На 8 май 1794 г. по време на Якобинската диктатура за мнима антиреволюционна дейност френският химик Антоан-Лоран Лавоазие, който е откривател на кислорода и един от създателите на съвременната химия, е обвинен, осъден и гилотиниран за един ден в Париж. След година и половина е реабилитиран.
През 1765 г. Антоан Лавоазие представя първата си научна статия на Френската академия, а на следващата година представя работата си по осветлението на улиците на Париж, с която печели златния медал на Академията. През 1767 г. участва в геоложко проучване на района на Елзас и Лотарингия, като през следващата 1768 г. съставя първата геоложка карта на Франция.<br /> <br /> Избран е за член на Френската академия на науките едва 25-годишен през 1768 г., а става неин председател през 1785 г.<br /> <br /> Той установява: ролята на кислорода при горенето и дишането, независимо от Джоузеф Пристли и Карл Шееле; Закона за запазване на веществото при химични реакции; състава на въздуха и водата и на диамантите. Създател е на химическата номенклатура (1786-1787), чиито основни принципи са запазени и до днес. Доказал е, че т.нар. &bdquo;земи&ldquo; (окисите на калция, бария, магнезия) не са прости вещества, както се е смятало дотогава, а кислородни съединения на съответните елементи. Лавоазие е един от основателите на термохимията и е въвел принципите на физикохимичното изследване и в областта на биологията.<br /> <br /> В живота на учения е съществувал строг ред, като се е занимавал с наука по шест часа всеки ден &ndash; от шест до девет сутрин и от седем до десет вечер. През останалата част от деня се посвещавал на занятията си в университета и на академична работа. Всяка седмица е посвещавал един ден изключително на науката. Заедно със своите сътрудници се събирали в лабораторията и повтаряли експерименти, обсъждайки актуални въпроси.<br /> <br /> Лавоазие е заемал и редица обществени и държавни постове: От 1775 г. работи в Кралската администрация по барута, като подобрява значително качеството на избухливия материал и същевременно внедрява химически методи в селското стопанство. Директор е на Департамента на земеделието (1775), депутат в Орлеан (1787), член на Комисията за мерки и теглилки (1790), комисар на държавната хазна (1791), член на Комисията по земеделие (1785).<br /> <br /> През 1768 г. Лавоазие става администратор на данъчната служба &quot;Ferme G&eacute;n&eacute;rale&quot; (Ферме женерал) и е един от 28-те главни бирници във Франция. Две години след началото на Великата френска революция правителството прекратява съществуването на организацията. През август 1792 г. Лавоазие загубва възможността си да работи в лабораторията на Кралския арсенал.<br /> <br /> Високите му позиции в дореволюционното управление на Франция обаче се оказват фатални. През ноември 1793 г. революционният комитет нарежда арестуването на всички членове на финансовата организация, заклеймени са като предатели и врагове на революцията. Заедно с останалите 27 членове на Ферме женерал Лавоазие е осъден на смърт.<br /> <br /> Той моли изпълнението на присъдата да бъде отложено с няколко дни, за да може да представи най-новите резултати от химическите си експерименти, но съдът отхвърля искането му със заявлението &ldquo;Републиката не се нуждае от гении.&rdquo; Гилотиниран е още същия ден на Площада на революцията.<br /> <br /> Големият математик Жосеф Луи Лагранж, съвременник на Лавоазие, възкликва: &bdquo;<em>Само миг беше нужен да се отсече тази глава, но може би още стотици години няма да се роди друга като нея.&ldquo;</em><br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />