Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Столицата на Катар - Доха, е ярък пример, че което не става с много пари, се случва с 200 милиарда долара. И така компенсират дори немилостивата природа.

В най-големия град на страната има само два сезона - горещ и много горещ, и само два исторически периода - преди да открият нефта и след това. През лятото температурите достигат до 55 градуса. Да се чуди човек как на територията на днешен Катар - 11,4 хиляди кв. км, не само са успявали да оцелеят без климатици, ами са се изхитрили да създадат една от люлките на цивилизацията.

Този отрязък на Персийския залив се споменава от Птолемей през 2-ри век сл. Хр. Според учените обаче тук е имало живот още преди 50 000 години.

Преди 1929 г. в Катар живеели главно рибари, но голямо цунами сринало страната буквално до основи. Легендата мълви, че цели две години след бедствието катарците неуморно се молят на Аллах. Той ги чува и им изпраща благословията на нефта. Представяте си с какъв възторг емирът е възприел вестта за наличие на ценната течност в околностите на Доха. Направо е хвърлял кандора си във въздуха. Това е онази черна препаска, с която придържат белите “чаршафи” върху главите си.

Нали се сещате, че преди нефта в т.нар. столица е имало тонове пясък, три камили и две финикови палми. През 1935 г. обаче оформят концесия за добив на черното злато, а от 1939-а към арабската държавица започва да тече системен паричен поток, който в днешни дни се е превърнал във финансов водопад.

80 на сто от населението на Катар живее в столицата Доха. А там едва 30 процента са местни. Останалите работят за тях. Изобщо за катарците казват, че ако комар ги ухапе по задника, викат филипинец да ги почеше. Единственото място, където няма да срещнеш вносна прислуга, е тържището за арабски жребци, камили и ловни соколи.

За нас соколът е онази птица, дето, като се умори, започва да пие “вода от Вардарот”. Или ценен предмет от “Малтийският сокол” в кримката на Дашиъл Хамет. За арабите соколът е другар в пустинята, домашен любимец и скъпа инвестиция. Да, не се чудете - цената на отлично обучен летящ ловец може да бъде повече от милион долара.
Гълъбарниците са запазена марка на Доха

Дай ми на мен досег с животинка и ми гледай сеира. За жалост, отивам на тържището късно и изящните и нервни арабски коне са прибрани в оборите си. Компенсира ме старият Сук Уакиф (Сук означава пазар. А уакиф е английският прочит на познатото ни от турското робство вакъф - недвижим имот за религиозни или благотворителни цели). На тържището попадам в магазин за соколи! В нещо като запълнен с пясък басейн насред дюкяна стоят забити стойки, за които със синджири са завързани соколи. Десетки видове! Някои с наклюнници (вероятно това е птичата дума за намордник). Други с капишони на очите. Не е възпитано да ги дразниш със звуци. Но те реагират на присъствието ни с разклащане на глави или тръскане на пера.

Традицията за лова с тези царствени птици е привнесена от бедуините преди 5000 години. Те им били безценни помощници при лова на дребни животинки и пернати. Мъчното било да ги отучат от инстинкта да изяждат плячката. Опитомяването и обучението на соколите е дълго и трудно. Хватката е да запазят бързината на полета. И макар да разчитат на постоянна храна от стопаните си, да не се измързеливят при преследването на улов.

Те също така са и обожавани домашни любимци. Много често из Доха се разхождат горди мъже, а понякога и малки момченца, с кацнал на рамото им верен пернат приятел. 

Силно ме впечатли фактът, че в бизнес класата на катарските авиолинии може да се закупи място за сокола. А в цената на билета влиза специално меню от 50 грама пилешко. Шейхът на Саудитска Арабия резервирал 19 луксозни кресла за своите хищни питомци. 

Отсреща е клиниката за соколи. Място, оборудвано с всички съществуващи апарати за преглед на птици от най-квалифицирани доктори от цял свят. Срещу символичната такса от един катарски риал всеки може да прегледа, да лекува сокола си, че и безплатен педикюр да му направи. Впрочем, не само ловните пилета се церят без пари.

Катарският владетел осигурява на поданиците си здравеопазване, образование и оземляване. Чужденците обаче могат да купят само изкуствено създадена земя. Като на прочутия остров Перлата. При това на баснословни цени. На входа на квартал Катара ни посрещат два огромни гълъбарника. Красивите птици от векове са спътници на бедуините. Животът в пустинята е самотен и гълъбът често е единственият приятел и пощальон за обитателя.

Навремето към всяка къща е имало гълъбарник. Сега внушителни версии на обиталището се издигат във всеки район. Постройките са изрядно излъскани, защото имат зачислен нарочен чистач. Грижите за гълъбите са на ниво държавна политика. За последно правителството поръчало от Белгия 26 двойки чисто бели птици.
Катарка можеш да снимаш само крадешком.

Мъжете задължително са с искрящо бели диши-даши. Те се шият от скъпи японски материи и не поемат мръсотия, но щом се появи петънце, арабинът търчи у дома да смени одеждите. Жените непременно са скрити зад бурки. Много ми се иска да снимам умението, с което пият кафе, без да откриват нито лицето, нито опакованите чак до пръстите ръце.

Но щракането срещу катарката е строго забранено. И тя може да извика полиция. Очите на местните дами обаче сякаш прогарят с отработения си плам. Веждите са изписани (като в народните ни песни за вежди-гайтани). Под тях гримът е тежък, с много туш, за да подчертае изразителността. Това е единственото оръжие за съблазняване на местните дами.

Те до съвършенство са усвоили стрелкането, негата в погледа, държането на дистанция. Понякога дори случайният минувач улавя ненатрапчивата мощ, с която арабката по невидим начин управлява семейството си.Това е изкуството на играта с очи, предавано от баба на внучка, от майка на дъщеря.
Единствено оръжие, но пък какво - поглед като меча на Люк Скайуокър! 

А с величествените си небостъргачи, издигнати от именити световни архитекти в столицата на Катар - Доха, затвърждава убеждението, че е символ на приказката “Което не става с много пари, се случва с 200 милиарда долара”. Поне в този случай.

Магдалена ГИГОВА