Едва ли са много българите, които не знаят кой е проф. Христо Пимпирев и не са виждали усмихнатия учен на телевизионния екран. В тези объркани и често безнадеждни времена малко са поводите ни да се гордеем истински, далече от всякакви политически пристрастия, като например с това, че един от стоте най-известни полярни изследователи е наш сънародник.

Че неговото име се произнася с почит и уважение по цялата планета. Нещо повече, името Пимпирев носят връх на остров Александър, ледник и бряг на о. Ливингстън в Антарктида. Христо Пимпирев е и човекът, пръв развял родния трибагреник на Ледения континент. Вярвам, че за читателите на в. “Над 55” ще е истинско удоволствие да прочетат това интервю, което ученият даде специално за тях месец преди да отплава на поредната експедиция.

- Проф. Пимпирев, няколко са поводите да ви поканя за този разговор. В началото на годината отбелязахте своята 70-годишнина, издадохте автобиографична книга и най-сетне няма да сте “стопаджии” и на 1 ноември ще отплавате със свой научноизследователски кораб на поредната експедиция. Казвате “Антарктида е континентът, на който се усещат най-силно глобалните промени”. Вярвате ли, че вие, световните учени, ще успеете да повлияете на политиците да вземат необходимите мерки?

- Глобалните климатични промени засягат цялото човечество. Оказва се, че 
хората трудно могат да се борят с природата, тя е много по-силна от нас. И ако се мъчим по някакъв начин да й навредим, тя ще ни го върне

И действително преодоляването на причините за тези глобални климатични промени е една от най-важните цели на голямата научна общност. Но ние, учените, можем само да алармираме политиците и индустрията да се намалят вредните емисии в атмосферата, да спрем да замърсяваме околната среда.

Дали ще ни чуят? На това вече ние не можем да влияем. Заради това всяка година провеждаме големите конференции за климатичните промени, които включват, освен учени, и президенти, министър-председатели. Обикновено участват над 160 висши държавни ръководители на страните от малката ни планета. Така че там алармираме и би трябвало да се вземат някакви решения.

На Ледения континент всеки разчита на партньора си, ако иска да оцелее.

- На нас, обикновените планетяни, ни остава само да се надяваме...

- Такова решение за намаляване на вредните емисии в атмосферата се взе на конференцията в Париж, за да се спре повишаването на морското ниво, което се наблюдава именно от глобалното затопляне. То води до разтапяне на ледниците в Антарктида и Арктика.

Даже се предвижда в Арктика в скоро време да бъде открит Северният морски път и през зимата, което е може би една от малкото ползи от глобалното затопляне. Вече и през този сезон ще може да се минава с корабите от там. Антарктида е един огромен континент, той е една десета част от нашата планета. И е почти незасегнат от антропогенното въздействие на човека.

Там няма постоянно население, живеят само учени, които работят в научноизследователските бази по научни проекти. Така че този континент е една своего рода естествена лаборатория, която ни дава абсолютно точна представа какво става с природата, когато човекът започне да й влияе

Антарктида е лакмус на климата на Земята. Съвсем скоро, през декември, предстои следващата световна конференция, свързана със затоплянето на климата и климатичните промени, която ще се проведе в Дубай. Там България също участва. Така че нашата страна дейно се включва в тези дискусии, най-вече заедно с европейските страни, заедно с нашите португалски колеги, с които изследваме замръзналата почва в Антарктида, което е много важно, защото с промените в климата тя започва да се разтапя, така да се каже, и отделя голямо количество въглероден диоксид.

- А той е от газовете, които най-много водят до парников ефект.

Много ми хареса твърдението ви, че в Антарктида основната разменна монета не са парите, а приятелството и човешките взаимоотношения. Какво би станало, ако това се пренесе и на другите континенти?

- Убеден съм, че ако чистите човешки отношения, без да се влияят от този ламтеж за богатство, се пренесат на другите континенти, ще се живее много по-добре. Антарктида за мен е един модел на бъдещето, където хората живеят като едно семейство, помагат си, няма тази завист. Никой не завижда на другата нация, че има по-скъпа, по-модерна, по-уредена база или повече техника. Просто тези, които имат повече, помагат на тези, които нямат. Така че самите отношения са много по-чисти. Почти на всички бази не се използват парите. Ако ти трябва нещо, се минава към натуралната размяна. Ние сме съседи с испанците, но никога не сме плащ

Празниците са си празници, макар и на минус 89. али нищо. Както сега имаме възможност да им окажем някои услуги с нашия научноизследователски кораб, но ние не искаме пари от тях. Така че нещата са много по-изчистени.

