Колкото по-технологично развито е времето, в което живеем, толкова по-често си припомняме и какво беше преди, когато животът, работата и ваканциите бяха по-простички и съдържателни.
Още една архивна снимка доказва това неопровержимо. Тя е от фейсбук групата "България в снимки от миналото" и е от курорта "Елените".
Кадърът е отпреди 1989 г. и показва една прекрасна гледка – море, широк плаж, ниски сгради, много свободно пространство и усмихнати млади лица.
Хора, които едва ли са подозирали тогава, че десетилетия по-късно снимката им ще обикаля социалните мрежи, превръщайки се в машина на времето.
Днес "Елените" продължава да посреща хиляди туристи всяко лято, но съвсем не изглежда по този начин. Изглежда много по-различно – както и всички останали кътчета по родното Черноморие.
Различни са хотелите, инфраструктурата и като цяло ритъмът на морето.
Може би защото и самите хора отдавна са други.
Преди години никой не подозираше за появата на социалните мрежи. Никой не е търсел даже и правилните ъгли, когато се снима, а днес идеята за лайковете, алгоритмите и филтрите вече се приема за нормално.
Новото нормално.
Малцина си спомнят, че курортният комплекс „Елените“ е изграден през 80-те години като един от най-модерните туристически проекти по българското Черноморие.
Комплексът е проектират с идеята да се впише естествено в подножието на Стара планина, но без да нарушава връзката между морето и планината.
Ниското строителство, зеленината и широките плажни пространства тогава го превръщат в една от най-предпочитаните семейни морски дестинации.
Звучи красиво, нали? Защото наистина реалността тогава е изглеждала по този начин. А „Елените“ е бил символ на една различна философия за морския туризъм.
Днес обаче гледките са различни – не само на "Елените" Има бетон до хоризонта и от дърветата, усещането за простор и гледката към планината няма и следа. Поне не такава.
И може би точно такива архивни снимки от комплекса сега изглеждат така различно.
Различен е и туризмът, както и очакванията на хората. Но понякога наистина не е лошо да поглеждаме и назад, за да видим колко различно, простичко и прекрасно е било – и без да е застроено и толкова показно, колкото е днес.
Погледнете отново снимката и потърсете нещо режисирано. Няма да откриете. Тогава още не го е имало явно стремежът към съвършенство. А натуралната красота даже не е била тенденция, а нещо напълно естествено.
Жените не са приличали едни на други визуално, както днес заради множеството еднотипни корекции, които масово се правят.
Красотата е в непринудения момент, в разговора на плажа и близостта с безкрайното море. В усещането, че лятото няма край.
