Един разкопал гроба на баща си и довлякъл скелета му в Института по експериментална морфология и антропология при БАН. Искал да го изследват и да реставрират главата. Това разказва в интервю за "24 часа" директорът на института проф. Йордан Йорданов, който възстанови черепите на Калоян и Раковски.
Професорът е направи реконструкции на 9 от най-великите мъже на България от Възраждането - капитан дядо Никола, Рачо Казанджията, банкера от Свищов Димитър Ценович, зографина от Трявна Петър Генчев, войводата Цанко Дюстабанов, даскал Бачо Киро Петров, Захари Стоянов и двамата идеолоци Раковски и Каравелов. От царете на България е реконструирал още черепа на Самуил.
Най-близко по време е работил над черепа на поета-партизанин Христо Кърпачев, който е бил в гробница с други убити през 1944-45 г. "При него беше като в зала за аутопсия - с лизол, формалин, ръкавици, маски и гумени ръкавици", разказва антропологът.
Ученият издаде наскоро монографията си "Антропология на населението на България в края на ХХ в.", в която развива идеята, че българите са европиди с отделни белези на монголоиди. Балканският човек трудно се поддава на манипулиране и това е заложено от смесицата на различни култури. Кръвосмешението е заложено в народопсихологията, но това прави населението по-здраво и по-красиво. Шарената наследственост на българите е добра, защото влияе върху цялото тяло, респективно и върху мозъка. Смесванията разрушават онази еднотипност, която е присъща за т.нар. чиста раса.
Интересно е обаче, че когато попадне в организирано общество, балканецът изведнъж се оказва на мястото си и недостатъците му се превръщат в качество - показва амбиции, хъс, организираност. Тази инициативност идва от генната пъстрота, обяснява професорът. /БЛИЦ