Изборът на Ива Митева за председател на Народното събрание (НС) е намигване за експертно правителство. Това мнение изрази политологът доц. Стойчо Стойчев.

Всички са вперили поглед в правителството след изборите на 4 април. В четвъртък беше и първото заседание. Равносметката направи политологът в интервю за „Фокус“:

- Доц. Стойчев, имаше ли изненади в този първи ден на 45-то Народно събрание и кои бяха акцентите, според вас?
- Не бих казал, че има изненади. По-скоро се наблюдава дори засилване на това, което очаквахме – обединението против ГЕРБ или остракацията на ГЕРБ, ако искате, в парламентарната политика поне засега е факт, защото тези политически субекти в тази им цялост от 165 гласа няма да ги видите често, да не кажа съвсем скоро, а може дори да не ги и виждаме и в парламента в такова мнозинство.

Изключително силно послание:

че нищо, че са по-малки партии, с по-слаби резултати на парламентарните избори, като се обединят всъщност, водени от конфликтите си – било то организационни, лични и т.н., биографични, с ГЕРБ и с Бойко Борисов, могат да бъдат единни в опозицията си срещу него.

Оттук насетне трябва това мнозинство да покаже, че може обаче да прави позитивни политики, защото с отрицанието може да преследваш някого, да го унижаваш, да го биеш, но не можеш да направиш добро на някого. С отрицание би трябвало в момента да се потърси формула дали в този вариант – смятам, че е твърде голямо това мнозинство да се поддържа жизнеспособно, може би във формат трите партии от протеста плюс декларация, че ще ги подкрепят и БСП, и ДПС в някакви много необходими моменти или заседания, но без техен ангажимент, мисля, че някаква подобна формула би сработила.

Разбира се, тя предполага много интензивни комуникация, договорки, ангажименти между страните, равнище на доверие, което не знам дали те въобще имат изградено, защото хем имат история в отношенията си, хем пък са нови субекти, с претенции за носители на промяната. Те ще успеят да се договорят, въпросът е доколко ще издържат нервите после на останалите от постоянните подозрения, че някой нещо ще ги „изпържи“ и ще им направи зад гърба.

- Както вие казахте, имаше нови фигури в парламента. Как стоят те всъщност?

- Новата, наистина нова като такава партия в парламента – „Има такъв народ“,

към момента тя стои абстинентно, не участва. Участва минимално, толкова, колкото изисква.

Вече има председател на Народното събрание от „Има такъв народ“. Госпожата прави изказвания обрано, не ангажира партията си, говори за себе си повече, защото предполагам, че въпросите сега са повече свързани с нея, тъй като тя към момента не е имала политическа кариера. За сметка на това пък се афишира като дългогодишен специалист в администрацията на Народното събрание, т.е. познава дейността на парламента от гледна точка на администрирането на тази дейност.

Експертно лице, техническо, което може би е и някакво намигване какво ще бъде следващото правителство – няма да има вътре партизани, партийни политици, оратори, културтрегери и подобни влиятелни фигури, инфлуенсъри, а ще бъде по-скоро търсен ефекта на технократа, на администратора, на бюрократа. Т.е. Слави Трифонов и хората около него, плюс останалите политически групи, които ги подкрепят в парламента, може би се насочват към един кабинет изцяло като някакъв вид слуги на народа или на тези, които са го излъчили, без да има някакво ярко лидерство вътре в самия кабинет, което, разбира се, означава, че политическото лидерство, сблъсъците, преговорите ще бъдат в рамките на парламента, от което нашата демокрация може само да спечели.

- Според Вас беше ли правилно премиерът в оставка Бойко Борисов да не се яви лично в парламента вчера?
- Е, разбира се, това беше, за да се предотврати конфронтация. Ясно е за какво го търсят там – ела сега тук, за да те унижим публично. За да се избегне някакъв вид неприятни сцени, по-добре да не се появява там. Какво по-различно щеше да стане от това, което се случи така или иначе?

Направиха си декларациите, всеки си даде оценките, така или иначе, за останалите неща.

Според мен далновидно постъпи, защото

с присъствието си той би повишил степента на конфронтация, на радикализъм,

ако искате, както сред чуждите групи, така и сред своята собствена парламентарна група.

Сега тези хора са там, те уважават своя лидер и разбира се, че ще бъдат готови да го защитят. Така че по-добре, вместо да започне с някакъв голям скандал или драми парламентарният живот, по-добре да е в отсъствието на премиера. Няма да е чак толкова драматично това и не беше.

- Разформироваха Националния оперативен щаб вчера. В същото време днес от „Има такъв народ“ са заявили, че ако имат възможност да управляват, ще има нов щаб за борба с Ковид. Всъщност започнаха ли, ако мога така да се изразя, престрелките вече, още от днес?
- Не бих казал, че са престрелки. Това са нормални практики. Вижте, правителството на Орешарски, когато си тръгваше 2014 г., със заповед на премиера Орешарски тогава уволни абсолютно всички заместник-министри, всички директори на дирекции, буквално обезглави администрацията и остави Близнашки да се оправя в такива ситуации, в които нямаше… сума ти заповеди само трябваше физически да подписва Близнашки за назначаване. Така че прецеденти много на подобната ситуация.

Едни се радват, други – не чак толкова. По-добре, както се казва, премиерът Борисов да си освободи, ако има партийни назначения и т.н., хората сам, отколкото да оставя това да правят други. Защото да уволняваш се брои за някакво удоволствие, но за мен лично, ако аз имам такива пълномощия, изключително трудно би ми било да уволнявам човек. Може би услуга прави така, по този начин, като сам си ги уволнява своите назначения от администрацията.

