Прадядото на прочутия стилист Кръстьо Капанов пръв е написал историята на българското розово масло, създадено най-напред в Клисура. Сведения, факти и дори задълбочени проучвания за стопанската история на родния си град за стореното от неизвестния от десетилетия до днес Сава Савов Капанов открил пловдивският журналист Петко Шойлеков.
Той пък е потомък на Генчо Шойлеков - мъжът, който пръв донесъл от Азия по нашите земи маслодайната роза.
В продължение на няколко години проучвах изключителните дарителски заслуги към клисурци през 1876-1877 г. на английската благодетелка лейди Емили Странгфорд, разказа пред “Марица” Петко Шойлеков. Покрай изследването отделните исторически писания, факти и справки за нея ми разкриха постепенно стореното от клисуреца Сава Савов Капанов.

А се оказа, че той е и силно изявен общественик, просветител, изследовател, родолюбец, допълва Шойлеков. Журналистът успял да разчете ръкописите с ценни сведения - листове с удивително красив почерк, но ситно изписани и почти нечетливи. Сред тях е историята на розовото масло - един от първите опити за създаването на стопанска история у нас.

Сава Капанов е роден на 23 април 1870 г. в град Клисура. След завършване на гимназия в Пловдив през 1890-1891 г. е учител в Брацигово. А от 1896 г. в продължение на 25 години бил и учител и директор на школото в градчето. От началото на учебната 1921-1922 г. е назначен на работа в Окръжната училищна инспекция в Пловдив. По-късно през годините преподава в Арменския колеж в Пловдив.

Авторските проучвания на Сава Савов Капанов започват след 1896 г., когато се завръща и става учител в родния си град. Те са публикувани в сборник, озаглавен “Икономическото положение в град Клисура преди и след въстанието”. Едва в 1958 г., вече на 88 години, той предава своите задълбочени проучвания за миналото на родния си град Клисура за съхранение в Българския исторически архив при Народната библиотека ”Св. св. Кирил и Методий”. Сава С. Капанов умира на 92 години на 20 ноември 1962 година в Пловдив.

"Откога в Клисура съществува розата, кога и от кой е пренесена - на тия въпроси положителен отговор не може да се даде. Твърди се от някои, че розата в Клисура е засадена преди повече от 90-100 години, че тя се появила в Клисура едновременно с абаджилъка и че е пренесена от Азия от абаджиите. Първи Генчо Шойлеков, Георги Пранджов, Х. Саво и Брайко Калугерски са имали розови градини".

Така започва историята на маслодайната роза на Сава Капанов. По-късно заловили се със засаждането на розата още неколцина като Дончо Стоев, дядо Ганчо, Минчо Павурджиев, та до 1846 г. в Клисура имало 12-15 души с розови градини.

Казаните гюлове съществували до 1846 г., когато султан Махмуд обикалял днешна България, той обложил розовите градини с тежки данъци, та клисурци първи ги изкоренили, и то нощя. От първите розови градини останали само няколко уврата на най-състоятелните тогава като Генчо Шойлеков и други един-двама. Но от около 1857-1860 г., значи 12-13 години след това, когато тежкият данък бил отменен от султан Меджид, клисурци наново наченаха засаждането на розата.

От година на година числото на розовите градини се увеличаваше, така че Клисура до 1876 г. имаше около стотина гюлопроизводители с около 600-700 уврата розови градини, от които получаваха 25 000-30 000 мускали розово масло, преварявано с около 480-500 казана.