Преди осемнадесет години, на 2 юли в 18 часа, от рак на белите дробове почина професор доктор Чавдар Драгойчев. За младите това име не говори нищо. Освен ако родителите на някои от тях не са им казвали, че дължат живота си на него. През възхвалявания от едни и прокълнат от други социализъм обаче Драгойчев се радваше на доста широка популярност. Формално погледнато, той бе принц-син на първата дама на комунистическата партия. В същото време медикът по нищо не приличаше на разглезените отрочета на първите хора на държавата. Той бе нещо коренно различно. Много висока топка. Изключителен познавач на световното изкуство, интелектуалец, превъзходен лекар, сърдечен хирург, който завърши кариерата си с 3000 операции. Коментираше се, разбира се, и особената му сексуална ориентация и това, че майка му го е спасила да не бъде съден в позорния процес, който държавата спретна срещу 26 гейове културтрегери през 1964 година.
Чавдар Драгойчев е роден на 24 декември и от първия си миг става герой на една приказка, която не е за деца. С две смъртни присъди бременността е единственото, което може да спаси Цола Драгойчева. До края на дните си обаче тя не признава кой е бащата на бъдещия професор. Слуховете отреждаха тази роля на полицаите, които са я изнасилили в ареста Това твърди и френският писател Анри Барбюс. Набеден е също един от надзирателите в затвора.

През 1945 г. Чавдар научава за един друг негов евентуален баща - Неделчо Манев, стар антифашист и ветеран на комунистическото движение. Но така и не му обръща никакво внимание.  Носи името на майка си Чавдар Цолин Драгойчев. Среща се с Манев в последните му дни. Той му признава истината и с това всичко приключва.

Голямата битка, която младият Драгойчев е водил цял живот, е да разбие легендата, че той като син на маститата си майка постига всичко благодарение на нея. Затова и избира медицината и конкретно хирургията: Все пак никой не може да каже, че Цола Драгойчева е оперирала вместо мен, казваше с усмивка. Това е причината и да не стане дипломат или министър, въпреки че такива възможности не се липсвали. 


Цола Драгойчева

Въпреки че остава далеч от политиката, синът води остри спорове с майка си. Една от темите е Сталин. Той се опитва да й обясни, че Йосиф Висарионович е тиранин, че нормален човек не може да приеме репресиите и убийствата му. Старата конспираторка не е съгласна и държи на своето, боготвори вожда. Признава, че синът й е прав чак когато Бащата на народите е развенчан от собственото си обкръжение и изхвърлен от мавзолея. 

Цола Драгойчева е била недолюбвана както от Георги Димитров, който през 1948 година я вади от Политбюро на БКП, така и от Тодор Живков. Той те мрази „зоологически”, казвал й приятелят академик Тодор Павлов. 

Чавдар Драгойчев научил от майка си и причините за тази ненавист: Веднага след 9 септември 1944 година на нея възложили да изготви списък на бъдещите членовете на Централния комитет на партията и тя оставила героя от Правец вън от него. Оттогава е голямата вражда, която си остава докрай. Живков се успокоява чак когато окончателно, естествено с много почести, пенсионира единствената тогава жена в най-високите партийни върхове.

В един продължителен период Чавдар Драгойчев и Александър Чирков са единствените опитни сърдечни хирурзи в България: „Той е амбициозна целенасочена личност, която се стреми към медицината от висок ранг. Добър хирург. Не от най-големите, но далеч над средните. В някои отношения като хирург той ме превъзхожда”, казва Драгойчев за конкурента си.

Особено приятелство свързва професора с пророчицата Ванга Навремето тя, без да го познава, му пращала болни и той бил истински изненадан от точността, с която поставяла диагнозата. 
Преди години хирургът разказваше следната почти невероятна история: В отделението постъпва болна. Случаят е ясен. Трябва да се направи операция. Но хирургът е млад, греши и жената умира. На другия ден болните наоколо обясняват: Баба Ванга й казала да не се оперира, защото ще умре.

Професорът е потресен и лично отива при пророчицата. Говорят по удивителен начин:

- Кои болни са повече - от стеноза или инсуфициенция - пита неграмотната Ванга. 

И после: 

- Защо ще ходиш в Гърция?

- На конгрес, но ти откъде знаеш?

- Донеси ми фикус – пластмасов - поръчва Вангелия.

Историята продължава. След време професорът води на Рупите своя добър приятел от Щатите Августин Пейчинов. И това, което вижда, отново го удивлява. Пейчинов тогава е на 34 години, току-що станал милионер и пред тежка операция. Уплашен е, не знае, дали ще живее. Възрастната жена го успокоява. Казва му, че всичко е наред и че трябва да целува ръка на „онова плешиво лекарче”, което го е спасило. Добре, че не е данъчен, защото с подробности разкрива всичките имоти на „американеца” и му казва какво ще построи. Милионерът излиза от стаята й блед като платно, разказваше неговият приятел.

Годините след промените от 1989 година преобръщат живота на Чавдар Драгойчев. Веднага след падането на БКП от власт той е пенсиониран и повече не стъпва в Института по сърдечна хирургия, който е ръководил. Смята, че там има достатъчно способни хора, които нямат нужда от неговата помощ.

След като извършва последната си операция, той самият ляга под ножа. Доверява се на своите колеги. 

Невероятно, но със средствата, с които разполага, синът няма възможност да осигури достойни старини на болната си възрастна майка. Принуден е да продаде огромния семеен апартамент, който някога е принадлежал на брата на цар Борис - принц Кирил. С купувача, приятеля му Августин Пейчинов се уговорят да остане да живее в него до смъртта си. Така и става. Отива си горд, че е бил успешен лекар, спасил много животи, а това, че е син на българската Пасионария, остава на второ място. 

Исак ГОЗЕС