Преди 232 г.: Потъва флагманът на британския флот със 100 оръдия и 1200 души

<strong>Построяване и служба<br /> </strong><br /> Поръчан е на 29 август 1746 г. Заложен е за изработване през 1746 г. под името Royal Anne, но в процеса на построяването е преименуван. В момента на спускането на вода на 18 февруари 1756 г. е най-големият кораб в света &ndash; дълъг (по кила) 44 м., водоизместимост &ndash; 2047 т.<br /> <br /> Първи командир на кораба е капитан Ричард Дърил. След като е попълнен с екипаж, той влиза в състава на Западната ескадра от Флотата на Канала през май 1756 г. под командвнето на адмирал Едуард Хоук. През юли Дърил е наследен от капитан Джон Кемпбъл.<br /> <br /> През същата 1756 г. започва Седемгодишната война и Royal George взема активно участие в нея. По-голямата част от 1759 г. той е в състава на блокадата на Брест. През ноември същата година флагманът на Хоук Ramillies влиза в док за ремонт и адмиралът пренася флага си на Royal George. Той е флагман и при Киберон, където потопява френския Superbe.<br /> <br /> От 1763 до 1778 г. е изтеглен от операции и е консервиран. Влиза отново в строя, за да участва в Американската Война за независимост. На 16 януари 1780 г. участва в знаменитата Битка на лунна светлина срещу испанци, състояла се нощем, а това не е характерно за епохата на платноходите.<br /> <br /> <strong>Гибел</strong><br /> <br /> На 28 август 1782 г. Royal George под флага на Ричард Кемпенфелдт застава на котва в Спитхед, подготвяйки се за поход в Гибралтар в състава на флота на адмирал Хау. Предстои окончателното му дозареждане с провизи, корабно имущество и боеприпаси. Времето се използва и за довършителни ремонтни дейности.<br /> <br /> На следващата сутрин, 29 август, закотвеният кораб преднамерено е наклонен на левия борд чрез преместване към него на оръдията от десния борд и на други товари. Целта е оголване на десния борд за рутинни дейности по подводната част. Капаците върху амбразурите за стрелба на оръдията от гон-дека (най-долната от трите палуби) са оставени отворени и вълните от време на време плискат вода през тях. Така палубата събира вода, но никой не обръща внимание, че се нарушава устойчивостта й.<br /> <br /> Допълнителен накланящ момент на кораба се получава от приемането на продукти на борда. Тогава краищата на амбразурите потъват под водата, която нахлува, Royal George окончателно губи устойчивост, преобръща се и потъва. Поради малката дълбочина на водата в залива почти целият рангоут (мачти, реи и останалия такелаж) остават над водата.<br /> <br /> По това време на борда се намират около 200-300 близки роднини на посещение на офицерите и матросите плюс 100-200 проститутки, както и мнозина търговци. Точният брой на хората на борда никога не е уточнен, но се предполага да е около 1200 души. <br /> <br /> С кораба загиват над 900 души, включително работещият в каютата си контраадмирал Кемпенфелд, сред тях до 300 жени и 60 деца. Спасени са 255 души (11 жени и 1 дете) &ndash; някои са посрещнати от лодки, други първоначално се катерят по такелажа, трети сами доплуват до брега.<br /> <br /> Изхвърлените на брега удавници са погребани в общ гроб на остров Уайт. През 1956 г. на мястото на погребението е поставена паметна плоча.<br /> <br /> Военният съд не успява да установи вина за тргедията и оправдава офицерите и екипажа, повечето от които са загинали. Оцелява и е оправдан може човекът най-отговорен за трагедията &ndash; лейтенант Филип Чарлз Дърам, вахтен офицер в момента на катастрофата. Съдът обаче приема официалната версия на флотската комисия, че причина става загниването на корпуса след 26 г. от началото на есксплоатацията му и като следствие катастрофална загуба в здравината при наклоняване.<br /> <br /> <strong>Извличане</strong><br /> <br /> Впоследствие са направени много опити за извличане на останките от потънали Royal George, както и за отстраняването им, защото са само на 65 фута (20 метра) дълбочина и застрашават навигацията на останалите съдове.<br /> <br /> Още до края на 1782 г. Чарлз Спелдинг изважда шест железни 12-фунтови оръдия и 9 месингови чрез водолазен звънец.<br /> <br /> През 1834 г. братята Чарлз и Джон Дийн си правят примитивни водолазни костюми и извличат 28 железни и месингови оръдия.<br /> <br /> През 1839 г. генерал Чарлз Песли организира взривяването на Royal George с дъбови бъчви с барут и покрити с оловна изолация. Задействани са с електричество. Макар мощният взрив да е под вода, разбити са прозорци чак в Портсмут.<br /> <br /> Макар генералът да е дал на водолазите указания да се съсредоточат преди всичко върху изчистване на гредите, през следващите три години са извлечени още 30 оръдия. През 1843 г. са вдигнати килът и долните греди и мястото е обявено за изчистено.<br /> <br /> Няколко от спасените бронзови оръдия са стопени, за да формират основата на Колоната на Нелсън на лондонския площад Трафалгар.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />