Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.


След блиц визита в обновените столици на прибалтийските страни човек стига до извода, че държавите са прекрасни за посещение и наслаждение, но трудни за живеене. Вероятно подобни констатации правят и гражданите на Литва, Латвия и Естония, ако минат през нашата страна. При средна заплата около 450 евро в Литва, 670 в Естония,  към 700 евро в Латвия почти половината от възнаграждението отива за отопление, осветление и прочее сметки, защото нямат енергийни източници и са изцяло зависими от Русия. Звучи познато, нали?  

Усещат се и две бодливи разлики. Първата: ние си нямаме очарователни барокови квартали, осезаеми останки от средновековни градове насред столицата и улички в югендщил, арт деко и сецесион. Втората: по-голямата част от българите все още си обитават държавата. Същото не може обаче да се каже за литовците. По неофициални данни в началото на тяхната демокрация населението на Литва е било 5 млн. души.
Вилнюс

Днес правителството твърди, че са останали 3 млн., а местните се самоброят до 2,5 млн. Лелеещите професионална реализация и по-добро заплащане литовци са подобрили етническото разнообразие главно в Ирландия, Норвегия, Швеция и Холандия. 

Иначе центърът на Вилнюс е зелен, провинциално аристократичен, приятно лежерен и добре поддържан. Градът има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и култура между старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните жилищни сгради с потънали в зеленина и цветя вътрешни дворчета, си струва да поседне в “Медининкай” - ресторант в сграда от XVI век с фрески по стените от онова време. Нищо чудно!

За първи път хрониките споменават Вилнюс през 1323 г. Старият град със своята плетеница от ветрилообразно разположени улички е един от най-големите в Европа и през 1994 г. e включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Средновековен панаир в Талин
 
Пътищата в Литва и цялата инфраструктура са добри още от съветско време и това се дължи на... местните салами. Ловките социалистически велможи атакували Центъра в Москва не с пари за рушвети, а с цели куфари с отлични салами - много по-ценни от банкноти в годините на съветския недоимък. Така всяко прошение за магистрала, водопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета.

В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях все още съществува и.... е възстановен по заповед на Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на старата литовска аристокрация и най-светлите умове на нацията в Сибир, хитрият съветски сатрап отпуснал пари за възстановяването на Тракай - замъка крепост, подклаждащ литовския национализъм. Ненапразно името Витаутас там е по-популярно от Иван в България. По времето на този владетел Литва се е проснала от Балтийско до Черно море, Москва е в опасна за нея близост, а Киев и Минск са в границите на кралството на Витаутас. 

Днес Тракай е любима атракция за туристите. Разбира се, от старинните каменни стени не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските “взимали назаем материал” от полуразрушената крепост за къщите си. Тракай е построен на остров в 42 свързани езера и дълги векове бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода и храна във вид на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра, са били достатъчни да опазят замъка. Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал невинаги успявал да сече пари с пълно покритие. И войниците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня. 
„Кадриорг“

В Стария град на естонската столица Талин също са запленени от историята. На площад “Виру” със сигурност ще попаднете на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки... Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила.

След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км. 

 Името на двореца “Кадриорг”, приказна барокова сграда означава “долината на Катя” по името на Екатерина - любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (под прикритие) в европейските корабостроителници.

Тъкмо няколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. 
Квартал “Ротермани”, Талин

“Ротермани” квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично. Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. “Ротермани” е и един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава. 

 Латвийската столица Рига в старата си част изненадва с “неравноделния” си калдъръм - камъните са различни, защото в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като “билет” за вход, защото наоколо има много гори, но скалите са кът. За жалост живописната къща на братството “Черните глави” в момента може да бъде разгледана само отвън. Е, остават толкова много църкви, кули и крепостни стени за компенсация. Както и кадаифът от улички с къщи в стил арт нуво - най-хубавите в Европа, ако се вярва на специалистите. Там са снимани “германските” епизоди от “17 мига от пролетта”. Както и почти всички социалистически версии на Шерлок Холмс. 

Насред целия исторически пейзаж прозвънва модернистична инсталация от закачени на връвчици парченца стъкло. Легенда или не, латвийската столица се смята за родно място на коледната елха. Първото украсено дръвче се свързва с Мартин Лутер. Той бил запленен от начина, по който лунната светлина проблясвала между борчетата, докато се разхождал в горите край Рига. Той отсякъл елха, занесъл я вкъщи и я украсил със свещи. Едно е сигурно - прочутата коледна песен на композитора Рихард Вагнер “Oh, Tannenbaum” е написана през 1838 г., докато е живял в Рига. 

Сега обаче на латвийските столичани не им е до песни. На пръв поглед това националната ти валута да е по-силна от еврото, говори за добър жизнен стандарт, но при повторно вглеждане се разбира, че при 1 евро=0,70 лата с 10 лата можеш да си купиш това, което в България взимаш за 10 лева. 

Дааа, много здравословно е за самооценката на българина от време на време да посещава държави, които уж са братя по оръжие, пък ги смятаме за по-уредени от нашата. 

Магдалена ГИГОВА