Черно-бяла снимка, публикувана във фейсбук групата "Наше минало", върна десетки години назад спомените за един различен Несебър.
Кадърът показва Почивния дом на трудещите се селяни през 60-те години – време, когато днешният туристически гигант все още не е обсебен от хотели и бетон, а морският град пази далеч по-спокоен и почти идиличен облик.

На снимката се вижда богато озеленен парк с алеи, цветни лехи и десетки почиващи семейства. Децата играят свободно, възрастните разговарят на пейки, а над всичко се издигат ниски постройки, потънали сред зеленина – картина, която днес изглежда като откъс от друга епоха.
Когато почивката става държавна политика
През 50-те и 60-те години държавата изгражда мрежа от почивни станции за работници, служители, кооператори и земеделци. Именно тогава в Несебър се появяват редица бази за организиран отдих, сред които и Почивната станция на трудещите се селяни.
Подобни комплекси дават възможност на хиляди българи за първи път да видят морето и да прекарат отпуската си извън родното място. И наистина да успеят да си починат от иначе динамичната работна среда.
Любопитното е, че по онова време Несебър все още е сравнително малък град. Според историческите данни населението му през 1965 г. е малко под 4000 души, а масовото застрояване на крайбрежието предстои десетилетия по-късно.
Днешният Несебър, разбира се, е все така красив, но вече е твърде различен... застроен и населен.
Несебър преди Слънчев бряг да стане символ на туризма
Днес милиони туристи свързват района най-вече със Слънчев бряг, но през 60-те години атмосферата е съвсем различна. Старият Несебър остава основната забележителност, а морският туризъм тепърва набира скорост. Градът продължава да живее между древната си история и новите социалистически проекти за развитие на Черноморието.
Снимката показва и нещо друго – колко силно е присъствала природата в тогавашния градски пейзаж. Пространствата около почивните домове са били оформяни като паркове и ботанически градини, а не като комплекси от високи сгради.
Носталгия по един по-бавен свят
Подобни кадри неизменно предизвикват вълна от спомени. За едни те са свидетелство за време, когато морето е било по-достъпно и спокойно. За други - напомняне за време, в което държавата организира не само труда, но и свободното време на хората.
С този кадър ви върнахме за малко към един любим морски град, уловен в момент, когато все още е бил повече градина край морето, отколкото туристическа индустрия. А днес точно такива кадри са много ценни, защото са своеобразен прозорец към един почти изчезнал свят.
