Преди курортния бум: Така са почивали "трудещите се селяни" в Несебър през 60-те години

Стар кадър ни пренася в един почти забравен свят на зелен оазис край морето, където почивката е била привилегия, но и социална политика

https://blitz.bg/spomeni/predi-kurortniya-bum-taka-sa-pochivali-trudeshtite-se-selyani-v-nesebar-prez-60-te-godini_news1157928.html Blitz.bg

Черно-бяла снимка, публикувана във фейсбук групата "Наше минало", върна десетки години назад спомените за един различен Несебър.

Кадърът показва Почивния дом на трудещите се селяни през 60-те години – време, когато днешният туристически гигант все още не е обсебен от хотели и бетон, а морският град пази далеч по-спокоен и почти идиличен облик.

На снимката се вижда богато озеленен парк с алеи, цветни лехи и десетки почиващи семейства. Децата играят свободно, възрастните разговарят на пейки, а над всичко се издигат ниски постройки, потънали сред зеленина – картина, която днес изглежда като откъс от друга епоха.

Когато почивката става държавна политика

През 50-те и 60-те години държавата изгражда мрежа от почивни станции за работници, служители, кооператори и земеделци. Именно тогава в Несебър се появяват редица бази за организиран отдих, сред които и Почивната станция на трудещите се селяни.

Подобни комплекси дават възможност на хиляди българи за първи път да видят морето и да прекарат отпуската си извън родното място. И наистина да успеят да си починат от иначе динамичната работна среда.

Любопитното е, че по онова време Несебър все още е сравнително малък град. Според историческите данни населението му през 1965 г. е малко под 4000 души, а масовото застрояване на крайбрежието предстои десетилетия по-късно.

Днешният Несебър, разбира се, е все така красив, но вече е твърде различен... застроен и населен.

Несебър преди Слънчев бряг да стане символ на туризма

Днес милиони туристи свързват района най-вече със Слънчев бряг, но през 60-те години атмосферата е съвсем различна. Старият Несебър остава основната забележителност, а морският туризъм тепърва набира скорост. Градът продължава да живее между древната си история и новите социалистически проекти за развитие на Черноморието.

Снимката показва и нещо друго – колко силно е присъствала природата в тогавашния градски пейзаж. Пространствата около почивните домове са били оформяни като паркове и ботанически градини, а не като комплекси от високи сгради.

Носталгия по един по-бавен свят

Подобни кадри неизменно предизвикват вълна от спомени. За едни те са свидетелство за време, когато морето е било по-достъпно и спокойно. За други - напомняне за време, в което държавата организира не само труда, но и свободното време на хората.

С този кадър ви върнахме за малко към един любим морски град, уловен в момент, когато все още е бил повече градина край морето, отколкото туристическа индустрия. А днес точно такива кадри са много ценни, защото са своеобразен прозорец към един почти изчезнал свят.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай