България ще премине към него в 3.00 ч сутринта на 27 март. Тогава часовниците се преместват с един час напред. Според постановление на Министерски съвет към лятно часово време се преминава всяка година в последната неделя от март в 3.00 ч, а връщането към астрономическото време става в последната неделя на октомври в 4.00 ч местно време, когато стрелките се местят с един час назад. Как обаче тази смяна на стрелките на часовника влияе на физическото и на психическото ни здраве?
Смяната на часовото време в името на използването на повече от осветената част на денонощието е практика в много от развитите страни по света. Но практиката сочи, че тази промяна има неблагоприятен ефект върху мнозина, пише &quot;Стандарт&quot;. По данни на Световната здравна организация (СЗО) смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 45% от европейците. <br /> <br /> Мнозина учени са категорични, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. От това на първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява заспиването.<br /> <br /> Хлапетата и хората с хронични заболявания са по-уязвими към смяната на времето. Тази промяна води до изостряне на хроничните заболявания, като най-често се наблюдава влошаване на симптомите при страдащи от астма, хипертония, язва и нервни разстройства. Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението. Смяната на времето влияе върху естествения ритъм на организма ни. <br /> <br /> За да се адаптираме към новите условия, са ни нужни от седмица до месец, като най-бързо се приспособяват младите хора до 35 г., които нямат стресови професии. С промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният ни часовник. В организма ни настъпват фини промени, за да се приспособим към физичните промени на заобикалящата ни среда. Част от хората са доста чувствителни към увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. <br /> <br /> Много често въвеждането на лятно часово време предизвиква десинхроноза, което е нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник. При разминаването на ритъма на организма ни с ритъма на хронологичното време ние усещаме отпадналост, чувство на дезориентация и дезорганизираност. Главните неприятни усещания, с които можем да се сдобием, вследствие на смяната на стрелките на часовника са главоболие и умора. Възможни са обаче и спад в имунитета, раздразнение, апатия, нежелание за работа, загуба на апетит, гадене и чувство за тежест в стомаха. <br /> <br /> <strong>И това е интересно:</strong>&nbsp;<a href="https://zdrave.to/profilaktika/2146-eksperti-ustanoviha-golqmata-polza-ot-spaneto-na-lqvata-strana" target="_blank"><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><u><strong>Експерти установиха голямата полза от спането на лявата страна - четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to</strong></u></span></a><br /> <br /> С преминаването към лятното часово време ще ни се наложи да се измъкваме от завивките по-рано с един час. По-ранното ставане изисква друг вид пренастройка на организма ни. За да запазим здравословното си количество сън, ще трябва да си лягаме с един час по-рано. Тази пренастройка обаче не е толкова лесна и в повечето случаи е трудно постижима. Защото дори да си легнем по-рано, просто се въртим в леглото, без да можем да заспим. На другия ден съответно сме си недоспали, а често и с главоболие. <br /> <br /> Какво обаче можем да направим, за да се адаптираме по-лесно към промяната на времето и да се разминем с минимум негативни ефекти? Лекарите съветват да повишим значително физическата си активност през първите ден-два след смяната на стрелките на часовника. Затова в неделя и понеделник е най-добре да се отдадем на разходки, любимия спорт или занимания във фитнеса. Така вечерта ще ни е много по-лесно да се пренесем в страната на сънищата, дори още щом помиришем възглавницата. Нищо, че ще е с час по-рано от преди. Ако все пак не можем да заспим и да броим овце наум, няма да ни помогне. Просто ще прекараме една безсънна нощ, след която със сигурност ще спим непробудно. <br /> <br /> Добре е в първите дни от лятното часово време да не приемаме кафе, шоколад и енергийни напитки след 17 ч. Консумацията на алкохол също не е препоръчителна, защото пречи на добрия сън. По възможност следващата седмица не поемайте задачи в офиса, които изискват прекомерна концентрация и носят напрежение. Здравословното хранене също ще ни помогне да се адаптираме с най-малки щети за организма ни. Най-внимателни към здравето си трябва да са хората с хронични заболявания. Те трябва редовно да приемат предписаните им лекарства, а при промяна в здравословното им състояние и поява на притеснителни симптоми веднага да се консултират със специалист. <br /> <br /> Какви беди носи прехода към лятно часово време:<br /> <br /> <strong>Катастрофи</strong><br /> Статистиката сочи, че с преминаването от зимно към лятно часово време нараства броят на произшествията на пътя. Обяснението е, че и най-малките промени в съня и циркадните ритми могат да променят концентрацията на шофьорите, като не е изключено и заспиването зад волана. <br /> <br /> <strong>Трудови злополуки</strong><br /> От инциденти на работното място в този период са най-застрашени миньорите, шофьорите, заетите в промишлеността и хората, които боравят с машини. <br /> <br /> <strong>Инфаркти </strong><br /> Според изследване рискът от сърдечни удари през първите три дни от смяната на зимното часово време с лятно е по-висок с 5% спрямо останалите дни в годината. Обяснението за това отново се крие в недостига на сън. Защото при недоспиване хормоните на стреса в организма ни се активират и се освобождават в по-високи дози. Една от вероятните последици е инфарктът. <br /> <br /> <strong>Главоболие </strong><br /> Огромна част от протичащите в организма ни процеси са под контрола на циркадните ритми. Те влияят и на производството на някои хормони, които се отразяват на настроението, апетита и съня ни. Когато тези ритми бъдат нарушени, човешкото тяло веднага отбелязва разликата и реагира, доста често с болка.