква мъка е това &ndash; да погребете и двете си деца...</strong><br /> - Как да ви кажа, сега бяхме малко подготвени. Лекарите все пак ни казаха, че органите й един по един започват да отказват, докато при Дарито - голямата ми дъщеря, стана внезапно, изведнъж. Катастрофа. Аз тъкмо бях приготвила обяда и чаках да дойде вкъщи и изведнъж се случи. Шокът беше неописуем.<br /> <br /> <strong>Калуди:</strong> - Случи се преди 13 години до Ривиера. Един автобус излиза и се блъска в него. Отзад две момичета и едно момче - нищо им няма. Само тя умря. Беше на 25 години... То бива, бива, ама такова като нашето!... Сега само Анжи ни остана. Дай, Боже, десетина години да сме още живи поне, че да поотрасне малко...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br />