Професор Божидар Попов е един от най-добрите специалисти по диететика и хранене у нас. През 1971 г. става член на Института по хранене към БАН, който днес е Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене. Той е председател на Българското дружество по хранене и диететика, в което е ръководител на Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене.
Преди 4 години издаде книгата “Митове и истината за храните, храненето и диетите”, в която споделя своя опит и знания. Какви са те за хората над 55 е и темата на разговора ни за нашите читатели.

- Проф. Попов, има ли връзка между начина на хранене и по-бързото или по-бавно остаряване на хората?

- 70 процента от причините за бързото, нефизиологичното остаряване е неправилното хранене. Съвременният човек е подложен на 4 атаки, които скъсяват живота му.

На първо място, разбира се, е именно нездравословното хранене, на второ е обездвижването, намаляването на двигателната активност, на трето е стресът, на четвърто през последните десетилетия се нарежда тази химична инвазия - замърсен въздух, вода и храна, която ни атакува постоянно в нашето ежедневие. 

- Казвате “неправилно” хранене, а кое е правилното?

- Това е здравословното, или балансираното, хранене, което включва определени изисквания и човек трябва да ги спазва. Тогава храненето предпазва от болести и осигурява максимално здраве.

Науката предполага едно балансирано хранене, което има 4 аспекта. Енергиен баланс - човек да приеме толкова храна, колкото калории може да изразходи. Вторият, много важен, е между белтъци, мазнини и въглехидрати. Няма вредни храни, има вредни количества, за стотен път повтарям. Една храна вреди само ако е замърсена с токсични и химични замърсители.

Третото важно като баланс е този на хранителните продукти. Не всички са еднакво полезни и трябва да ги приемаме в еднакви количества. Всички сте виждали една пирамида на храните. Преди време американската версия поставяше като най-важни храни в нея зърнените.

Но те носят много калории. Затова ние, в нашето Българско дружество по хранене и диететика, през 2006 г. сменихме местата на зърнените храни с плодовете и зеленчуците, които трябва да са в основата на пирамидата. Като продукти, които имат най-малко калории и носят най-полезни вещества за организма. А четвъртото важно нещо е да разпределяме правилно храната през деня. Най-добре е 3, а още по-добре 4-кратен режим на хранене. 

- А какво ще кажете за толкова модерните и многобройни диети?

- Ако се налага диета, решението каква да бъде и за колко време се взима от специалист. Той осъществява и контрола. Всяка диета е за даден човек, няма универсална за всички.

Тези, които се разпространяват в интернет, са изключително несериозно нещо. Една диета да се прилага за хиляди хора, това е непрофесионално. Най-честите диети, които се препоръчват от най-големите “специалисти”, са въглехидратните, в които липсва белтъкът.

Или пък белтъчните, в които липсват въглехидратите. Всъщност съотношението трябва да е белтъци 10-15%, мазнини 20-30% и въглехидрати 50-55%. Това е най-правилният баланс! Всяко залитане в крайности крие големи рискове.

Тук трябва да спомена, че хората над 55 е добре да предпочитат продукти с по-ниски калории и енергия, освен ако не са ангажирани активно с някаква дейност (земеделие, интелектуален труд).

И гладът, и прехранването са еднакво вредни за организма. Ако се прекалява с нещо, рано или късно организмът си отмъщава с някакво заболяване. А всяко едно заболяване дава отпечатък върху остаряването, въпреки съвременните методи на лечение. Така че в никакъв случай не трябва да се подлагаме на крайни диети или пък на обилни диети с повече вещества от необходимото.

- Напоследък все по-актуални стават вегетарианството и веганството. Това ли е правилната посока?

- Нашата наука отрича чистото веганство. Тоест хората, които се хранят единствено с растителни продукти, не са на прав път. Защото в тях липсват много важни вещества, които се намират в животинските продукти. Такива, които изграждат хормоните, антителата, кръвните клетки, всички ензими, които действат на вътрешноклетъчно ниво.

Що се касае за хората над 55, те трябва да се пазят от тлъстите меса, които не само носят калории, но са богати на наситени мастни киселини, които влияят на съдовата система. Ако трябва да се направи класация, на първо място е пилешкото без кожа, следват крехкото телешко, свинско и на последно - овчето и агнешкото, които най-много спомагат за развитие на атеросклерозата. От животинските продукти най-препоръчвани са млякото и млечните изделия.

Достъпът до витамин D и А е изключително важен за възрастните хора.

- Казват, че веганите живеят по-дълго.

- Да, вярно е, но те са на такива екзотични места, където няма други вредни фактори като стрес, движат се повече, пият малко алкохол, не пушат. Тоест всички останали фактори, характерни за съвременния човек, при тях липсват.

Доказано е, че сред хора, които живеят в големите градове и са подложени на постоянен стрес, както и на тази химична инвазия, за която споменах, много рядко се срещат столетници. 

- Трябва ли след определена възраст да се приемат някои хранителни добавки?

- Хранителните добавки постепенно вече отпадат като препоръка. Заблуда е, че те могат да лекуват и да предпазват от болести. Аз съм скептично настроен към всички тях, въпреки че навлязоха с много реклами и доста голям шум в живота ни.

Няма смисъл и полза да заменяме с хапчета доматите, чушките, плодовете. Те са естествените източници и носители на полезните витамини и минерални вещества. 

- Изкушавам се да ви попитам доколко е вреден алкохолът?

- И тук можем да говорим за баланс. Алкохолът вреди, ако се приема на гладно и при хора, които са обездвижени. Ако човек замезва с достатъчно храна, той изгаря по-бързо. И, разбира се, има значение в какъв интервал от време се пие.

Не е едно и също дали човек ще изпие 100 г ракия за един час или за три часа, замезвайки често и отпивайки малко по малко. В нашата наука за хранене всичко е нормирано според възрастта, пола, професията дори. Нормите са много специфично индивидуални.

- И накрая, какъв е вашият съвет към хората над 55?

- Съветът е да не си броят годините, а да гледат с усмивка напред и да виждат, че най-хубавите неща в живота тепърва предстоят. В настоящия век 55 години е една тийнейджърска възраст!

Така че всеки трябва да живее с оптимизъм, да игнорира лошото и да вижда хубавото. И да не си губят чувството за хумор! Човек, който има чувство за хумор, живее по-дълго.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/