Даръ дере е най-разпространена форма на името на Златоград през османския период, но в документите се среща и като Даръ дереси, Дару дереси, Дарла дереси и Садък дереси. Смята се, че тукашните българи – християни и мюсюлмани, използвали и името Беловидово, което идвало от прекрасните бели фасади на къщите им. Това пише археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от "Труд".

Село Даръ дере се появява в описите по османско време като център на административна единица. Тя включва села от вакъфа за издръжката на построените през 30-те години на ХV в. джамия и имарет на султан Мурад II в Одрин.

За този период обаче липсват каквито и да е данни, защото частта от най-ранния запазен османски регистър от 1453-1455 г., в която е описана територията на селата към този вакъф, липсва. В следващите векове районът е нахия в рамките на каза Гюмюрджина (дн. Комотини в Гърция), а през XIX в. е каза, в която са включени трите нахии Даръ дере, Ак пънар (дн. Бял извор) и Шахин (дн. Ехинос в Гърция) с общо 27 села.

Най-ранният запазен регистър е от 1516 г., според който Даръ дере е било най-многолюдно селище в района. В него живеят 12 мюсюлмански и 28 християнски домакинства, наброяващи около 200 души. Пак за ХVІ в. има още няколко съхранени описа, които показват бързо нарастване на населението в селището, което е преобладаващо християнско.

Така през 1528 г. в него живеят 15 мюсюлмански и 39 християнски домакинства с около 260–270 души, в 1558 г. – 38 мюсюлмански и 60 християнски домакинства (приблизително 490–500 души), през 1590 г. – 38 мюсюлмански и 150 християнски домакинства (близо 940–950 души). Към тези данни могат да се прибавят цифрите от регистъра от 1569-1570 г., според които в Даръ дере има 39 мюсюлмански домакинства и 17 неженени мохамедани. Християните пък са представени със 70 семейства и 45 неженени мъже.

От описа се виждат имената на предците на днешните златоградчани, които по тогавашния обичай са две лични – Тодор Димо, Влайко Печиаре, Никола Русин, Марко Димо, Стоян Керана и др.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

И изведнъж през ХVІІ в. нещо се случва в преобладаващо християнския град. В данъчен регистър от 1614 г. се вижда, че в Даръ дере живеят едва хората от 53 християнски домакинства, които плащат валидния само за немюсюлманите данък джизие. Явно през този период е протекла засилена ислямизация, преобърнала конфесионалната характеристика на Даръ дере. Данните от ХІХ и ХХ в. са доста разнородни.

Според едно проучване между 1830 и 1920 г. селището нараства от 600 на 832 къщи, но статистики за края на ХІХ и началото на ХХ в. отчитат 200 къщи на помаци и едва 120 – на православни българи. 
ХVІІ-ХVІІІ в. са времето на постепенния разпад на Османската империя. Агонията обаче трае цели столетия и това се стоварва върху поробените българи. Но те оцеляват и във втората половина на ХVІІІ в. започва закъснялото им Възраждане. Мнозина успяват да забогатеят чрез своето трудолюбие, използвайки необятните османски пазари. И първа им дейност е да възстановят своите храмове – църквите.

В това отношение Даръ дере е истински пример. Вероятно и след масовото ислямизиране през ХVІІ в. някои църкви са оцелели, но засега единствено сведение е преданието за разрушен в 1722 г. храм, намирал се под основите на по-късната църква „Успение Богородично”. Без съмнение обаче християните в Даръ дере са разполагали с църковни книги на старобългарски език, което се вижда от една летописна бележка върху печатна Библия от 1859 г.

Вероятно става дума за цял сандък книги на старобългарски език, задигнати от някакъв грък. Някои били изпратени в Гюмюрджина, а други ръкописи унищожили башибозуците при варварското оплячкосване на Даръ дере в края на Балканската война през 1913 г.

Поне на книга религиозните свободи са разрешени в Османската империя с Гюлханския хатишериф от 1839 г. Златоградските християни обаче изпреварват това събитие и още през 1830 г. изпращат делегация в Цариград да измоли разрешение за строителство на църква. Първият опит не успява, но после златоградчани организират настоятелство в състав Петко Стоянов, Петко Брънгов, хаджи Данчо Колев и Димо Караджинов. След редица перипетии успяват да издействат ферман за строеж на храм.

За мястото му е избрано старото християнско гробище, където именно били основите на разрушената от турците през 1722 г. църква. Макар по турския закон да били принудени да вкопаят дълбоко в земята постройката, майсторите създават монументална трикорабна базилика с притвор и двускатен покрив, покрит с каменни плочи. Отвсякъде била оградена с висока стена, пазеща я от погледите на иноверците. Ръководството на строежа приписват на видния чепеларски дюлгерин Митю Киряков.

Църквата „Успение Богородично” е завършена през 1834 г., а златоградските първенци започват да се грижат за нейното украсяване с икони. Те канят най-прочутия български художник – самоковския майстор Захарий Зограф. Още през 1834-1835 г. той рисува за новата църква три икони – „Успение на св. Богородица”, „Св. Атанасий Александрийски” и „Апостолски събор”.

Според категоричното мнение на  изкуствоведите „иконите на Захарий Зограф от Златоград се нареждат сред най-качествените произведения от ранното му творчество”.

При украсяването на „Успение Богородично” творят и други от най-известните зографи в тази епоха, като тези от другата голяма българска живописна школа през Възраждането – Тревненската. През ХІХ в. поп Димитър Кънчов създава редица икони, сред които блести много почитаната от златоградчани икона на св. Богородица Умиление.

В храма се откриват и произведенията на други трима тревненски майстори, които са рисували дори по-рано от Кънчов в края на ХVІІІ в. Още тогава златоградските първенци са искали да дарят на своя град красиви произведения на изкуството от далечни места. Затова икони за църквата са носени чак от Света Гора, като гръцките надписи са замазвани и са заменяни с такива на български език.

През 1856-1857 г. златоградчани се сдобиват с 10 икони на един от най-добрите гръцки майстори от епохата – Николаос Адриануполитис. Тогава той вече се е прочул в Пловдив, Асеновград и околните селища. Тези картини са поръчани от заможни хора от Хекимовата фамилия, а също от Александър Ангелов и Ангел Киряков, първия учител в златоградското взаимно училище. Още шест икони пък са дело на друг самоковски зограф – Иван Доспевски, брат на известния Станислав Доспевски.

Голямо откритие в църквата „Успение Богородично” е направено през 2014 г., когато е намерена укрита колекция икони от втората половина и края на ХІХ в. Те са скрити там от страх да не бъдат отнесени от турците или от гръцките духовници, които е трябвало да напуснат града. Сред тях е особено интересна „Св. Богородица Долороса” – един дошъл от Запад сюжет, представящ Божията майка със забит в тялото нож. Тя отново е изпълнена около 1856-1857 г. от Николаос Адриануполитис.

Още през 30-те години на ХІХ в. християнският храм е тясно свързан с образованието на хората, а в двора му се намира едно от най-старите запазени килийни училища у нас. На това място първо преподава споменатият Ангел Киряков, известен със създаването на ръкописния Златоградски сборник, служел като учебник с подчертано светска тематика. А през 1852 г. този възрожденец създава друго училище, свързано и с най-новата църква „Св. Георги”, построена непосредствено до него.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук