Служебното правителство има сериозни пробойни в организацията на изборите. Това каза в интервю пред „Фокус“ политологът Димитър Ганев.

Той припомни, че работата на служебния кабинет и оценката, която ще му бъде дадена впоследствие, е преди всичко свързана с организацията и провеждането на предсрочните парламентарни избори.

„Върви паралелно и сюжетна линия за ревизия и изчегъртване, но се виждат сериозни пробойни в организацията на изборния процес. Служебното правителство трябва да обърне по-сериозно внимание на изборния процес. Това е потенциална опасност, която грози служебния кабинет.

За един месец видяхме ревизия, видяхме много сигнали, но като че ли наистина вчера се направи гаф, грешка, настъпиха мотиката, както се казва, защото това, което се предизвика като реакция спрямо уволнението на проф. Тодор Кантарджиев не изигра позитивна роля за служебния кабинет“, коментира политологът.

Според Димитър Ганев с това уволнение служебният кабинет може да компрометира цялата линия на кадрови промени и т.нар. изчегъртване. Тъй като вече има едно спорно уволнение, това на проф. Кантарджиев, следващите ще се гледат с още по-голяма критичност, обясни политологът.

„Служебният кабинет стартира своята работа преди месец с обществена подкрепа и надежди на немалка част от българските граждани, свързани с промяна. Първите гафове, свързани със спорни изказвания на вътрешния министър Бойко Рашков, не доведоха до някакви скандали, минаха за ден-два.

Щом си тръгнал с очаквания, надежда и подкрепа е нормално на първите грешки да се гледа безкритично, но постепенно тази подкрепа ерозира. Само след няколко седмици доста по-малки грешки от страна на служебния кабинет могат да предизвикат много по-силна обществена реакция“, допълни Димитър Ганев.

След повече от 10 години присъствие на ГЕРБ и то доминиращо - в централната и местната власт, няма как да няма настроения за някаква форма на промяна, посочи Димитър Ганев.

„Има цяло едно поколение, което запали протеста през лятото на 2020 година и не знае нищо друго освен Бойко Борисов. В този смисъл т. нар. партии на протеста и служебният кабинет се качиха на тази вълна на промяната, която беше логична след това 10-годишно управление.

Притеснителното в случая е, че не присъства никакъв позитивен дневен ред нито в партиите на протеста, нито в рамките на служебния кабинет.

Партия ИТН, която взе лъвския пай от този протестен вот, не формулира нищо като конкретна политика или фокус на позитивен дневен ред. Присъства единствено изчегъртване и демонтиране на модела ГЕРБ. Но ГЕРБ не е част от изпълнителната власт вече, след предсрочните парламентарни избори вярвам, че около партиите на протеста ще се сформира мнозинство и ГЕРБ отново ще бъде в опозиция. Затова трябва се формира позитивен дневен ред“, обясни политологът.

Димитър Ганев прогнозира не много различен 46-ти парламент, който като структура и подредба ще се запази след изборите на 11 юли. Той очаква интрига за четвъртото място между „Демократична България“ и ДПС, както и скъсена дистанция между ГЕРБ и ИТН.

„В 45-то Народно събрание се оформиха три лагера – на протестните партии, на т.нар. системна опозиция – БСП и ДПС, която не бе припозната като протестни партии, и изолиран ГЕРБ.

Протестните партии не искаха подкрепа от партиите на статуквото и съответно отиваме на нови избори, но дори и да има промяна спрямо 4 април, на тези партии отново ще им трябва подкрепата на някоя партия от системната опозиция. Те ще бъдат до голяма степен длъжни да поемат тази подкрепа“, коментира Димитър Ганев.