На 7 октомври на 90-годишна възраст почина генерал Любен Гоцев. Той безспорно е значима фигура в българската политика, на когото не спират да се приписват какви ли не събития, случили се в страната ни през последните 30 години. 

Едно от най-популярните определения за генерала е, че е един от „кукловодите на българския преход”. Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 г. През 1960 г. завършва Института за международни отношения в Москва. Като дипломат работи в Западна Европа и САЩ. В периода 1974-1982 г. е зам.-шеф на външното разузнаване, пише проф. д. и. н. Нина Дюлгерова в. Труд. 

Бил е зам.-министър и първи зам.-министър на МВР. Във второто правителство на Луканов е външен министър. Пенсионира се през 1992 г. като посланик в Холандия.

Когато човек си отиде от този свят остават две дати – на раждането и на неговата смърт. След второто събитие, което предизвиква тъга, скръб и чувство за безвъзвратност, започва и рекапитулацията. Има една крилата фраза на Хилон от Спарта, която неправилно използваме, а всъщност тя гласи: "За мъртвите или добро, или нищо, освен истината".

Хората сме предсказуеми в желанието си да поставяме етикети, да коментираме, но рядко да приемаме мнението на другите. По принцип, присъствието на един човек в обществото се разбира и оценява след неговата кончина. Освен това нееднозначната реакция и оценки са добър ориентир за неговата дейност и резултатите от нея. 

В контекста на този, може би спорен модел, бих искала да дам своята визия за впечатляващото присъствие на Любен Гоцев в българската история. Той е своеобразна еманация на двата ключови периода от съвременна България – социалистическият и продължаващият вече 30 години преход към т.нар. демокрация.

Информацията, която през последните дни изпълва медийното пространство и социалните мрежи с многообразни факти, интерпретации и оценки, предизвиква любопитството, интереса и коментариите, но не дава ясна представа за човека Любен Гоцев. 

Любен Гоцев живее в епохата, но и самият той изгражда епохата. След дипломирането си в МГИМО от 1961 г. генерал Гоцев няколко десетилетия заема ръководни постове в Министерството на външните работи и в Първо главно управление на Държавна сигурност. По време на прехода е бил депутат в Седмото Велико Народно събрание, първи зам.-министър и министър на външните работи, банкер, член на т.нар. „генералско движение“, един от създателите и безспорен авторитет на кръга „Монтерей“. 

Много се говори и пише за връзките му с подземния свят. Също така е сочен и за един от организаторите за връщането на бившия цар Симеон Сакскобургготски в България, както и съпричастност към избора на Бойко Борисов за премиер. Ако една част от всичко това е вярно, то Любен Гоцев е осъществил мечтата на всеки нормален човек – бил е „сивият“ кардинал на прехода. Най-известният в новата история „сив“ кардинал – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо от времето на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), поставя началото на политиката в защита на националния интерес, с което създава условия за превръщането на Франция във велика сила.

Аналогията не е случайна. Смяната на политическата система в Източния блок, респективно в България, през последното десетилетие на XX век, не променя най-важното за генерала - защитата на държавата България. Погледнато отстрани на възходящата и разнопосочна във времето и пространството биография на Любен Гоцев, човек възприема автоматично постовете и позициите, които е заемал през годините, а това пречи да се възприеме и обясни личностната мотивация за неговите решения и действия.

През годините той доказва, че е силна, волева, интелигентна личност с лидерски качества. Това, което предизвиква възхищение и респект, не са парите му или неоспоримия му талант да общува ефективно с представители на различни социални групи на българското общество и международната общност. Това, което обединява многообразната му дейност, е неоспоримото чувство за отговорност. И то не е имагинерно или ориентирано само към семейство, близки и приятели. Неговата отговорност към опазване на държавата беше житейски и професионално осъзната. 

Познавахме се от много време с генерала, но през последните години често си говорихме за променящия се свят, за това, което се случва и което може да бъде заплаха или напротив - позитив за защита на държавата ни, която е на стратегически кръстопът и предизвиква интензивен, многопосочен и многовекторен интерес на велики и регионални сили. Сега вероятно много ще се отказват или ще си приписват измислени заслуги за съпричастност или близко приятелство с него.

За мен истината е, че Любен Гоцев беше много интелигентна личност, човек с богата душевност и всеки разговор с него беше поредния ценен урок, който получавах.
Факт е, че участието или ръководството на различни задкулисни, обществени или държавни конфигурации и процеси не променя основното му житейско кредо. Той казваше: „Има едно правило - прави каквото правиш днес, мисли за последствията утре“. 

Неговото утре е вече в други пространства и измерения. Тук той направи много, което ще остави дълбока следа не толкова в публичното пространство, колкото в реалната власт. От много отдавна неговият личен интерес бе подчинен на националната защита в сложните и динамични отношения в широкия спектър на външни интереси. Надеждата е, че наследниците му ще продължат тази негова политика, водени от чувството за национална принадлежност и в защита на държавата България.

Традиционно се казва, вечна му памет. По-важното е, че паметта остава с направеното и оставеното като наследство за поколенията. Любен Гоцев направи много по свой си неповторим начин и постигна много. За него важат с пълна сила думите на Васил Левски „Времето е в нас и ние сме във времето“.

Дай Боже, плодовете от неговия труд да запазят България и нейното бъдеще!