Боян Магдалинчев е завършил е „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Бил е съдия в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а впоследствие заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев. В периода 1999-2003 г. е бил член на Висшия съдебен съвет. От 1997 г. е съдия във Върховния административен съд. През 2004 г. става председател на Четвърто отделение във Върховния административен съд, а през 2012 г. става заместник на председателя на Върховния административен съд и ръководител на втора колегия. През 2017 г. е избран за член на ВСС от квотата на съдиите, а впоследствие съветът го избира и за свой представляващ. Той отговори на най-важните въпроси, свързани с ВСС и ВАС, на "Монитор":

- Г-н Магдалинчев, ВСС направи първия си голям избор – за председател на ВАС, правилно решение ли взехте? Как очаквате да работите с новия председател?

- Аз мисля, че взехме правилно решение. Откъде правя тези изводи? Номинацията на г-н Георги Чолаков беше направена от пленума на ВАС, беше подкрепена от голяма част от съдиите във ВАС. След това беше подкрепена пак с мнозинство от членовете на пленума на ВАС при изслушването. Имаше избор във ВСС, при който той с 20 гласа от максимално възможни 25 беше избран за председател на ВАС. Той е човек от системата, колегите от ВАС го познават и неговата номинация и избор са израз на принципа на съдийското самоуправление. Мисля, че се получи съвпадане между желанието на колегите от ВАС и получения резултат от страна на ВСС. Надявам се в бъдеще да работим с господин Чолаков нормално. Моето желание като представляващ ВСС е да работим нормално с всички дотолкова, доколкото следва да си изпълняваме вменените ни от закона задължения. Там, където има разминавания по различни въпроси, да се обсъждат етично и колегиално и да се вземат решения. Това, че ще има различни виждания или спорове, са нормални неща.

- Макар новият състав на ВСС да работи отскоро, смятате ли, че има разделение в него, подобно на това в предишния състав?

- Новият състав на ВСС работи вече трета седмица и до този момент не мога да кажа, че има разделение между членовете на съвета. Приеха се няколко решения – едното от тях беше за изпълняващ функциите председател на СГС, другото беше за избора на председател на ВАС. Има различни виждания, различни тези, но не считам, че това е личностно противопоставяне, считам, че това е визуална особеност на всеки от членовете по конкретен въпрос, който е поставен за решаване. Не считам, че има разединение между членовете на съвета, без значение на какъв принцип, още по-малко разделение по линията на професионалната квота и квотата на Народното събрание. Общо взето, в съвета се работи в една посока, но с различни тези и аргументи.

- Има ли хора, които откровено обслужват политически цели, подобно на предшествениците си – и ако „да“, как смятате, че трябва да се справи съветът с това?

- Не съм забелязал досега някой от членовете на ВСС да има такова проявление. Дали ще продължат така нещата, времето ще покаже.

- Грандиозен скандал се заформя около репресията, която председателят на ВКС Лозан Панов упражнява върху Гражданската колегия на съда и опита му да погази решението на съдиите Красимир Влахов да е председател на колегията им. Как ще коментирате поведението на Панов и не смятате ли, че ВСС трябва да обсъди действията му и да предприеме мерки?

- Не съм запознат в подробности със случая. Знам, че миналата седмица е имало общо събрание на Гражданската колегия. Знам, че е бил поставен въпросът за оставката на колегата Влахов, без да има оставка от негова страна. Моето принципно разбиране по въпроса е, че зам.-председателите нямат собствен мандат, те имат обвързващ мандат с този на председателя. С измененията в ЗСВ се въведе принципът на екипното начало и поради тази причина мандат има административният ръководител, не и неговият заместник. Мандатът на заместника е предопределен от мандата на административния ръководител в съответния орган на съдебната власт. Доколкото си спомням, след избора на г-н Панов през 2015 г. за председател на ВКС той беше казал, че ще определи за свои заместници тези, които бъдат посочени от общото събрание на съответната колегия – Гражданска, Наказателна и Търговска. Мисля, че той така и постъпи, освен ако не греша. Общите събрания казаха своето мнение по въпроса и за господин Влахов, и за госпожа Панова. През 2015 г. започна да тече 7-годишният мандат на г-н Панов като председател на ВКС, при което мисля, че след този момент заместниците му са обвързани с неговия мандат, т.е. той има 7 г. мандат, такъв е мандатът и на заместниците му, освен ако нещо друго не се получи. В правомощието на административния ръководител е да поиска в един или друг момент освобождаване на някои от неговите заместници, но това е съвсем друга тематика. Това е моето разбиране по въпроса.

- Въз основа на какво може да поиска такова освобождаване?

- Председателят може да поиска от Съдийската колегия освобождаване на заместника по една или друга причина – ако примерно счита, че ръководителят на колегията не се справя с изпълнението на своите функции. В този момент според мен в съответствие с чл. 111, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от ЗСВ, така, както е взето становището на общото събрание преди изготвяне на предложението до ВСС за назначаването на заместниците, пленумът на ВКС в актуалната към момента редакция на закона може да изрази своето становище по този въпрос. Правилото е, че първо трябва да бъде освободен съответният зам.-председател, за да се предложи друг, а не обратното. До този момент на мен не ми е известно да има внесено предложение в съдийската колегия на ВСС за смяна на зам.-председателя на ВКС Красимир Влахов.

- ВСС може ли да се сезира по случая?

