Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на столичния храм. По това време в него се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите.

Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. След провала на Септемврийското въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд и минава в нелегалност.

Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите й. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към ЦК на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители.

Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. В 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз, е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“.

Траурното шествие за погребението му влиза в църквата в 15 часа на 16 април. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Съгласно плана на атентаторите, взривът избухва в 15,20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани, 3-ма депутати (д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца.

По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.