Измръзналите пъпки на овощните лесно могат да се диагностицират. Те не се разпукват, потъмняват, покафеняват или почерняват, след което изсъхват и опадват. От всички тъкани, разположени по клоните и клонките, най-често се поврежда сърцевината - когато е измръзнала и тя потъмнява, пише "Марица".

По принцип степента и характерът на повредите по тъканите, в т.ч. и по дървесината, се определя по промяната в оцветяването - до светлокафяво оцветяване е показател за слабо измръзване, кафявото и тъмнокафявото оцветяване показват силно повредена дървесина.

Измръзванията по кората могат да засегнат отделни участъци - отначало се появяват едва забележими тъмни петна с различна форма. Те могат да бъдат с гладка повърхност или като надлъжни разпуквания с разкъсани краища. При силни повреди кората пада и се показва дървесината.

При силен студ мразобойните повреди по кората и дървесината могат да бъдат и много тежки. Такива са надлъжните пукнатини по ствола които възникват при продължителни студове и се дължат на ледени кристали, които се образуват в междуклетъчните пространства.

След като отминат ниските температури, детайлната проверка в градината е задължителна. При младите дръвчета се проследяват повредите по едногодишните клонки, а при възрастните - повредите по плодните пъпки и 3-4-годишните клонки и разклонения. Плодните пъпки за анализиране се събират от 3-5 дървета за всеки сорт.

При ябълката и крушата обект на наблюдение трябва да бъдат късите плодни клонки, а при костилковите - букетните и едногодишните дълги, цветни, смесени плодни клонки. За целта се правят напречни прорези на  пъпките с остър нож.

Централната част на повредените пъпки придобива тъмнокафяво оцветяване. При костилковите видове, особено при черешата и сливата, често повредите могат да бъдат доста различни - т.е. едни цветове може да измръзнат, а други не.

Анализират се и корените, като се разкопава на дълбочина 50-60 см. Отбират се корени с различна дебелина, на които се правят прорези.