"Често ме питат каква е връзката ми с фамилията Мургини. Отговарям - ами никаква, освен, че и аз нося същото име", смее се 57-годишният Митко Мургин, с когото доскорошната шефка на приходната агенция Мария Мургина е разведена от 10 години.
Мъжът с прошарена коса, късо кожено яке и спортни обувки чевръсто напъхва няколко дъски в старата печка, която отоплява малко мебелно цехче с столицата, пише "168 часа". Нищо в прашното помещение не подсказва, че съдържателят му е бил спътник в живота на подалата оставка данъчна началничка.

През годините сегашният собственик на мебелна къща сменя няколко професии, след като 13 години работи като артист мим в театър "Сълза и смях". След това кара такси, продава вино и накрая се залавя с мебелния занаят, наследен от тъст му Анастас.

"В момента ни свързват само синът и внучетата", разказва за бившата си половинка Митко Мургин.

Двамата с Мария се запознават в Свищов. Класически случай на любов от пръв поглед. Такава диагноза си поставя преди 35 години студентът Митко, когато за пръв път вижда младата си колежка. През 70-те години на миналия век жената, която доскоро управляваше НАП, е плаха брюнетка. Бъдещият й съпруг я среща на студентска бригада, където той изнася представление с театралната трупа.
"Беше облечена в тънка ефирна рокля. Веднага я заговорих. Не си спомням какво точно й казах, но знаех, че не мога да не го направя", присвива очи Митко Мургин и скрива лицето си в плътен облак от цигарен дим.
По това време студентът по вътрешна търговия е сред най-популярните и харесвани младежи в Свищов. Той е звездата на студентската театрална трупа. Двамата с Мария бързо се налагат като най-горещата студентска двойка. Приятелите им се радват. Преподавателите им се възхищават, а останалите тайничко завиждат.
"Една зима Мария дойде с бял кожух. В тези години рядко можеше да се срещне някой, който носи такъв цвят. Всички се обличаха в кафяво и черно. Уших си кожух като нейния и двамата излизахме заедно в града. Забелязвахме се отдалече", връща се назад във времето Митко Мургин.
4 години след запознанството двамата вдигат грандиозна сватба в пловдивския хотел "Лайпциг". Следва медена седмица по морето и еднодневна екскурзия до румънската столица. Година по-късно на бял свят се появява наследникът Милен.
"Беше Милен само 3 дни. След това прекръстихме сина ни на Мартин. Така станахме трите М - Митко, Мария и Мартин", усмихва се Мургин.

След дипломирането си той се връща в София, а съпругата му прехвърля следването си в УНСС. След година и половина в самодейна трупа той печели място в студио "Пантомима" към държавния театър "Сълза и смях". По това време Мария Мургина  е в Комитета по цените, работата й е монотонна, лишена от блясък и предизвикателства. Младата икономистка живее с ентусиазма на мъжа си. Гледа всичките му спектакли, аплодира превъплъщенията му, гордее се с него.

Но работата започва да изяжда времето, което актьорът отделя за семейството си. Представленията и ангажиментите растат. Трупата приема участия, пътува на турнета из страната и жъне успехи.
"Тук някъде започнахме да се разминаваме.  Отсъствието ми тежеше на Мария. Осъзнавах го, но такава беше професията ми", дава си сметка Мургин.
Театърът застава между него и Мария. Сцената се превръща в нов дом, а колегите стават реалното му семейство. Никой от двамата не подозира, че  истински трудните години предстоят.

Вместо очакваното светло бъдеще вятърът на промяната донася на семейството му несигурност. Митко остава без работа. Актьорската му кариера приключва. 35-годишният мим трябва да води борба за оцеляване.
“Започнах да карам такси, за да изхранвам семейството си. Точно тогава ми взеха книжката. Търгувах с вина. Една зима изкарах и при хамалите на площад “Македония”. Борех се с живота, както мога. Той поднася толкова много изненади, че съм се учудвал сам на себе си”, спомня си най-тежките години Митко Мургин.
По това време Мария се захваща със счетоводство. Двамата изкарват, колкото да изплащат апартамента си и едва свързват двата края. Липсата на постоянни доходи превръща животът им в изпитание. “Много хора се чудеха как да си изкарат хляба. Буквално. Няма да забравя един ден. Нямах нито стотинка в джоба си. Намерих една бутилка на улицата, върнах я и с получените пари си купих половин хляб. Бях ужасно гладен”, махва с ръка, за да прогони спомените за лошите дни Мургин.

Постепенно животът им се стабилизира. Той започва да произвежда мебели, покровителстван от тъста си Анастас, който е сред най-известните мебелисти в Пловдив. Кариерата на Мария също потръгва. През 1997 г. синята активистка Дора Андреева я включва в екипа си и отваря пътя й в данъчния сектор чрез зам.-шефски пост. 
Когато всичко най-сетне изглежда спокойно, семейство Мургини се разделят. Разводът им става факт през 1999 г., но Мария запазва фамилията си. “Дойде времето, когато нещата се изчерпват. Нямахме сериозни конфликти, нито скандали. Единствените ни разногласия бяха по отношение на възпитанието на сина ни. Исках да бъда по-строг, докато Мария е като майка си – по-мека”, разказва настоящият мебелист Митко Мургин.

Когато Мария Мургина поема ръководството на НАП, бившият й мъж е сред първите, които се обаждат, за да й честитят. “Мария е весела, контактна и добронамерена. Тя е благодарна и услужлива. Историята ми с нея беше красива любов и хубав брак. Цели 21 години”, усмихва се Митко Мургин. /БЛИЦ