Единственото място, където съм видял, че си служат с пари в Антарктида, това са базите на Съединените американски щати

Преди тридесетина години бях в британската база, на връщане с кораба спряхме пред американската и капитанът на кораба каза: “Там има магазин, продават се сувенири, но трябва да имате долари”. Дори с друга валута не можете да си купите нещо. Предложи да ни обмени английски паунди за долари. И действително, отидохме и видяхме магазина, в който се продават най-различни сувенири - часовници, фланелки с изображението или надпис на Антарктида. Същото нещо видях и в друга американска база, където има... банкомати.

- Наистина ли единствено в американските бази на Антарк- тида си служат с пари? Звучи невероятно?!

- Антарктида не би вървяла към много добро, ако се съобразим с американското развитие на базите. За щастие, на други бази не съм видял подобни парични отношения. Навсякъде всичко е много чисто, много приятелско и хората са готови на взаимопомощ, всеки разчита на другия. Затова мисля, че това е един по-хубав модел на бъдещето, какъвто е Антарктида.

Може би тези сурови природни условия свързват хората, защото ти си отделен много от останалите континенти. Живееш в едно затворено общество, създаваш, така да се каже, едно друго семейство. На нашата база празнуваме всички светли празници, като Коледа, Йордановден, Ивановден, Нова година... Но си ги празнуваме там, които сме.

Така че всичко това остава назад. Условията наистина са много трудни, всеки зависи от другия. Когато трябва да извършим научни изследвания извън базата, ледниците се движат, образуват се дълбоки пукнатини, които често са покрити със снежни мостове, не се знае дали ще издържи този мост, когато минеш през него. Те са дълбоки 30-50 метра и ако не разчиташ на партньора си да те задържи и да те спаси, просто ще се простиш с живота си

Така че там индивидуализмът не съществува. Ако някой не ти е симпатичен, не можеш да го изгониш, трябва да живееш с него. Не е като в нормалния свят - ако някой не ти е симпатичен, може и да не го изгониш, но ти да се махнеш. Пак казвам - това е един модел на бъдещия живот на човека не само на нашата, но и на другите планети, до които стигнем. Първо на Луната, после на Марс... 

За жалост, пингвинът Гошо вече не посреща нашите експедиции на брега.

- Дай Боже да сте прав, професоре!

- Да, наричаме Антарктида “Белият Марс”, най-ниската температура е минус 89 градуса. Точно като на Марс. Така че, ако не си отишъл на друга планета, имаш шанс да отидеш на Антарктида, там ще усетиш какво е.

- Ръководили сте повече от 30 експедиции на Антарктида, кръстник сте на ледник, бряг и връх. Чувствате ли се необикновен, уникален, специален човек?

- Въобще не се чувствам нито необикновен, нито специален. Просто съдбата ми е предоставила възможността да съм един от пионерите в изследването на един най-нов континент, най-труднодостъпен. И то от нашата страна България, която е в югоизточния край на Европа, една от най-бедните страни в ЕС, докато на Антарктида тя е една много уважавана, полярна нация.

Ние единствени от всички балкански държави имаме база и сериозни изследвания и другите ни търсят с възхищение към това, което правим. Това са нашите съседи от Република Турция, които тепърва имат намерение да изграждат своя полярна станция. Гърция също иска да праща хора на нашата база, за да придобият опит. При нас са били учени от Кипър, от Северна Македония, от много държави от балканския регион. Да не говорим, че на нашата база са работили и учени от САЩ, от Япония, Китай... Може би сме работили заедно с колеги от всяка страна, която е полярна и антарктическа. 

Така че на Антарктида ние сме излезли от този забутан Югоизточен регион на Европа, ние сме уважавана страна от света

- Познавате ли други учени, които работят там на вашите години или на повече?

- Разбира се, Антарктида не е континент за някакви свръх мъже и свръх жени, просто трябва да си здрав. А дали си здрав не зависи от възрастта. Може да си болен и на 50 години, може да си здрав и на 70. Минава се един много сериозен преглед.

Така че от здравето най-вече зависи. Основното е да имаш някаква строго определена задача, която ще допринесе за успеха на съответната експедиция. Дали ще бъдеш учен, който да има някакъв проект, одобрен от специална научна комисия, от който ще излязат интересни резултати в областта на енергиологията, биологията, на климатичните промени... Или пък ще бъдеш ценен със своя опит като механик, водач на моторни шейни, на моторни лодки, които са нужни там.

На експедицията отиват хора, които трябва да имат определени умения, които да допринесат за успеха й. И основното е здравето. Трябва да си много здрав. Разбира се, трябва да умееш да живееш в едно затворено общество, да си открит характер, да се понасяш с характери, които не са ти много по вкуса, но си принуден да бъдеш там с тях.

В Антарктида ние не сме имали проблеми. 

Колкото и да мислят, че българинът е индивидуалист, там живеем като един екип

- Вие винаги сте усмихнат - има ли нещо, което може да ви накара да се разгневите?

