Нека започнем тази публикация с един цитат на Ромен Ролан - френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, романист, носител на Нобелова награда за литература: “Занаятът на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи”.
Превратът на 9 юни 1923 г. свали правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски, което бе установено след честно спечелени избори. Срещу управлението на БЗНС негодуваха дейци на ВМРО, пенсионирани и действащи военни, някои от които (като генерал Иван Вълков) бяха участвали в обсадата и превземането на Одрин през 1913 г., не прави това управление незаконно или антинационално.

Последвалите преврата юнски бунтове бяха справедливи и законни, защото целяха свалянето на сговористките метежници, начело с проф. Александър Цанков, и връщане на законната власт.

Ърнест Хемингуей пише в един свой репортаж от посещение в България:

“Стамболийски беше свален от старите прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти и от български интелектуалци, което в България означава хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността да бъдат повече честни. Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси. Борис е все още цар, но действията му се контролират от Фердинанд и съветниците на старата Лисица”.

Очевидно, ако законното правителство на Стамболийски не беше свалено насилствено, не би имало нито юнски бунтове, нито Септемврийско въстание, нито атентат в “Света Неделя” (16 април 1925 г.), нито бял или червен терор.

Впрочем, родено като реакция на насилията и беззаконието, Септемврийското  въстание, избухнало на 23 септември 1923 г., не целеше установяването на съветска власт, а работническо-селско правителство.

Дейци на БКП и БЗНС биваха избивани и преди, и след атентата. Колкото и да се осъжда авантюрата на левите, червеният терор бе отговор на белия терор след 9 юни 1923 г., юнските бунтове и Септемврийското въстание от 23 септември 1923 г.

Кървавият атентат в църквата “Света Неделя”, дело на терористична комунистическа група, отнел живота на стотици офицери - герои от войните за национално обединение и невинни граждани, отприщва ответен удар на властта. Започва “нощта на дългите ножове”... “Клаха народа си, както турчин не го е клал!” - пише Антон Страшимиров. И отбелязва: “Убиха и брат ми”.


Анри Барбюс

Българските поети и интелектуалци и техните убийци

Един от първите, които реагират на фашисткия терор в България през 1923-1925 г., е големият френски общественик Анри Барбюс. През есента на 1925 г. той създава “Комитет за защита на жертвите на фашизма и белия терор в балканските държави”. Оглавявана пак от Барбюс комисия пристига в България през декември 1925 г., за да установи на място истината за трагичните събития по това време. След завръщането си Барбюс написва потресаващата документална книга “Палачите”. Той пише:

“Някои изчисляват броя на жертвите на правителствения терор в България, след като на власт идва правителството на Цанков, на около 18 000 убити. Това, мисля, са цифрите, посочени от г-н Вандервелд (белгийски политик, водач на Белгийската работническа партия и на Втория интернационал - б. ред). Почти същите цифри дават най-сигурните и авторитетни свидетели, с които се срещнах. Видна независима личност в София, по чудо все още на свобода, уверява, че след държавния преврат (юни 1923 г.) са убити 15 000 души, а след атентата - още 5000” (с.48).

Барбюс цитира и страшната секретна заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков, издадена преди атентата в катедралата “Св. Неделя”, в която между другото се казва:
“Необходимо е преди всичко да се ликвидират интелектуалците - най-способните и смели привърженици на тези идеи. В най-кратък срок трябва да се изработят списъци на тия хора, за да може в даден момент да се избият техните водачи - виновни или невинни. Навсякъде, където избухват смутове, безмилостно да се унищожават всички затворници, заговорници, техните съучастници и ония, които ги укриват. По същия начин трябва да се третират техните семейства и да се изгарят техните къщи” (с.50).;

Изтреблението на хората се разширява под измамническия знак на борбата срещу червения терор под предлог на заговори, съзаклятничества и бунтове (изопачени или провокирани с определена цел) - чрез набези в селата и засади в градовете, чрез “законни” и незаконни екзекуции. Бивши министри, депутати, активни партийни дейци, офицери, свещеници, адвокати, лекари, чиновници падаха един след друг или на групи. В цели книги са събрани техните имена, възраст и ужасяващи подробности за агонията им...”.

“Сега имаме доказателства, че журналистът Хербст е бил изгорен жив в пещта на Обществената безопасност в София (същата сграда, която е била конфискувана от голямата кооперация “Освобождение”). ... Той постоянно се противопоставял на правителството и поместил в своя вестник “Вик” статия, която не се харесала на “високо място” (с.64).
“Пред мен е списъкът на 36 видни български журналисти, главни редактори или известни сътрудници на вестници и списания, убити без съд и присъда. Поетът Гео Милев, съден за своя поема, беше оправдан и освободен, но след това жестоко осакатен и убит... Интелектуалците бяха покосени по силата на този господстващ принцип. Загинаха стотици учители, над четиридесет депутати и бивши министри, офицери, инженери, лекари, свещеници” (с.75).

Пропадат безследно в полицейски участъци и в казарми или са простреляни по улиците от наемни убийци такива светли умове и талантливи творци като Тодор Страшимиров, брат на видния писател Антон Страшимиров, Петко Д. Петков, Васил Пундев, Николай Петрини, Вълчо Иванов, Васил Карагьозов, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Иван Минков и много други...

Срещу изстъпленията на шпиц командите издигат своя гневен протест изтъкнати представители на световната култура,като писателите Ърнест Хемингуей, Максим Горки, Анри Барбюс и Ромен Ролан и други.

В тези страшни дни и нощи, когато черните камионетки на смъртта обикалят като зловещи призраци на смъртта улиците на София, един смел публицист с изтънчени европейски маниери не си затвори очите, както някои други, и заклеймява терора. Този журналист е Йосиф Хербст - главен редактор на вестник “АВС”, зет на Екатерина и Петко Каравелови.

Безпощадната му ирония е като “трън” в очите на военните, извършили деветоюнския преврат срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски, и те решават съдбата му. След неговата смърт съпругата му Виола Каравелова не се примирява със загубата и полудява.

Днес онова стъклено око на поета Гео Милев, по което разпознават тленните му останки в общия гроб през 50-те години на миналия век в Илиянци, още ни гледа и държи съвестта ни нащрек! През територията на мъртвите поети се стъпва тихо, на пръсти. Шапките се свалят и всеки сам остава със съвестта си!

Историята, действителната, а не преправяната според конюнктурата, оценява всеки според неговия принос за прогреса на страната и човечеството.

Подготви Мишо ТРЕНДАФИЛОВ