Проф. Вихра Миланова: Избликът на агресия, като този на Емилия Ковачева, е като земетресение

<strong>- Проф. Миланова, от няколко дни цяла България обсъжда деянието на акушерката Емилия Ковачева. Чуха се всякакви истории защо е пребила бебето. Какво е Вашето професионално мнение?<br /> </strong>- Факторите за отключването на тази нечовешка агресия към едно новородено са много. Проследявайки личния и професионалния живот на тази жена, със сигурност можем да кажем, че тя е натрупала голяма умора, която се е съчетала с професионалната неудовлетвореност. Такава между другото изпитват голяма част от медицинските сестри и акушерките у нас. В случая с Емилия Ковачева към това трябва да добавим и дългото работно време, което никак не е без значение. От друга страна, доколкото съм запозната, тя е имала и много лични проблеми &ndash; останала е рано вдовица, грижела се е за родителите си и две си деца и т.н. Това е много голяма отговорност, която се е стоварила на плещите й. Най-вероятно има и други неща, които ще се докажат, след като й бъдат направени съответните изследвания. Факт е обаче, че реакцията й е несъразмерна с обществено очакване, т.е. няма човек без проблеми, но подобна агресия е по-скоро изключение, а не масова практика. Апропо, синдромът на бърнаут е точно това &ndash; професионално прегаряне. Но в случая с акушерката това не е всичко, най-вероятно става въпрос за едно по-сериозно разстройство.<br /> <br /> <strong>- Масова практика е не само сред медиците, но и в други сфери, да се работи повече от 8 часа, а често и на няколко места. Не всеки втори обаче пребива пациент&hellip;<br /> </strong>- Както казах, това е по-скоро изключение, а не масова практика. Но е факт, че точно този медицински персонал &ndash; сестри и акушерки, е подложен на най-голям натиск. При тях състоянието на неудовлетвореност е хронично. От една страна, техните отговорни са големи, от друга &ndash; нямат никаква перспектива за развитие. За съжаление точно по тази причина малцина остават в България. За никого не е тайна, че средната възраст на сестрите и акушерките е доста висока &ndash; в повечето болници работят дори пенсионерки или хора на средна възраст, но с по два трудови договора.<br /> <br /> <strong>- Веднага след този случай се появи информация, че 70% от този медицински персонал е на ръба на професионалното прегряване. Това означава ли, че в болниците задължително трябва да има психолог, който да работи със сестрите и лекарите, които също не достигат и са преуморени?<br /> </strong>- О, да. Освен да констатираш, ти трябва да имаш и механизми за действия. Защото тези хора се нуждаят от перспектива, от надежда, от признание и т.н. Нужни са правила на работа, които да не се променят в ход, а да са постоянни. Към този конкретен случай &ndash; с Емилия Ковачева, не бива да се подхожда с негативизъм и заклеймяващо. Той трябва да бъде разглеждан като сигнал, че нещо в здравната ни система не е наред. Отчаянието, негативизмът и агресията акумулира една негативна енергия в обществото като цяло. И тук е моментът да кажа, че българите масово се превърнаха в мразещи същества &ndash; модерната дума е хейтъри. Всеки е ставал свидетел на агресията по улиците, в колата, в офиса и т.н. Това, което се опитвам да кажа, е, че прегряването на психиката е проблем на цялото общество, т.е. не касае само медиците. Аз бих сравнила случващото се у нас със земетресение. Всеки говори, че ще има земетресение &ndash; акумулира се някаква енергия, но никой не може да каже със сигурност къде, с каква сила ще удари и какви ще са последиците. Същото се случва и в душата на даден човек &ndash; той натрупва проблеми, преумора, напрежение, които най-неочаквано избиват в някаква агресия. Ние ежедневно се сблъскваме с хора, които са недоволни, озлобени, агресивни. Това не е случайно.<br /> <br /> <strong>- От началото на седмицата сме свидетели и на още нещо &ndash; скочили хора от високи етажи, мъж запали жена на гробището в Кюстендил, а друг преследваше деца с нож в ръка. Защо българите изтрещяват през пролетта?