Днес Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център става на 10 години. Това е поводът професор Иво Петров да говори за началото и авантюрата да напуснеш сигурна работа и да се втурнеш със заеми да правиш нова болница. Той разказва и за новите методи в работата му и ще станат ли излишни хирурзите, защо Турция, чиито граждани преди години идваха да се лекуват в България, в момента успешно развива здравен туризъм, а много наши сънарoдници предпочитат да се лекуват там. Ето какво разказа той в интервю за "Труд"

- Професор Петров, кой орган е по-важен за вас - мозъкът или сърцето?
- О, каква дилема! Лекуваме заболявания и на двата органа и ми е много трудно да отговоря. Мозъкът и сърцето си съдействат, а много често взаимно си и пречат. Сърцето е податливо на капризите на мозъка, и обратно - мозъкът, за съжаление, страда много от капризите на сърцето. Но това са двата органа, които най-много страдат от т. нар. болести на циркулацията. Това е механизмът, при който се влошава кръвоснабдяването на мозъка и на сърцето и той е най-честата причина за преждевременно прекратяване на човешкия живот.

Поради тази причина има европейски призив - да се намали сърдечно-съдовата заболяемост и да имаме тази продължителност на живота, която да дава не просто години, а да дава години на живот, които са абсолютно пълноценни. Ние на това сме се посветили. Това личи и от името на болницата - ние сме сърдечно-съдовият център в тази болнична група, към която принадлежим. Имаме 10-годишен юбилей. Не знам дали имаме много основания в национален аспект да празнуваме, но ние празнуваме, защото в нашата болница вече 10 години успешно се грижим за сърдечно-съдовото здраве на нашите пациенти.

- Болницата ви е доста различна от останалите като започнем от това, че шефовете u са във фургони...
- Всъщност аз имах един прекрасен кабинет, с гледка към Витоша, но болницата много бързо отесня и тъй като нямаше достатъчно място и не беше много рационален процесът по приемане на пациентите, т. е. хоспитализацията и аз реших, че най-удобно ще бъде за пациентите да отстъпя моя кабинет за приемен. Изоставих моя прекрасен кабинет и слязох в строителния фургон, в който се чувствам прекрасно. Това, че сме във фургон по никакъв начин не променя работата ни.

- Как се роди идеята за сърдечно-съдовия център, как започнахте?
- Дъщеря ми казваше докато беше студентка: Тати, ти имаш късмет да работиш все в болници, които са като оазиси. Нямаш представа колко са неблагоприятни условията в обичайните болници. Ние сме една от болниците с акредитация по JCI- това е най-високият стандарт за здравеопазване в света, говори за наложените високи критерии и стремеж към модерна медицина.

Между другото не беше лесно на моите колеги да ме навият да си напусна предишното начинание, където с голям ентусиазъм създадохме една друга голяма частна болница, може би най-голямата. Ние създадохме една болница, за която всички казваха, че ще пропадне незабавно, тъй като било пране на пари, нямало условия за развитие на такава болница, всичко било плод на далавери...

Но, слава Богу, нито едно от тези неща не се оказа вярно. Нито беше далавера, нито беше пране на пари, нито се оказаха пророчествата верни. Аз много се радвам, че положихме основите на една отлична сърдечно-съдова медицина в тази болница. По ирония на съдбата сега отново сме заедно - в една болнична група. Сътрудничим си по прекрасен начин и се радвам, че започнахме с това лудичко начинание. Ние тогава бяхме много млади, а усещането за взаимопомощ беше фантастично.

- Авантюра ли беше създаването на болницата, в която сега работите?
- Много приличаше на авантюра. Нямахме гигантски гръб като японско финансиране, японска технология... Ние просто бяхме една група от приятели ентусиасти, които смятаха, че има още какво да се постига в областта на развитие на модерните методики и не виждахме по това време да им такъв сърдечно-съдов център, който да изпълнява цялата палитра от скрининга и ранната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания до най-модерните и авангардни методи за лечение: хирургическо, торакоскопско, ендоваскуларно, хибридно. И така се събрахме модерно мислещи кардиолози, ангиолози, сърдечно- съдови хрурзи, невролози, образни специалисти, които да отговорят на това предизвикателство.

- Имахте ли осигурено финансиране?
- Не, всичко беше заеми. Миниатюрна част бяха собствените средства и гигантски заеми и огромен риск. Всички теглихме кредити. Новосъздадената фирма изтегли огромни заеми. Не срещнахме голяма подкрепа. Явно пречехме на доста хора. Професор Ангелков, наш приятел от Македония казваше и явно е прав, че на Балканите само успехът не се прощава.