- Разбира се, че се разгневявам. Винаги има неща, които могат да те подразнят. Стремя се да не показвам, ако съм раздразнен, но понякога се налага, когато трябва този, който ти е отнел усмивката от лицето, да разбере защо се случва това. Интересното е, че става с хората, с екипа, а природата не може да те накара да се смръщиш, колкото и лошо да е времето.

- Как се подготвяте физически преди всяка експедиция?

- По принцип трябва да живееш здравословно. Специална програма няма, имаме полеви лагер преди заминаването на експедицията, който сега ще е в края на октомври. Там първо хората се виждат в неформална обстановка, опознават се. Защото има някои с по няколко експедиции, но има и нови участници. Сега екипът се увеличи, тъй като има много хора, които вече работят на кораба. Така че трябва и с тях да се сближим. Всичко е много комплексно. Ние имаме вече 30-годишен опит, така че няма проблем.

На Антарктида от години се вее българският трибагреник.

- Проф. Пимпирев, кое е онова нещо от България, което най-много ви липсва на Антарктида, и обратното - какво ви се иска да имахте тук от Ледения континент?

- Интересното е, че когато си тук, броиш дните, когато ще заминеш. Има едно успокоение, щом влезеш в транзитна зала и тръгваш към самолета. Всичко остава зад теб и ти изцяло си погълнат от големите задачи, които ти предстоят. Когато си там, попадаш в своето ново семейство, ново общество, но пък си оставил в България много близки хора. Неминуемо има една носталгия да се върнеш. А когато се върнеш в България, имаш носталгия да се върнеш в Антарктида. (Смее се.)

- Когато тръгвате на експедиция, взимате ли нещо свидно със себе си, някакъв предмет?

- Вече не взимам нищо, защото там съм си като вкъщи. В началото, при първите експедиции, дъщеря ми беше много малка, тя ми даваше по нещо, за да ми напомня за нея. Дори да е някое камъче от саксия на терасата. 

- Като споменавате дъщеря си, има ли някой от семейството, който върви по вашите стъпки към Антарктида?

- Засега не, дъщеря ми завърши право в Мадрид, в момента живее и работи в Лондон. И като адвокат-юрист няма как да отиде на Антарктида, освен като турист. Синът ми в момента прави магистратура по астрофизика в Лондон, може би той ще поеме, защото все пак астрофизиката има нещо общо. Имам си и внучка, София.

- Колко е голяма тя?

- София е на три години и половина. Неотдавна имаше имен ден, но е в Лондон.

- Сигурно рядко я виждате?

- Светът стана толкова малък, София - Лондон за два часа и половина си там.

- Прочетох, че сте лекували и хранили животните на Антарктида. Любопитно ми е, те допускат ли хората до себе си, или се страхуват от нас?

- Само едно животно сме лекували - пингвинът Гошо, както го кръстихме. Това беше при втората експедиция. Даже има една детска книжка, която съм издал, за него. Той беше със счупено краче. Нашият доктор го превърза, за да не се движи и да може да зарасне. Направихме му лазарет, сковахме го от дъски, където той да се възстанови.

Интересното беше, че той не искаше да яде. Носехме му скариди от морето, но той не искаше да ги яде, само жално грачеше. И тогава дойде неговата приятелка, дружка, с която бяха семейство, и тя му носеше през цялото време храна. Когато си заминавахме, го пуснахме и той, накуцвайки, си тръгна с нея. И след това всяка година идваше и ни чакаше на брега. Жалкото е, че вече не го виждаме, защото пингвините живеят 25-30 години.

- И накрая, какво е вашето послание към хората над 55?

- Бих им казал, че над 55 години животът не само че продължава, а в много случаи започва наново!

Щрихи към биографията

♦ Проф. Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател, преподавател по геология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, председател на УС на Българския антарктически институт. Ръководител е на 30 български експедиции до Антарктида, автор е на 11 книги, 10 документални филма, 1 игрален филм и над 250 научни публикации.

♦ Тази година научноизследователският кораб, с който нашите учени вече разполагат, ще тръгне за поредната експедиция от Варна на 1 ноември и се очаква да пристигне в базата малко преди Коледа. Сред задачите на българската полярна експедиция е да изследват остров Смит, който е част от Южношетландския архипелаг. “Той не е изследван. Островът е толкова недостъпен и не можехме да си помислим, че някога ще отидем там, тъй като нямахме собствен кораб. Научни изследвания в областта на геологията няма. Тази година ще се доближим до острова с нашия кораб, ще пуснем една лодка, ще вземем специалист за дрон, за да заснеме много добре заливите и да се намери подходящото място за акостиране”, обясни проф. Пимпирев.

♦ За следващата или по-следващата година изследователят планира и експедиция до Арктика. “До Гренландия, до Свалбард, защото и Северната полярна област е много перспективна и важна за Европа”, пояснява той. 

Валентина ИВАНОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук