Георги Глушков беше сред извънземните, но си остана земен. Титлите, медалите и славата бяха гарнитурата към онова ястие, което никога не му стигаше - страстта да играе. Неговият рай и ад се събираха на броени квадратни метри - в полето между двата коша.
Където и да се появи името му, след него винаги ще пише: “Първият българин и източноевропеец, играл в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада”. Почитателите на баскетбола у нас, в Италия и Испания го боготворяха. А той си имаше своя икона - Симеон Варчев. Треньорът откривател. Пророкът, който много рано предрече това, което се случи.
На 1 юни Георги Глушков получи титлата “Почетен гражданин на Ямбол”. В залата бяха някогашните му съученици, съотборници и приятели - свидетелите на първите му фантастични кошове и на виртуозните му отигравания.
“Преди малко повече от петдесет години, когато дойдох, Ямбол за мен беше най-красивият град. Тогава не подозирах, че той ще промени изцяло живота ми”, каза развълнуваният президент на родната федерация по баскетбол.
Така може да започне щастливата приказка, в която Георги Глушков вече повече от половин век е главен герой
С Ямбол и любимия “Лъсков”. Но няма да е съвсем честно. И от един друг дивен край основателно ще ни укорят. Трявна, където той е роден, му е дала уютния дом, семейството, палавото детство и първите приятели. А това никога не се забравя, колкото и обиколки на света да направиш след това.
Малкият Георги е много добър футболист, отличен хандбалист и слаб баскетболист. Между двата коша неговите съученици показват завидно майсторство. Той иска да е като тях, но все не успява. Баскетболът му носи само разочарования - явно не е неговият спорт. На фестивала, който трябва да отличи най-високите деца баскетболисти, остава под нормата. Опитът му да влезе в спортното училище в Русе също завършва с провал. Има проблеми с ходилата. “Няма баскетболист дюстабанлия”, констатира комисията.
И всичко, свързано със спорта, можеше да приключи дотук, а Георги - за радост на баща си - да облече бяла престилка с бродиран надпис “Доктор Глушков”. Ако през всичките тези дни един млад мъж, като съвестен детектив, не следеше всяка негова стъпка. Това, че другите го отхвърляха, повишаваше неговите шансове. Защото той виждаше в младия Глушков не “безперспективника” от протоколите на журитата, а скъп диамант, който знаеше как да шлифова.
Симеон Варчев беше наставник на юношеската гарнитура на “Лъсков” от Ямбол. Отборът му беше републикански шампион, но амбициите на треньора бяха много по-високи и далеч надхвърляха младостта му. Той искаше да бъде първи и при мъжете. Да бъде авторитет сред най-големите в занаята. Но за да реализира такава мечта, му трябваше точно това момче - Глушков.
Докато разговаряше с родителите, бъдещият наставник се усещаше като мъченик, когото въртят в центрофуга. Той отново повтаряше какъв талант е синът им, какво бъдеще го чака и как един ден ще се гордеят с него. Звучеше убедително, дори романтично, но дотам. Бащата държеше на своето: никакъв баскетбол. И въобще никакъв спорт.
Майката беше на противоположното мнение и изненадващо успя да се наложи. Синът замина, а в резултат на това двамата съпрузи не си проговарят цяла година. През живота си всеки от тях го е виждал на игрището само по веднъж.
С рейса от Трявна до Габрово, после с влака до Сливен и оттам до Ямбол - така днешният президент на БФБ описва съдбовното си пътуване до града на Диана. Краят на зимата е, дърветата вече предпазливо цъфтят. Навън е почти двадесет градуса. Пришълецът носи балкански студ, дебел балтон и топла шапка.
Домът на Симеон Варчев става и негов дом, а Спортното училище - духовният му храм
Вече има съученици, съотборници, дори фенове, но е сам. Носталгията го стяга като менгеме. Емоционалната криза е напът да го победи. Мисълта, че няма да издържи и трябва да се върне в Трявна, става все по-натрапчива.
Варчев е притеснен. Търси съвет от майка му. В отговора й няма и капка майчинско съчувствие или съжаление, а преди всичко логика. Желязна. “Ако започнеш отсега да се огъваш при всяка трудност, нищо няма да постигнеш в живота.”
