Да ни прощават от иначе авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“, но не са прави. Поне не изцяло. Олигархът и медиен монополист Иво Прокопиев не е само „сляпо петно на българския медиен пейзаж“, както го охарактеризираха колегите от Брюксел, а и на почти всички родни институции и организации, иначе призвани да борят мафията и корупцията. А за неправителствения сектор да не говорим - там Прокопиев е овладял изцяло всички уж "независими" НПО-та, пише "Труд".

Да се върнем на битката с корупцията и мафията и на онези, които получават пари, за да ги борят. Днес например неправителствената организация, гръмовно наречена „Антикорупционен фонд“, представи четвъртия си годишен доклад за борбата с корупцията по високите етажи на властта през 2021 г., още по-гръмовно назован „мониторингов“.

Въпросното НПО съществува от края на 2016 г. и се радва на впечатляващи приходи от дарения и спонсорства, чиито произход е главно (макар и опосредствано през фондации) от обществени средства – български и чуждестранни.

Срещу тези приходи в размер на над половин милион на година, се очаква, че организацията ще защитава ефективно обществените интереси, като провежда обективни разследвания и създава обективни доклади. Уви, в този случай нещата изобщо не стоят така.

Защото във въпросния „мониторингов“ анализ натрапчиво има огромно сляпо петно. Никъде в над стоте страници на документа не се споменава името на Прокопиев.

Въпреки факта, че през изминалата година, след над десетилетие, в което почти непрестанно имаше свои проксита във властта, Прокопиев се сдоби с цяло правителство воглаве с премиера му (вече в оставка) Кирил Петков и вицето му (също в оставка) Асен Василев.

И въпреки друг безспорен и лесно проверим факт – че за годините от края на 90-те, когато стана милионер за една нощ благодарение на престъпната приватизация на Костов, та досега, Прокопиев е бил обект на стотици журналистически разследвания, доказващи десетки негови финансови далавери,  включително и чрез прокситата му в политиката. Но реален ефект от медийните разкрития до ден днешен няма и вероятно няма да има.

И ако си мислите, че баш олигархът на държавата е сляпо петно само за НПО-тата като въпросния „Антикорупционен фонд“, дълбоко грешите. Бездействието на държавните институции спрямо него също е оглушително. Особено на прокуратурата, която противно на практиката си, доброволно се отказа да жали пред ВКС оправдателната присъда на Прокопиев по аферата EVN.

И на изпълнителната власт, която в лицето на доскорошния премиер Кирил Петков трябваше да предаде на същата тази прокуратура деветте папки с разследвания срещу Прокопиев, предоставени от опозиционната ДПС. Трябваше, но и до днес не е ясно дали го е направил, а ако е – какво е свършило държавното обвинение по тях.

На този фон, единствената институция, която дръзна да се заеме с олигарха, е КПКОНПИ, която му наложи запори за над 200 млн. лева престъпно придобито имущество, потвърдени от 9 съдебни състава. Резултатът бе, че комисията се озова в ролята на основна мишена на „антикорупционните“ законодателни напъни на Прокопиевото правителство и доскорошно управленско мнозинство на „промяната“, целящи да я разцепят и преструктурират наново.

И естествено да я превземат оперативно, за да няма повече "грешки" като тези запорирани 200 млн. лева. А също и да бъдат прекратени служебно всички запори, образувани срещу задкулисието у нас. Воглаве именно със запорите на Прокопиев.

Нищо от това обаче няма да намерите в годишния доклад за борба с корупцията на въпросния „Антикорупционен фонд“. Вероятно заради липса на място.

Шегата настрана, но за сметка на очеизвадната липса на Прокопиев в него, в половината страници от т.нар. „анализ“ упорито се повтаря името на основния му опонент през годините – депутата от ДПС Делян Пеевски, удобно използвайки мантрата, пробутана от енергийния олигарх, медиите, НПО-тата и прокситата му във властта за санкциите по закона „Магнитски“.

Ако се чудите какво е обяснението за това наритване на обективността в ъгъла, то тя е прозаична. Достатъчно е само да отворите страницата на „Антикорупционния фонд“ и да разгледате екипа му. Така ще установите, че почти целият състав е свързан с Прокопиев и с политическото му прокси и доскорошен коалиционен партньор в управлението на държавата „Да, България“. Член на ръководството е бившият кадър на „Капитал“ Росен Босев.

