Сякаш вчера разговаряхме за живота и театъра, за мечтите и успехите, за ролите и колегите. Когато разбрах, че е болен, бях сигурна, че и от тази битка ще излезе победител. И обмислях следващата ни среща, в която да сподели тайната формула за успех - и на сцената, и в живота. Уви, думите му “Необратимо е...”, споделени с приятел, се сбъднаха. Не мога да повярвам, че Васил Банов отиде да играе на небесната сцена. Боже, остават все по-малко приятели..., които да изпратят нас, живите. Остават казаните думи, споделените мисли, спомените.
В знак на почит към големия актьор и приятел Васил Банов предлагаме част от последното му интервю за вестника.
- Василе, ако трябва да опи- шеш живота си в 1-2 изречения, какви ще бъдат те?
- Достойнство, почтеност и мъка.
- Мъка?!
- Мъка, да. Човешка. Йовковска мъка.
Не всеки път свързана с мен, но... толкова мъка има по този свят
Толкова неща виждам, че си казвам: “Все пак ти си щастливец!”.
- Има ли роля, която много си искал, но така и не си изиграл?
- Като млад не съм мечтал да изиграя Ромео, като по-стар... може би Крал Лир. Но то вече няма да се случи. Иска ми се да не бъде този крал Лир, който съм гледал в различни изпълнения. Да бъде друг. Да бъде такъв... на пръв поглед лош, готов на ужасни неща, но да си носи доброто. Много добър, много ревлив.
В "Седем часа разлика"
- Беше ли Ромео в живота?
- Не, не, Ромео не съм бил нито на сцената, нито в живота. Аз не съм научен да показвам чувствата си. Това е въпрос на възпитание, въпрос на влияние на родители, дядовци.
- Героите ти са все силни, безкомпромисни, мъдри. А в живота какъв си?
- Горе-долу съм такъв, но по-скоро така изглеждам. Както жена ми казва много пъти, че нося доброта, която не е видима, но от нея страдам. С други думи - не ми личи, че съм добър, че обичам, че съм готов на компромиси
А всъщност правя много такива. Не го търся специално, явно цял живот си го нося. Аз имам една простичка логика за тези, които са постоянно усмихнати - това е някаква защитна маска. Тези, които като мен са по-мрачни, по-съсредоточени или с по-тежък характер на пръв поглед... и това също е някаква маска, някаква броня. Това са защитни елементи.
- Кой период в театралната си кариера определяш за най-ползотворен през годините?
- Може би периодът във Враца, след Търново. Това е усещането, че си значим. То седи зад теб, държи те прав. Докато после... после ти си знаеш, че те бива и нещата се случват по-леко. Първите два театъра.
- Не си ли се изкушавал от политиката? Много артисти минаха през парламента.
- Едно време бях малко непослушен, дори ме изключиха от Комсомола. И като дойде новото време и в Карлово един ми вика: “Бачо Василе, СДС?”. Рекох “СДС за вас. Без мен!”. Така че не ме е теглело. А и във времето разбрах, че съм бил прав. Тъй като който се е докоснал до това - и Петър Слабаков, и проф. Андрей Пантев, и Васил Михайлов - много народ мина оттам, всеки е излязъл адски разочарован. Актьорът в парламента е масовка, той е никой. Взели са го - само заради името, защото е известен. За да гласуват хората за съответната партия. Не само че не ме е изкушавала политиката, но откакто се помня, ме дразни. Все ни казват какво трябва да се направи, а не казват как! Много рядко някой успява да каже как да се случат нещата. Казват, че политиката била изкуство на компромиса. Абе, не е изкуство... гадна работа е, на мен ми се повдига. Еле пък напоследък - хептен, както казват нашите приятели турците.
- Ако целият свят е сцена, какво мислиш за днешните главни герои?
- Това, което виждам от политиците или политиканстващите, не знам как да ги нарека, то не е и смешно. То е тъжно. То е мъка, но не оная човешка мъка на Йовков, друга мъка е.
Аз не обичам зрителя,
аз го уважавам
Затова върша работата си на сцената или на екрана с уважение към зрителя. Неговото ниво много често е по-високо от моето във всякакво отношение. Но всяко слугуване на зрителската реакция води до това, човек да си казва: “Добре, че съм дърт и вече ще престана да се занимавам с тази работа”.
- Ама нали няма да се даваме още?
- Играя в две представления, но много се замислям дали от есента или след Нова година да предупредя навреме... и да спра.
С Мария Бакалова
- Нещо май не ти е комфортно?
- Ще ти кажа нещо конкретно. Докато започне представлението, аз съм в едно особено напрегнато състояние. Малко ми е едно такова никакво.
Но започне ли представлението, изведнъж ми идват някакви хубави води...
След това вече ми се иска да изпия една ракия... и така.
- Я да ми кажеш сега как се чувстваш като младоженец?
- Е, да де, ама тука малко прекалиха журналистите! Аз не съм младоженец. Аз живея с Радостина от 25 години. Женен съм не от сега, когато били видели халката, а от преди десетина години! Приписаха ми и някаква жена - не я знам, не съм бил женен за нея. И други бивши жени има, но както и да е. Така че не съм младоженец, аз съм староженец!
- С какво искаш да бъдеш запомнен?
- Май че с това, дето го споменах в началото. С почтеност, с достойнство, с нормална житейска позиция. Да ме запомнят с това, което съм.
Другите през сълзиМария Бакалова: “Ти беше моят пример не само за артист, но най-вече за човек. С обещанието, че не е за последно, но явно като за последно, те видях преди само 3 дни. Толкова много имам още да ти разказвам, толкова много те обичам, ти беше моят пример не само за артист или за учител, но най-вече за човек. Най-силният човек, когото познавам. Научи ме на толкова много и за киното, и за театъра, и за живота, за всичко! Боли ме, наистина много боли. Скъпи, най-скъпи Васко, обичам те! Винаги ще те обичам. Винаги, винаги, винаги”. Орлин Павлов: “Светъл път на Васил Банов! Имах честта, макар и за кратко, да споделя с него моменти на снимачната площадка. Остави у мен спомена за човек с изключително присъствие, достолепие и дълбок, проникновен поглед, който говореше повече от думи”. Любен Дилов-син: “Един вълшебен актьор, един голям мъж, чиито думи тежаха и разтърсваха като камбана. Щастлив съм, че живяхме в едно и също време, горд, че успяхме и да поработим заедно в “Седем часа разлика”! Павел Владимиров: “Седмицата стана още по-отвратителна! Отишъл си е един мъж с главно “М”, с легендарен статус за мен още от момче, когато го гледах за пръв път в “Съдията”... Изключително харизматичен, неизчерпаемо енергичен, с млад дух и неповторимо чувство за хумор... И дори не ми позволяваше да му говоря на “Вие”! Поклон и аплодисменти, г-н Банов, исках да ви снимам в един филм, но уви!”. Катя Костова: “За мен беше чест! Благодаря за всеки миг, в който се докосвах до твоята Висота! Благодаря за приятелството! Благодаря на съдбата, че ми даде възможност да работя с най-вълнуващия български артист. Дълбок поклон и аплодисменти от твоето “шофьорче с вечната усмивка”. Ще останат филмите ти, гласът ти, изкуството ти! За мен ти си най-изисканият кавалер. Ще помня мъдростта ти и усмивката! И емоциите, които изживяхме в десетките немски градове. Ще ми липсваш болезнено на премиерата през есента, но знам, че филмът е уникален и ще го представя в твоя памет”. |
Мариана Пищалова
