Близки и приятели на Асен Петров, който загина трагично в Белград, не спират да изказват съболезнованията си и да си припомнят какъв е бил той. Повечето от тях си спомнят какво са преживели заедно и признават, че не могат да повярват, че толкова витален и талантлив човек си е отишъл.
 
Колега на Асен Петров от „Спортал” си спомня как са започнали да работят. Ето и разказа му:
 
„Чета навсякъде по медиите за "видеооператорът" Асен, а той е много, много повече от това, не само като личност, но и в професионален план. Искам да ви разкажа нещо за второто, защото за мен е чест да работя с моя приятел с шапката Асен. Преди около 10 години се връщахме от поредните снимки изморени и с много чанти с техника по гърбовете ни, а той чакаше пред входа на офиса някой да му отвори. Когато ни видя и позна, че сме от екипа на Спортал, ни заговори и на второто изречение ни обясни как си търси работа.

Ние тримата погледнахме умно (аз, Велизар и Симо) и поне аз си помислих за куража му да дойде така сам и да ни се представи (без интервюта, без CV-та, ей така, защото му се работи на момчето). Когато се качихме горе, още в първите минути стана ясно, че има нужните технически познания, визия и качества и не след дълго започна да работи с нас и по-специално във видео отдела на сайта и цялата уеб група. Дава всичко от себе си и през годините се разви изключително много и е един от най-добрите в професията си. Превърна се в лидер и в голям мъж.

Той не е само "видеооператорът" Асен. Пътували сме много по всякакви места за всякакви проекти и за мен е изключителна привилегия, че го познавам! Не бях изненадан когато разбрах, че е започнал да снима дори за Ред Бул и да прави видео продукция с тях. Той е страхотен с камерата, фотоапарата, фотошопа, видео монтажа, ефектите, бърз с лаптопа и много други. Той е един млад човек, който обиколи света с камерата и раницата си. Когато играем пак тенис на маса заедно, този път ще ти е по-трудно и няма да ме победиш толкова лесно. Много ми е мъчно, очите са ми червени и не ми останаха сълзи, искам да напиша още нещо... Ще ми липсваш много!”