<br /> </strong>- За съжаление това не са случайни, нито изолирани случаи. Една част от тях може би имат някакъв психичен проблем, но други &ndash; не са. Погрешно е схващането, че хора с такива проблеми и заболявания са агресивни. Аз бих казала, че т.нар. здрави хора са по-опасни и от тях трябва да очакваме някакъв вид насилие &ndash; било към себе си или към околните. Хората някак инстинктивно се пазят от психично болните, защото не ги познават и има предварителната нагласа, че те могат да са опасни. В същото време непрекъснато контактуват със здрави хора, които обаче реално могат да получат психически срив и да проявят изненадваща за всички агресия. Точно те са хората, които извършват най-тежките престъпления.<br /> <br /> <strong>- Ние нямаме национален регистър на психично болните хора, а има ли въобще някакви данни за това какъв процент от населението е с проблеми от това естество?<br /> </strong>- Да, факт е, че нямаме регистър, а и изследвания не са правени. Но затова пък могат да се използват световните проучвания в тази област. Ако използваме техните данни, можем да кажем с приблизителна точност, че една пета от населението на България в даден момент от живота си има някакъв проблем с психичното здраве. Говорим не само за тежки заболявания, но и за тревожни разстройства, депресии, кризи и т.н.<br /> <br /> <strong>- Промени ли се през годините нагласата на българите и търсят ли те вече професионална помощ, когато се почувстват зле? Или продължаваме да разчитаме на приятелите си?<br /> </strong>- Абсолютно неправилно е при подобно състояние &ndash; дори и при лека депресия, да се търси съвет от приятел. А още по-лошо е да се мине към самолечение. Много често сме ставали свидетели на хора, приемали неподходящи медикаменти, към които са се пристрастили. Говоря за на пръв път леки препарати като ривотрил, ксанакс, лексотан и т.н. Те обаче не са безопасни и е добре да се назначават и приемат под лекарски контрол.<br /> <br /> <strong>- Защо точно през пролетта и есента се отключват тези проблеми?<br /> </strong>- В тези преходни сезони се обострят много заболявания, като астма, язвена болест и т.н. Афективните разстройства също се повлияват от промяната на времето.<br /> <br /> <strong>- Колко дълго трябва да се чувстваме потиснати, за да потърсим помощ &ndash; няколко дни или няколко седмици? И успява ли човек да осъзнае, че има проблем?<br /> </strong>- Професионална помощ се търси в случаите, когато човек се чувства зле дълго време и това му пречи да изпълнява ежедневните си задължения. В случай че човек не осъзнава проблема си, неговите близки биха могли да му подскажат или да го посъветват да се консултира с психолог или психиатър. Иначе бих дала един много простичък съвет &ndash; ако не сте в кондиция, не си поставяйте твърде високи цели и не взимайте важни решения в този период. Депресията е състояние, което ни кара да функционираме на едни малко по-бавни обороти. Ако се пренапрегнем, може да задълбочим проблема.<br /> <br /> <strong>- Вие в клиниката какви пациенти най-често консултирате и лекувате? Защо всички искат да бъдат приети в Александровска болница? На какво се дължи този завиден успех?<br /> </strong>- Като психиатрия в университетска многопрофилна болница ние лекуваме всичко &ndash; от тежки и остри състояния до депресии и афективни разстройства. При нас постъпват бременни жени и такива, които току-що са родили. Имаме и пациенти с тежки физически увреждания, които развиват и психични разстройства. Паралелно лекуваме както психиатричния проблем, така и придружаващите или предизвикалите го заболявания. Идват пациенти от цялата страна. Те са насочвани към нас или от колеги, или са получили помощ при нас преди време и ни търсят отново. Клиниката е пълна почти винаги. Ежедневно приемаме по 5-7 души. Предполагам, че желанието на пациентите да се лекуват при нас е заради приемливите битови условия. Другото, което мисля, че ни отличава, е предлагането на различни рехабилитационни програми като част от цялостното лечение. Говоря за музикотерапия, арттерапия и други. И не на последно място е ролята на екипа. Тук имаме добри специалисти и изявени професионалисти в различни области.<br /> <br />