Основен „анализатор“ и разследващ – друг виден екскадър на флагмана на машината за манипулации на Прокопиев – Николай Стайков. А автори на конкретно този доклад са основният адвокат на медиите, свързани с олигарха, по делата срещу тях – Александър Кашъмов. И бившият заместник на лидера на „Да, България“ Христо Иванов, докато беше правосъден министър във втория кабинет „Борисов“ – Андрей Янкулов.

Картината няма да е пълна, ако не споменем, че „Антикорупционният фонд“ беше основен участник и в пробутването на доносите на Прокопиев срещу Пеевски, в резултат на което депутатът се оказа в санкционния списък на САЩ по „Магнитски“.

Казваме „доноси“, защото основен аргумент за налагането на санкциите срещу него е, че бил участвал в аферите със „златните“ български паспорти и визи за чужденци. Нищо, че именно Пеевски бе сред вносителите на поправките, запушили дупката в законодателството, позволила тези афери.

И нищо, че въпросната дупка беше отворена именно от депутати, свързани с Прокопиев, а самите афери с раздаване на гражданство и визи срещу фиктивни инвестиции – при това главно на руски и китайски граждани – въртяни със съдействието на Българската агенция за инвестиции. При това по времето, когато начело на институцията беше друго видно прокси на кръга „Капитал“ във властта и бивш фирмен адвокат на Кирил Петков – Стамен Янев.

На фона на тези факти, пробутаните от Прокопиев и наместниците му в медиите, НПО-сектора и политиката доноси, въз основа на които САЩ наложи санкциите по „Магнитски“, са ни повече, ни по-малко показателен пример за любимия похват на олигарха да приписва на враговете си собствените си деяния и така да се скрие зад манипулациите. И това ще лъсне съвсем скоро в американския съд, където Пеевски обжалва санкциите.

От „Антикорупционния фонд“ вероятно също го съзнават, но въпреки това продължават ретранслирането на опорката, спусната им от Прокопиев в отчаян опит да прикрият истината и да хвърлят поредна доза прах в очите на обществото и на чуждестранните партньори на България.

Толкова отчаян, че на над дузина страници във въпросния доклад са написали дословно, че българските институции проявявали „слепота“ спрямо Пеевски.

Въпреки че веднага след налагането на санкциите от страна на САЩ, тогавашният служебен финансов министър Асен Василев направи български „черни списъци“, обявени от ВАС за противоречащи на Конституцията и българските закони, а от ЕК – за нарушаващи европейските директиви.

И въпреки че през годините, та и досега депутатът от ДПС се озова в ролята на най-проверявания политик в държавата от де що контролни органи има в нея (та се стигна до абсурда НАП да прави ревизия на резултатите от току що приключила проверка на данъчната агенция, защото – видиш ли, те не показали никакви нарушения, а това не отговаря на опорките на Прокопиев).

И дори са се самоопровергали, защото хем са написали, че „след налагането на санкциите от Държавния департамент“, не е имало никакво институционално действие, хем са посочили, че след излизането на санкционния списък българската прокуратура се самосезира и започва ревизия на проверките, правени на Пеевски.

Ревизия, която и към момента явно не е дала никакъв по-различен резултат от досегашния – а именно, че депутатът не е направил никакво закононарушение.

Само че това също не отговаря на тенденциозната очерняща кампания, провеждана от Прокопиев и прокситата му в медиите, политиката и НПО-сектора срещу основния му враг Пеевски, превърнат в мишена №1 на машината за манипулации на олигарха и задкулисието у нас. Заради упорството на депутата да изкарва наяве истината и да внася законодателни предложения, спъващи аферите им.

И затова прибягват до любимия похват на задкулисието и на пропагандата и дезинформацията като цяло – прикриват истината с лъжи на килограм. С надеждата, че така манипулациите им ще продължават да замъгляват очите на обществото.

Но забравяйки, че като лъжат е добре да помнят какво са лъгали, а не да се самоопровергават сами. Макар и на различни страници. И стига вече са ни пробутвали манипулирани "доклади", който уж обективно показвали действителността - прекалено елементарно взе да става.