- А как стигнахте до балканското съдружие?
- Разбрахме, че Аджибадем имат интерес да купят болница, която вече беше обявена за продажба и хората, които се занимават с бизнеса в нашата група, решиха да направят един разговор и Аджибадем заедно с нашето дружество да купят „Токуда“ със съответно пропорционален процент. И така станахме част от едно огромно семейство. Аджибадем е една брънка от гигантски здравен фонд, който се казва IHH. Този фонд има повече от 130 болници по цял свят. В такава група имаме сравнение с изключително модерни болници. Не искам да говоря хвалебствено, но в Турция има много модерни болници. Затова много българи ходят там. Слава Богу, за сърдечно-съдови болести не им се налага.

- Не е далеч времето, когато от Турция идваха да се лекуват при нас. Как се случи така, че бързо ни надминаха и сега имат изключително модерна медицина?
- Има обективно обяснение. Със 100-процентова държавна помощ се изпращат студенти да завършат образованието си в университети с високи критерии в САЩ, във Великобритания и в Германия с предварително поето задължение да се върнат и да прилагат знанията в Турция. Това е истинска инвестиция, която се възвръща не само със здраве на нацията, но и с изключително добрата политика за медицински туризъм. Това е изключителен прагматизъм, който е прилаган много ефикасно в огромната държава Турция и те не случайно имат пациенти от цял свят.

- Прочетох за прилагането на нов метод за регулиране на високо кръвно чрез въздействие върху нервни окончания около бъбречните артерии. Как става това?
- Един от основните акценти още като започнахме и една от нашите основни цели, още като започнахме беше да въвеждаме нови утвърдени методики в страните с най-добро здравеопазване като САЩ, Япония. 90% от европейските лекари, които прилагат иновативни методи са се обучавали в САЩ. И ние сме така. От щатите е и методиката, за която попитахте - ренална денервация.

Това означава с катетър, неоперативно, с достъп през ръката се стига до бъбречните артерии и там се прави нещо като парвания на нервните окончания и по този начин се прекъсва напрегнатата връзка между нервната система и бъбреците. Намалява тонуса на тази връзка и по този начин се регулира високото артериално налягане.

Това е модерна методика, която е реимбурсирана вече в 2/3 от европейските страни. Ние я прилагаме от не много скоро, но новостта е, че тази методика има второ поколение катетри може би най-важното е да се каже на хората, че Дружество на кардиолозите в България и Българското дружество по ендоваскуларна терапия успяха да убедят НЗОК да одобри през 2023 г. реимбурсация на първите 100 пациента, лекувани по тази нова, модерна, изключително авангардна и много ефикасна методика.

- При какви пациенти се прилага тази методика?
- Това е много важен въпрос. Прилага се при хора, които имат недобре контролирана артериална хипертония, въпреки достатъчното и с достатъчно дози медикаментозно лечение - тоест когато то не е ефикасно. Когато не помагат хапчетата и когато вече има тежки усложнения от хипертонията, те вече имат индикация за тази модерна методика - ренална денервация.

Тя трябва да се провежда от екипи, които имат достатъчен опит и които са достатъчно добре обучени. Искам да кажа още една новина - най-вероятно от следващата година ние ще бъдем включени в един европейски междудържавен проект, в който ще участват университетски болници от Холандия, Италия, Румъния и България. Един вид сътрудничество между изтока и запада, от гледна точка на обучение на специализанти по кардиология и кардиохирургия. Така че ще има възможност за обмяна на кадри, на специализанти - от другите три страни ще идват в България, и от България ще ходят там.

- От кого се финансира?
- Ще бъде финансирано благодарение на една невероятна инициатива на холандски експерт в областта на здравеопазването - Джос Гизберст се казва той. Той е правист и се занимава с право в областта на здравеопазването и благодарение на неговите усилия най-вероятно ще има напълно сто процента европейско финансиране, което ще бъде много благоприятно за специализантите.

- За сърцето поговорихме достатъчно, но по отношение на инсултите - България е в първата тройка? Какво правите по отношение на инсултите, бяхте напреднали с безкръвните методи?
- Продължаваме да сме напреднали. На последнoто девето издание на нашия Балкански ендоваскуларен курс преди няколко месеца, явно сме направили толкова голямо впечатление на международните участници, че имам удоволствието да съобщя за първи път в медиите, че Ирис Грюнвалд и Хорст Зиверт, които са сред пионерите в лечението на мозъчносъдова патология и мозъчен инсулт, предложиха следващия конгрес (ICCA-Stroke) - най-големият и най-важен за лечение на каротидна патология и мозъчен инсулт, да се проведе в България.