Така или иначе,

тези хора от Националния оперативен щаб не изчезват, те са тук.

Ако новото мнозинство иска да им гласува доверие, иска да променя състава им или пък функциите им, може да го направи, те ще откликнат, както са откликнали при Борисов, предполагам, ще откликнат и сега – говоря и за Кантарджиев, и за Мутафчийски, и Кунчев.

Въобще това са хора, които са ангажирани, особено Кунчев, с националната борба с пандемиите и инфекциите, така че няма основание тук да се притесняваме или пък да търсим някакви страшни саботажи. Саботаж, ако има страшен саботаж, ние ще чуем за него след десетина години, че се е състоял. Саботажът трябва да бъде доста по-широкомащабен, обмислен. Да отзовеш някого, който си предложил, който може след това пак да се върне, не е саботаж.

- Възможна ли е промяната оттук нататък и не се ли подхлъзнаха хората, избирателите всъщност на безпочвени обещания?
- О, разбира се. Това да се вярва, че така, с щракване на пръста, без ние като общество да направим никакво усилие, просто ще изберем някой там, който от наше име ще направи великата промяна, е като да гледаме съседа примерно, който ходи на фитнес и тренира и да вярваме, че той вместо нас ще се промени, т.е. нашето тяло с неговото ще се променя. Няма как да стане това. Политиците, разбира се, стимулират такъв тип мислене, защото това означава, че те поемат отговорността. Ние им делегираме правото да ни управляват и те да търсят промяната от наше име.

Качествената промяна в начина ни на живот идва от нас самите. Когато се организираме, когато ние преследваме, спазвайки правилата, когато сами участваме в тяхното изготвяне – и говоря от жилищната собственост, от етажната собственост, от колата, от улицата, от населеното място, където живеем – от там тръгва промяната. Никъде не се е случила качествена и дълготрайна промяна, спусната отгоре.

Тя идва отгоре по нечия друга инициатива, често пъти е съпроводена с принуда и задължения. В момента, в който отслаби малко принудата и задължението, нещата тръгват по старому. Мога да ви покажа примерно как е живяло българското общество през 50-те години и 60-те години, когато се говори за най-строгия комунизъм, всъщност ред и дисциплина под страха от репресия, какво следва през 70-те и 80-те години, та 90-те да заварят буквално замърсени междублокови пространства с битови отпадъци, защото хората ги изхвърляха през прозорците.

Можете ли да си представите в днешно време някой да си изхвърли торбичката през балкона. Не. И това не е, защото политиците нещо са направили, а това е, защото ние като общество сме променили отношението си към подобен тип държане. Ето по тоя начин, стъпка по стъпка, малко по малко, еволюционно ще постигнем и по-качествена промяна, като цяло. Няма да стане изведнъж, няма да стане с наши посредници, като Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян. Моите уважения, ама те не могат да ни цивилизоват от наше име.

- Добре. И по тази логика, също така – да, промяната идва вътре от нас, от самите хора, но също така не идва ли и от новите млади хора в парламента? А това, което всъщност виждаме, е отново едно и също – едни и същи лица с познати думи, с познати обещания.
- Това пък е показателно за логиката на тези, които търсят промяна.

Аз искам промяна на модела „Борисов“, като гласувам за Слави Трифонов,

който 30 години е на сцената.

Виждали сме го в най-различни амплоа, включително с Борисов да си говори неща. Носител на промяната е някой принципно нов. Имаше на европейските избори една листа – казва се „Път на младите“ – млади хора, дошли, завършили основно в Западна Европа, в Англия. Те не намериха подкрепа един депутат да излъчат в Европарламента.

А същевременно пък виждаме политици като Бонев в София – с умела кампания стана момчето общински съветник. Т.е. не е само претенция да можеш да си носител на новото и на промяната, и начинът, по който я продаваш на избирателите, по който намираш път до тях, е ключов. Т.е. това е като да продавате продукт, същото е с политическите послания. Ако имате правилната маркетингова стратегия, имате хубави послания, те могат да видят и бял свят. Затова аз се радвам на феномени като Бонев и други такива момчета, които успяват да покажат, че могат хем да произведат някакъв алтернативен продукт, хем и да го продадат по адекватен начин.

Ако стигнем до някакво такова равнище и на следващи парламентарни избори на такива партии, а не стария познат формат – едни и същи сценаристи 30 години правят едни и същи кастинги за различни неща. Ако процедурите се променят, може да видим принципно нови постановки. Идеи всякакви има, човек може много да мечтае. Въпросът пак е доколко има мотивацията, ресурсите и уменията да го направи факт.

- Доц. Стойчев да очакваме ли нови избори?
- По всичко личи, че ще има такива предсрочни избори, но пък ние добре знаем от историята – банално е да се представя – временните неща в България обикновено стават по-трайни от дългосрочните.

Така че възможно е да се скалъпи в момента един кабинет,

който да намира плаваща, динамична подкрепа, която да го отведе до 2025 г.

В крайна сметка, не трябва да се страхуваме от предсрочни избори, защото страхът, не само персоналният, но и на обществено равнище, е изключително вреден. От колкото по-малко неща се страхуваме, толкова по-добре ще живеем, по-качествен живот ще живеем като общество в нашето общо житие.