- Ако председателят на ВКС реши да се освободи от някой от своите заместници, задължително това трябва да мине през съдийската колегия на ВСС. Трябва да има предложение от негова страна и трябва да се гласува неговото предложение. Ако се приеме предложението му, тогава могат да се предлагат кандидати.

- Неотдавна изненадващо председателят на СГС подаде оставка и малко трудно беше избран изпълняващ функциите. Смятате ли, че ще се намери качествен магистрат, който да поеме съда и да реши проблемите в него?

- Процедурата за избор на председател на СГС е открита, но на този етап още няма предложени кандидати. Не зная кои ще бъдат кандидатите, когато ги видим, тогава съдийската колегия ще преценява тези неща. Ние избрахме само изпълняващ функциите на председател на СГС. Това е временно състояние за един по-кратък период от време. В този съд има специфични моменти, например разрешаването за прилагане на СРС, което практически е невъзможно да се изпълнява само от един заместник-председател.

- Какви са приоритетите на ВСС? Какво има да свърши? Трябва ли да се провежда допълнителна съдебна реформа и как трябва да изглежда тя?

-Приоритетите излизат с течение на времето. Една от важните задачи, които трябваше да реши пленарният състав на този ВСС, бе избор на председател на ВАС. Нещата минаха, изборът приключи. Избрахме изпълняващ функциите председател на СГС, предстои изборът на титуляр. Предстои приемането на бюджета на съдебната власт от парламента. Тези дни имахме разговори във финансовото министерство - имаме проблем с усвояването на капиталовите разходи. Това са неща, които по-скоро трябва да решим, за да може да се усвояват предвидените средства от органите на съдебната власт в страната. Капацитетът, с който разполага дирекцията във ВСС, не е достатъчен. За 2017 г. имаме бюджет от 17 млн. лв. за капиталови разходи и преходен остатък от 2016 г., който все още не е усвоен. Причините са различни – през 2016 г. стана прехвърлянето на управлението на собствеността от Министерството на правосъдието към ВСС в средата на бюджетната година. Тази година - изтичането на мандата на предишния състав на съвета. Наслагват се причини, но това, което досега установихме, е недостатъчен експертен състав в Дирекцията по управление на собствеността във ВСС. По този въпрос трябва да се замислим сериозно, защото така или иначе става въпрос за доста пари за капиталови разходи, както и потребности от органите на съдебната власт за усвояването им, а нещата не се случват. Ще предприемем мерки в тази посока.

- Приоритет ли ще бъде за ВСС да се занимава със съдебната карта, с натовареността на магистратите в различните органи на съдебната власт?
- Проблемът с натовареността е един от основните проблеми в съдебната система, защото има неудовлетвореност у колегите в по-натоварените органи на съдебната власт, където получават еднакви пари с колегите, които имат по-малко натовареност. Разбира се, натовареността е въпрос, който не зависи само от магистратите, а от географското разположение, от миграционните процеси, вид и сложност на делата и др., доста са факторите. Но не може да се получава едно и също възнаграждение за различен обем работа, и то в чувствителни размери, и да не се усеща напрежение вътре в системата. Естествено е, че трябва да се обърне сериозно внимание, този въпрос е един от важните. Знае се много добре, че над 1 милион души са напуснали България, това са предимно млади хора с потенциал в бъдещето. Процесите са естествени и няма как да не влияят и на съдебната система. Това задължително налага промяна. Има съдилища, които са с много ниска натовареност, а други – с висока, трети – със средна. Прекрояването е свързано с преструктуриране и със закриване на щатове. Аз винаги съм бил привърженик на идеята, че към закриване трябва да се прибегне само след пълен анализ на факторите и тенденциите – демографски, комуникация, транспорт, достъпа до правосъдие, т.е. комплекс от фактори, които много внимателно трябва да бъдат изследвани, след което да се вземат решения.

- През ноември предстои да излезе мониторинговият доклад на ЕК за България. Какви констатации очаквате в него? Смятате ли, че е време мониторингът да отпадне и какво може да се направи това да се случи?

- Надявам се резултатите да бъдат позитивни в този мониторингов доклад. Идеята за отпадане на мониторинга беше подета от няколко наши евродепутати и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер по памет каза, че в рамките на мандата му трябва да отпадне този мониторинг. Искрено се надявам това да е плод на нашата свършена работа, а не примерно на исканията на един или друг евродепутат или на председателя на ЕК. Това се отнася както за България, така и за Румъния. Ако те са по-напред, трябва да дърпат нас, ако ние сме по-напред, трябва да дърпаме тях. Обвързани сме като скачени съдове.

- Смятате ли, че реформата, която в Румъния правят, е адекватна, добра и наистина я правят много по-напред от нас, или има и спорни и бутафорни изрази тази реформа?

- Едно към едно да привнасяме румънския модел в България е неприемливо. Не считам, че това би бил добър знак и би имал положително въздействие. Всяка една съдебна система има своите особености. За румънската страна се говорят и някои други неща, някои положителни, други не, че се изпълняват политически поръчки и т.н. И там се появи някакво недоволство – дали е обективно то, или е плод от засилената работа на прокуратурата, не мога да кажа. Работата и функциите на съдебната власт не са да налага или да преследва някакви политически цели. Тя си има свои цели и приоритети, които следва да спазва, които са определени в конституцията и в законите. Това е нашата функция. Външните модели може да бъдат изкривени и може да не бъдат приложени, както са там, може да не работят, може да тръгнат в друга посока. Твърде спорно е и не считам механичното му привнасяне в българската правна система за правилен подход.