Това е новина, изключително важно е за цялата наша гилдия, която се занимава с лечение на сърдечносъдови и мозъчно-съдови заболявания. Както се вижда, ние продължаваме напред. С катетър през крака или през ръката се прониква до мозъчната артерия, която е засегната от пълно тромбозиране от мигрирал тромб. Мигрира най-често или от сърцето, или от сънната артерия - отива и запушва мозъчна артерия, така предизвиква прекъсване на кръвоснабдяването и това предизвика исхемичен инсулт.

Тази модерна методика ние прилагаме от 10 години и тя се развива и ние актуализираме нашите знания и умения. Този тромб се измъква по един от двата начина или чрез увличане на тромба със специален стент с гъста оплетка или чрез аспирация (всмукване) на тромба през голям катетър. Сега вече има и много добър опит с комбинация между двете. Тоест вътре в аспирационния катетър се вкарва стента и след като се ангажира в тромба, през катетъра се прави аспирация докато стента се измъква заедно стромба.

По този начин има двойно въздействие върху тромба. Лечението на пациентите с мозъчен инсулт изисква перфектна колаборация между специалностите. Тоест, за да има краен успех, неврологът, който ръководи програмата трябва да получи пълно съдействие от другите ключови специалности, образна диагностика, интензивно лечение и интервенционално лечение. В момента се създава огромен пул от хора с ендоваскуларен интервенционален опит, които са неврорадиолози, неврохирурзи, невролози, съдови хирурзи, инвазивни кардиолози, които се обучават да правят интервенция при мозъчен инсулт. Те трябва да слушат невролога относно избраната стратегия, от която има нужда пациента. Ние сме създали екип, който помага на нашите невролозите пациента с мозъчен инсулт да се лекува по правилния начин.

- Ще дойде ли момент, в който хирурзите ще станат излишни, защото ще има само безкръвни интервенции?
- Не, няма как да стане това. Разбира се, при все повече заболявания, от всякакъв характер - свързани със стеснения, с аневризми, с аномалии, все по-често се лекуват ендоваскуларно, така е, но има таргетни зони от човешката сърдечно-съдова система и патологии, които не е възможно да бъдат лекувани по друг начин освен хируругически. Така че няма да има пълно отпадане на хирургията, но и тя работи да бъде все по-малко инвазивна, все по-кратка и по-ефикасна. В момента работим в тясна колаборация хирурзи, анестезиолози и кардиолизи.

Едно от най-големите удоволствия при работата ми в тази болница е именно отличната и безусловна колаборация между специалностите. Анестезиолозите са невероятни, защото се справят с тежки пациенти, които ние формално сме успели да спасим, но те продължават да бъдат в критично състояние. Тук идва отговорната работа на хората, които се занимават с реанимация и интензивно лечение. Огромно удоволствие е да се работи с такива завждащи като доктор Бонев, доцент Стефанов, доктор Келчев. Множество пациенти сме лекували заедно по така наречения хибриден начин.

Немалка част от пациентите се нуждаят не само от хирургично или ендоваскуларно лечение, а често и от двете. Има например пациенти, които се нуждаят от предварително извършване на байпас на артериите, които ще бъдат покрити от стента и това е само един от малкото примери, в които имаме ендоваскуларна част и открита хирургична част, като двете опосредстват успеха си. Крайният успех не би бил факт, ако се прилага само едната методика без колаборация с другите специалности.

- Накрая искам да попитам каква е формулата за сърдечно-съдово здраве?
- Проблемът е, че има много формули. Ако имаше една, щеше да е прекалено лесно и всички щяхме да сме здрави. Скоро си мислех за пропагандираната формула, че трябва да се научим да живеем бавно, което на мен ми е толкова трудно и не мога да го правя - аз смятам, че активността е много важна. Излизайки от клишето за избягване на рисковите фактори, смятам, че активността е изключително важна - да бъдеш активен, за да останеш здрав за по-дълго време.

- За каква активност говорим обаче - не за политическа мисля?
- О не, най-малко за нея, това е изключително зловредно за здравото - шегувам се, разбира се. Политиците са важни и биха били още по-важни, ако успеят да изведат страната по правилен път или поне посока. Но това все още не го виждаме, въпреки надеждите в последните 30 години. Но не преставаме да се надяваме! 

- Нека уточним за каква активност говорите?
- За физическа, умствена, психическа, емоционална, сексуална, тоест цялата съвкупност, характерна за активния индивид, смятам, че е много важна за неговото здраве.

Нашият гост
Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ “Св. Климент Охридски”. На местните избори бе избран за общински съветник от ГЕРБ в СОС.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук