Преди 400 г. плантаторът Джон Ролф се жени за Покахонтас, дъщеря на индиански вожд

София, България 05 Апр. 2014, 07:48 13107 прочита 0 коментара

"Покахонтас спасява Джон Смит“, цветна литография, New England Chromo. Lith. Company, ок. 1870. Сцената е идеализирана и представя преобладаващите стереотипи за индианците, а не достоверни информация за историческия момент.

На 5 април 1614 г. тютюневият плантатор Джон Ролф от Вирджиния се жени за индианката Покахонтас, дъщеря на великия индиански вожд Похатан. Макар девойката да е приела християнството, за онова време това е съвсем необичайно.

Детство и юношество Предполага се, че Покахонтас е родена през 1595 г. Тя е дъщеря на Похатан (Поуатан), маманатовик (велик вожд) на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър в сегашна Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа, докато тя си намери друг съпруг. Детството на Покахонтас е подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи. На по-голяма възраст са привличани при организирането на празненства и вечери. Имена По времето на Покахонтас е обичайно за алгонкоезичните индианци от Вирджиния да имат по няколко имена. Получавани по различно време, имената имат различни значения и са използвани в различни ситуации. Покахонтас не се отличава в това отношение. В ранното си детство й е дадено тайното име Матока (Матоака), но по-късно използвала и Амонути. Имената нямат преводи. Името Покахонтас е прякор от детството й и вероятно се е отнасял до игривия й нрав. Според колонизатора Уилям Страчи, думата означава &bdquo;малка палавница”. Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. Логиката е, че като дъщеря на великия вожд Похатан, който често е наричан &bdquo;крал” и дори &bdquo;император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. Тя обаче никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата: нямала право да стане &bdquo;вероанс” (втора след вожда). При похатаните само братята, сестрите и децата на сестрите на вожда са могли да наследят титлата му. Спасяването на Джон Смит Куриозно е, но Покахонтас не е най-известна с брака си с плантатора Джон Ролф, а с връзката си с английския колонизатор капитан Джон Смит, който пристига във Вирджиния със стотина други заселници през април 1607 г. След като построяват форт на блатист полуостров на река Джеймс ривър, за няколко месеца англичаните имат няколко срещи и сблъсъци с индианците от Ценакомака. През декември 1607 г. по време на експедиция по р. Чикахомини Смит е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог, по-малкия брат на вожда Похатан, и отведен в столицата Веровокомоко. В разказите си от 1608 г. Смит описва пищно угощение, последвано от дълъг разговор с Похатан. Не споменава Покахонтас във връзка със залавянето си; даже според тези разкази, той я среща едва няколко месеца по-късно. През 1616 г. Смит пише писмо до кралица Анна, съпруга на крал Джеймс, във връзка с предстоящото посещение на Покахонтас в Англия. В него описва залавянето си, както и че е бил заплашен със смърт. &bdquo;В момента на екзекуцията ми тя рискува главата й да бъде размазана, за да спаси моята; и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун”. Ранните историци установяват, че Покахонтас се сприятелява със Смит и колонизаторите в Джеймстаун. Тя често ходи там да си играе с момчетата. Когато колонизаторите гладуват &bdquo;на всеки четири или пет дни Покахонтас и свитата й му носеха (на Смит) храна и така спасиха много души, които инак щяха да умрат от глад.” С развитието обаче на колонизаторската експанзия вирджинските индианци се чувстват заплашени и започват да влизат във въоръжени конфликти със заселниците. В края на 1609 г. получени рани при барутна експлозия принуждават Смит да се завърне в Англия за лечение. Англичаните в колонията казват на индианците, че Смит е починал. Покахонтас научава, че Смит е жив и здрав чак при пътуването си до Англия, вече като съпруга на Джон Ролф. Залавяне и плен Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г. В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Капитан Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са лоялни към Похатан, а при тях живее и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 г. Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас. Аргол, с преводаческата помощ на Спелман, оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас, като обещава съюз срещу Похатан. Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива. Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя на върнатите оръжия и сечива. Цяла година двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е &bdquo;приета извънредно учтиво”. По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си Покахонтас взима християнското име Ребека. През март 1614 г. ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени &bdquo;по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и заявява на сънародниците си, че предпочита да живее с англичаните. Брак с Джон Ролф По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той се влюбва в Покахонтас и решава да се ожени за нея. Ролф обаче е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й. Той е &bdquo;мотивиран не от необузданата страст на плътско привличане, а от мисли за доброто на плантацията, за честта на страната си, за славата Божия, за моето собствено спасение... по-точно Покахонтас, в която моите най-чисти и добри помисли са и са били от дълго време, впримчени и омаяни в толкова заплетен лабиринт, от който съм изтощен от усилията си да се откопча.” Чувствата на Покахонтас към Ролф и към брака й не са известни. Те се женят на 5 април 1614 г. и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се намира на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30 януари1615. Техният брак създава през следващите няколко години климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: &bdquo;От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.” Пътуване до Англия За Вирджинската търговска компания покръстването на индианците винаги е било основна задача. В покръстването на Покахонтас и брака й с англичанин – който спомага приключването на Първата англо-индианска война – компанията вижда възможност за набиране на инвестиции в колонията. Компанията решава да покаже Покахонтас в Англия като символ на цивилизования дивак от Новия свят и на успехите на Джеймстаунската колония. През 1616 г. семейство Ролф пътува до Англия и акостира в Плимут на 12 юни. Пътуват до Лондон с дилижанс, придружени от още седем похатани, сред които е и шаманът Томокомо. По това време Джон Смит живее в Лондон и по време на престоя си в Плимут Покахонтас научава, че той е все още жив. Смит не я среща веднага, но пише на кралица Анна, съпругата на крал Джеймс, увещавайки я да уважи Покахонтас като кралска гостенка. Писмото му настоява, че ако с нея се отнесат неуважително, &bdquo;сегашната й любов към нас и християнската вяра ще се превърне в презрение и ярост” и че Англия ще изпусне възможността &bdquo;справедливо да спечели кралство чрез нея.” Покахонтас е канена на различни обществени събирания. На 5 януари 1617 г. тя и Томокомо получават аудиенция при краля в Банкетния дом в замъка Уайтхол, където гледат пиесата на Бен Джонсън &bdquo;Сладко видение”. Според Смит крал Джеймс се държал толкова непринудено, че нито Покахонтас, нито Томокомо разбрали с кого са се срещнали, докато не им било обяснено по-късно. Въпреки че Покахонтас не е принцеса на похатаните, Вирджинската компания я представя като такава пред английската общественост. На гравюра от 1616 г., направена за компанията, пише "MATOAKA ALS REBECCA FILIA POTENTISS: PRINC: POWHATANI IMP:VIRGINIÆ", или &bdquo;Матока, също и Ребека, дъщеря на най-могъщия принц на Похатанската империя от Вирджиния.” За много англичани по това време Похатан е владетел на империя и следва дъщеря му да има подобаващ статус. Писмото на Смит до кралица Анна споменава &bdquo;Похатан, техния вожд-крал”. Самюел Пърчас пише за срещата си с Покахонтас, че тя го е впечатлила, защото &bdquo;се е държала като дъщеря на крал.” Когато се срещат отново в Лондон, Смит се отнася към нея почтително като с &bdquo;кралска дъщеря”. Изглежда с Покахонтас се отнасят добре в Лондон. Местата й по време на пиесата са &bdquo;добре разположени” и, според Пърчас, лондонският епископ Джон Кинг я &bdquo;приема с празнично угощение и с великолепие, които не съм виждал при неговото славно гостоприемство, отдавано на други дами.” Покахонтас и Ролф отсядат в предградие на Брентфорд, Мидълсекс, и в семейния дом на Ролф в Хийчъм Хол в Норфък. В началото на 1617 г. Смит среща двойката на обществена сбирка и по-късно пише, че когато Покахонтас го вижда &bdquo;без да продума се обърна, покри лицето си и изглеждаше много неспокойна” и се усамотява за два или три часа. По-късно разговарят повече, но Смит предава разговора им частично и енигматично. Смърт През март 1617 г. Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на 22-годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова. Според Ролф последните й думи са &bdquo;всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето ще живее”. Погребана е на 21 март 1617 г. в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд. Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж. Наследници Покахонтас и Ролф имат само един син, Томас. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожда Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернаторът на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел. /По публикации в интернет/