Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) г-жа Мария Филипова издаде административни актове, с които забрани прилагането от мобилни оператори на  нелоялна агресивна търговска практика, тъй като чрез злоупотреба с влияние, операторът налага всякакъв вид прекомерни и несъотвестващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя, когато последният желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.

Множество потребители подаващи сигнали в КЗП сигнализират, че при предсрочното прекратяване на договора, освен неустойката в размер на три стандартни такси, операторът допълнително начислява и неустойка за предоставени отстъпки от цените на месечните такси, както и неустойка за предоставени отстъпки от цените на крайни устройства (в случаите, когато потребителят е закупил на преференциална цена и крайно устройство).

Твърденията на потребителите се подкрепят от приложените към жалбите им месечни сметки и фактури, от които е видно, че операторът действително начислява тези неустойки.

В съответствие с клаузите на договора, при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя, мобилният оператор има право да изиска заплащането на неустойка в размер на не повече от 3 стандартни месечни такси за всеки от абонаментните планове, по отношение на които договорът се прекратява предсрочно.

Вместо това обаче, освен уговорената в договора неустойка, са предвидени две допълнителни клаузи, позволяващи на оператора да претендира отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока на договора и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

По този начин като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица.

Това са уговорки във вреда на потребителя, които накърняват добрите нрави и водят до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. 

По същността си тези уговорки съставляват клаузи за неустойки, като същите имат обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че са посочени като отстъпки от цените на абонаментите и крайните устройства.

Правото за мобилния оператор да изисква тези неустойки се поражда въз основа на предсрочно прекратения договор по вина или инициатива на потребителя. Т.е., на същото основание, на което се дължи и неустойката в размер на три стандартни такси. Респективно тези неустойки са уговорени във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.

С включването в договора за мобилни услуги за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и същата се явява необосновано висока.

В хода на административното производство по издаването на заповедите е установено, че мобилни оператори злоупотребяват с влияние, като се е възползват от позицията на по-силна страна в правоотношението си с потребителя, за да тълкува изключително в свой интерес неустоечната клауза в договора и без наличие на правно основание в допълнение към уговорения максимален размер на неустойката за физически лица-потребители, да начислява допълнителни неустойки.

По този начин дружеството налага на потребителя извъндоговорни пречки, когато последният желае да упражни правата си по договора, вкл. правото да прекрати предсрочно договора срещу заплащане на уговорената в него неустойка в максимален размер на три месечни стандартни абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява.

Тези действия несъмнено е възможно да променят поведението на средния потребител по отношение на услугата, като го накарат да се откаже от решението за предсрочно прекратяване договора с оглед на прекомерно високите неустойките, от което решение потребителят иначе не би се отказал или е възможно да не се откаже, ако операторът не прилагаше тази агресивна нелоялна търговска практика.