Всичко е ясно. Като в онзи филм. Не само Москва, но и Трявна не вярва на сълзи.
Христо Христов, тогавашният отговорник за баскетбола, си спомня: “В един от първите мачове Глушков все още не беше подготвен, допускаше грешки. В един момент публиката възнегодува: “Тоя пък откъде го доведоха?”. Чуваха се гласове за смяната му. Тогава Варчев се обърна към трибуните и извика високо: “Това момче ще стане най-големият баскетболист на България!”.
Чуха го всички. Някои повярваха, други - не
През 1976 г. “Лъсков” - Ямбол печели юношеския шампионат на България, а Симеон Варчев става треньор на мъжкия отбор. Доста от момчетата го последват. Идва и първият голям успех - бронзов медал в турнира за Купата на България.
Глушков е приет в националния отбор за кадети. На Европейското първенство през 1977 г. става реализатор №1. Две години по-късно “Лъсков” - Ямбол е трети в държавното първенство. Пред него са само “Левски-Спартак” и ЦСКА “Септемврийско знаме”. В основата на този подвиг е незаменимият тревненец.
Хиляди зрители изпълват красивата зала “Диана”, за да го гледат. Той е надеждата, сензацията, шампионът, митът, Пелето на ямболския баскетбол. Разказват и до днес как е потрошил двадесет коша от яростни тренировки.
Но няма вечно щастие. Баскетболните батковци - или по-точно чичковци с дебели портфейли - все по-често започват да се навъртат около Ямбол. Онези, които навремето го отхвърляха, вече потриват ръце. Време е Глушков да стане техен. ЦСКА има най-големи шансове. След дипломирането си той трябва да влезе в казармата, което означава и в техния отбор.
Талантът се чувства добре в Ямбол. Не иска да си тръгва. Местните мъдреци намират изход - ще остане в същия клас. Ще повтори годината заради слаб успех, въпреки че е почти отличник. Благодарение на тази малка хитрост любимецът на града остава в отбора още един сезон. Последният.
Ще минат години на успехи и слава. Името на Георги Глушков ще се произнася с респект от целия баскетболен свят. Някои ще изчислят, че през кариерата си е играл в дванадесет отбора, но на въпроса кой е любимият му, отговорът винаги е един и същ: “Ямболският “Лъсков”. Там, където Симеон Варчев ме направи баскетболист. Мене - дюстабанлията, ненадеждния, сърдечно увредения! Там попаднах в чудесна среда. Между състезателите съществуваше не само поносимост, а искрена добронамереност. Те бяха играчи. Не стрелци, не подавачи, не техничари, а играчи. Иван Главов, Георги Ковачев, Красимир Овчаров... От тях се учих, те ми помагаха непрекъснато. Задължен съм им за това, което впоследствие постигнах. Неслучайно страдах, когато се разделихме”.
Всъщност раздяла никога не е имало. Където и да е бил през годините, най-добрият български баскетболист винаги се е връщал в града, откъдето започва онази вълшебна приказка, която Тунджа, тополите, цветята в парка и Ямбол разказват и до днес.
Редове от биографията♦ Георги Глушков е роден на 10 януари 1960 г. в Трявна. От първи до седми клас учи в СПУ “Петко Рачев Славейков”. След това продължава образованието си в Спортното училище в Ямбол. ♦ На 17 години вече е национален състезател, а в средата на 80-те години на ХХ век се нарежда сред петимата най-добри баскетболисти в Европа. ♦ През сезон 1984/85 печели шампионската титла с “Академик” (Варна) и записва средно по 33 точки и 23 борби на мач. ♦ На 25 септември 1985 г. е избран в драфта на НБА под №148 от “Финикс Сънс” и става първият играч от Източна Европа в НБА. През сезона изиграва 49 мача. ♦ По-късно играе в Италия и Испания. С националния отбор на България участва в четири европейски първенства. ♦ Почетен гражданин е на Трявна и Ямбол. Президент на Българската федерация по баскетбол. |
Исак ГОЗЕС
