Часът е 7 сутринта. Звукът на телевизора гръмва и политици от поредния сутрешен блок се опитват да разбудят Илиян Кочански. 29-годишният финансист трябва да се яви на работа в 8,30. Наистина, има да довършва проект, но защо толкова рано?

До 7, 15 не се случва нищо. Приятелката му, вече ококорила очи от шумотевицата в спалнята, се включва в кампанията по събуждането. Следва леко размърдване, обичайното обръщане на другата страна. И така няколко пъти. Към 8 без 15 Илиян героично крачи  към банята, без да престава да се прозява.

Класира се в офиса в последната минута с вид на тежък махмурлия. Да е пил снощи? Не, само една бира. Е, легна си към 2,30, но това е в реда на нещата, прави го почти всяка вечер. Просто не може да заспи по-рано, а и тъкмо в късните часове го хваща музата и мозъкът му работи на пълни обороти.

Илиян Кочански е “сова”, от онзи рядък тип човеци, които не могат да си лягат рано и не могат да стават рано (също като мен). И пикът на активността им е следобед, а не сутрин, както на мнозинството от обитателите на планетата ни. Така иска организмът му, но е принуден да се съобразява с правилата, установени от други. Което може да се окаже фатално.

Навиците за сън отличават хората подобно на расовите различия, показват много проучвания. За съжаление живеем в свят, създаден за „чучулиги”. Но учени доказаха, че насилването на естествения биологичен часовник е основна причина за едни от големите бичове на човечеството като рака, сърдечните заболявания, астмата, гастрита, шизофренията. Това поставя „совите” сред най-застрашените видове в света на хората.

Тийнейджърите не са виновни

В периода на подрастване е естествено младежите да развият склонност да се излежават сутрин. Това обикновено не е по тяхна вина – гените пренастройват човешкия биологичен часовник на режим “сова” в тийнейджърските години на повечето от нас. За свой късмет момичетата и момчетата надрастват тази тенденция около 20-ата си година. И все пак някои като мен и Илиян остават белязани от знака на совата до края на живота си. Това означава, че денонощният им цикъл започва по-късно от изгрева на слънцето и достига най-ниската си точка в ранните сутрешни часове. Така „совите” са най-активни в късния следобед и вечерта. А модерният свят – училища, офиси, институции – е устроен изцяло според ритъма на „чучулигите”. Единствената утеха на „совите” остават нощните заведения. Но купонът достатъчна компенсация ли е за всекидневното неудобство?

Биолози доказват, че ако следваме естествените си подтици, времето, в което ядем, спим и имаме сили да работим, не зависи от нас, а от биологичния ни часовник.

Дебнат страшни болести

Културните норми и будилникът обаче принуждават онези, чийто ритъм не съвпада с този на мнозинството, да упражняват всекидневно насилие над природата си. Цената на това е неочаквано висока – разбиването на природните ритми на тялото е една от основните причини за сериозни болести като рака, сърдечно-съдовите заболявания, гастрита, астмата, шизофренията, проблемите с ученето и други, показват множество лабораторни изследвания.

Преди няколко години Чарлс Чайслер от Харвардския университет показа, че цикълът на вътрешната активност на организма е 24 часа и 11 минути, плюс-минус 16 минути. Начинът, по който протича той, обаче е различен при всеки и се променя с възрастта. Чайслер проследява в продължение на месец всяка стъпка на 29 пълнолетни мъже и жени. Те нямали достъп до обозначения за време като часовници, редовни хранения и слънчева светлина и прекарвали времето си в полулегнало положение и в “принудителен” 28-часов цикъл на сън и будно състояние. Този режим целял да отдели естествения вътрешен ритъм на хората от външните сигнали, които го синхронизират със слънчевите цикли.

Този синхрон се получава с помощта на рецептори, разположени главно в очите. 70-80 процента от хората приемат добре слънчевите сигнали, докато онези, които стават твърде рано, и „совите”, които са най-активни след залез, срещат проблеми в пренастройването на вътрешния си часовник според средата, в която се намират.

С възрастта хората обикновено преминават към “чучулигов” режим и се нуждаят от по-малко сън. „Чучулигите” са най-активни около обяд и общуването с тях е приятно между 9 сутринта и 4 следобед. „Совите” пък се задействат чак привечер и са най-активни около 18 часа. Тъкмо тогава – в края на формалното работно време, Илиян е в топ форма.

Не по-мъдри, но по-заможни

Безчет народни поговорки и поученията на родители, учители и началници са ни накарали да вярваме, че ранното ставане и лягане са в основата на здравословния живот. Проучването на навиците в съня на хора с различен начин на живот, проведено от Катрин Гейл и Кристофър Мартин от Университета в Саутхямптън, обаче отрече приетото за истина твърдение, че ритъмът на „чучулигите” има общо с каквито и да било благоприятни последици за здравето, финансовия успех и способността за учене.

Всъщност проучените „сови” се оказали по-заможни от „чучулигите”, макар и не по-здрави или мъдри. Нервното напрежение и волевата промяна на естествените цикли в много случаи показали пряка връзка с ред тежки заболявания, които се оказват по-чести при совите, особено през втората половина от живота. Наложеният от обществото ритъм измества биологичния им часовник напред с три до четири часа – сериозна промяна от медицинска гледна точка.

Луис Птачек от Университета на щата Юта и колегите му проучват три семейства с така наречения фамилен синдром на напредналата сънна фаза (FASPS) – крайна форма на поведението тип „чучулига”. Тези хора не можели по никакъв начин да останат будни след 19,30 вечерта и да станат след 3,30 сутринта. Изследването доказало, че биологичният ритъм е наследствено състояние и се предава чрез ДНК от родителите на децата. Ето защо, ако членовете на семейството ви обичат да стават късно, най-вероятно и с вас ще е така.

Решението: гъвкаво работно време

Екипът на Птачек открива за първи път и генетична мутация, която изменя сложното човешко поведение, каквото е сънят. Според него традиционното разграничение на хората на “чучулиги” и “сови” вероятно е твърде опростенческо. Сондаж на представителна извадка на работниците в компанията Volkswagen показа, че съществува цял спектър хронотипи (характерни времеви биоритми), които зависят от много фактори - като гените и количеството светлина, налично в географската ширина, където човек прекарва по-голямата част от времето си.

Въпреки това в общи линии хората, които се будят и заспиват по-рано или по-късно от мнозинството, са изложени на много по-голям риск за здравето си. Едната причина е стресът, свързан с вече споменатите болести. Работата в часове, в които организмът спи, носи риска от трудови злополуки. Ученето и трудът при същите условия води до по-ниска успеваемост и по-лоши резултати. За съжаление обществото все още не обръща достатъчно внимание на важността на биологичните ритми. В някои западни страни и във фирми в България обаче набира популярност практиката на гъвкавото работно време, която доказано повишава работоспособността до четири пъти. Бъдещи проучвания вероятно ще покажат, че то подобрява и здравословното състояние, и качеството на живота на служителите, оставени да действат според ритъма, наложен им от природата. А тя е могъща сила и потискането й може да има последствия, чието разрешаване все още не е по силите на науката.

Аз съм щастливка. Мога да избирам кога да стана, кога да работя, кога да си легна. Остава да се надяваме, че не е далеч денят, в който и Илиян Кочански спокойно ще може да се излюпва от леглото в 10,30, да каца в офиса към 12 часа и да бъде наистина продуктивен докъм 21,00-22,00 вечерта. После сам да решава какво да прави с оставащите му 4-5 активни будни часа.

Източник: обекти.бг