Може ли българка да акушира 3462 бебета, да спаси 54 човешки животи в морето, да пренася тайните писма на Левски, да оцелее в Баташкото клане, да се сражава на Шипка, да е герой от войните за обединение и да бъде забравена? За жалост, може. 

Запознайте се с удивителната съдба на Христина Хранова, първата дипломирана практикуваща акушерка в България и първата жена морски спасител, жена, покрила се със слава и потънала в забрава, пише на личната си фейсбук страница Росен Петров.

Тя е родена през 1851 или 1852 г. в село Клисура до Самоков, в семейството на Храно Овчаря, което се състои от, забележете, 18 деца, или по-точно 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малкото детенце от тази многолюдна челяд. Няма много описания на това в каква семейна среда е възпитана тази велика българка, но човек може буквално да настръхне от факта, че шестима от братята й ще загинат в Руско-турската война от 1877-1878 г., а четирима в Сръбско-българската война за защита на Съединението. Не знам за друго българско семейство, което да е дало такава жертвена дан пред родината ни, но да караме подред. 

Христина първо е един от куриерите на тайната поща на Левски, след това като по чудо оцелява в Баташкото клане и най-накрая се озовава в редиците на Българското опълчение в битката за нашето Освобождение. Заедно с братята си воюва и помага на ранените в тежките сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Христина Хранова, седнала вдясно като курсистка в Повивалния институт

Заради загубите на семейството й, нейния личен принос и героизъм е изпратена да учи за акушерка в “Повивалния институт” на университета “Свети Владимир” в Киев, където се дипломира през 1881 г. с пълно отличие. Всъщност тя ще е първата дипломирана практикуваща акушерка в България.

Започва Сръбско-българската война и Христина Хранова, която сама определя себе си като “стара революционерка”, хваща пушката и се сражава като доброволец при Драгоман и Сливница. През 1895 г. е назначена за акушерка във Варна, където край морето преминава голяма част от живота й. Именно тук тя се проявява и като морски спасител, защото била и изключителен плувец. В специално издание на “Юбилеен спомен” за нея е посочено, че е спасила 48 човешки животи от удавяния, при това без да е назначавана на работа или “плата”, а доброволно - от “човещина”. 

През 1907 г. получава сребърен орден “За гражданска заслуга" и скромна парична награда от благодарните варненци заради многото бебета, които е изродила, и заради многото човешки животи, които е спасила в морето. Но историята не свършва тук. На повече от 60-годишна възраст Христина Хранова отново е доброволец на фронта, този път във Втората балканска война, и се сражава при Куманово и Крива Паланка. 

Откъде знаем всичките тези подробности? Освен от архивите, най-вече от молбите и писмата й до Народното събрание за пенсия, от годините в края на живота й, които тя прекарва в бедност. Малка пожизнена народна пенсия от 60 лв. месечно й е отпусната през 1918 г. Цялата процедура отнема 8 години. Тя ще взима тази “сума” само 4 години, защото просто си отива от този свят през 1922 г. 

Такива ми ти нашенски тъжни работи. Днес във Варна има улица, носеща нейното име, и инициатива на Медицинския университет - Варна да издигне неин бюст-паметник. Дано се направи. Рядко съм срещал толкова изумителна, богата, героична и трагична житейска съдба. Само си помислете. Да загубиш десет родни братя на война? Да се валяш сред труповете в църквата в Батак и да оцелееш? Да си в стихията на битките при Шипка и Сливница? Да даряваш и спасяваш животи? Всичко това е тази жена. Мисля, че за Христина Хранова трябва да знае всеки, който поне малко се чувства българин.

Росен ПЕТРОВ