На 15 април 2012 година жителите на Красново празнуват. Денят е неделя, Великден, хората са усмихнати и се поздравяват с „Христос воскресе!“. По обяд обаче празникът е помрачен. Съседи намират трупа на пастира на селото и изпадат в ужас, припомнят от Марица

56-годишният Димитър Иванов бил добре познат на всички земляци от  хисарското село Красново. Изкарвал си прехраната чрез паша на животни. Местните го наричали „пастира на селото“, тъй като се занимавал с това от години и бил единственият, който обикалял баирите с животните.

Работел основно за местен животновъд, като се грижел за около 30 крави. Често обаче вземал и странични „поръчки“ от собственици на крави и кози, за да си докара допълнителен доход.

Пастирът живеел сам, изключително скромно, а условията в дома му били мизерни. Бил разведен, имал две сестри. От години прекалявал с чашката. Пропилявал почти всичките си пари за пиене. Делял общ двор, разделен от ограда с 41-годишния Иван Пенков и неговата майка. Освен че били съседи, двамата мъже имали далечна роднинска връзка. 

Отношенията им обаче били обтегнати и често се карали

 Градусите на напрежението се покачвали особено когато по-възрастният мъж бил солидно почерпен. Пастирът бил наясно, че Иван Пенков е с диагноза шизофрения с решение на ТЕЛК. Майка му го контролирала постоянно и той почти не напускал къщата си. Излизал много рядко, но обичал да подхваща разговори със съседите си. Често се хвалел, че разговаря с извънземни и развивал интересни теории в тази насока.

В течение на годините обаче отношенията между шизофреника и пастира ставали все по-агресивни. Димитър няколко пъти ходил до кметството в селото, за да се оплаква от съседа си и поведението му.

Съобщил, че Иван прониква в двора му, когато си пожелае, и краде каквото свари. До повече от предупреждение обаче не се стигало. Така всекидневно пастирът си вършел задълженията, прибирал се, напивал се, а след това по програма следвал битов скандал.

Ескалацията на напрежението достигнала връхната си точка през Страстната седмица

 Поредният жесток сблъсък между съседите станал навръх Великден. Не е ясно как и защо е започнал спорът, но краят бил повече от трагичен. Грозните сцени се разиграли в стаята на Димитър. Иван се възползвал, че е по-млад и силен, и налетял с юмруци на пастира. Положението излязло извън контрол.

След като повалил съседа си, болният мъж не му оставил възможност да се съпротивлява, и продължил да удря. Накрая Димитър останал да лежи окървавен и безпомощен, но все още жив. Тогава шизофреникът решил да довърши започнатото и започнал да души жертвата си. Стискал силно няколко минути, докато пастирът издъхнал. Иван оставил трупа и невъзмутимо се прибрал вкъщи при майка си.

Не е ясно дали убийството е станало късно в събота или в неделя сутринта. Но на обяд на 15 април, когато селото празнувало, комшии решили да отидат до Димитър и да го поздравят за празника. Потропали на вратата, но в продължение на минути никой не се показал. Зачудили се да не е някъде на паша, но видели, че обувките му са там и не е излизал.

Пробвали да отворят вратата и успели, тъй като не била заключена. Започнали да викат Димитър по име, но отговор не последвал. В една от стаите на къщата обаче те открили безжизненото тяло на пастира и застинали на място. Приближили се към него и установили, че не е жив. Обзела ги паника и ужас.

Единият съсед, станал свидетел на ужасяващата гледка, решил да позвъни на кмета на селото. От своя страна той изпратил местната лекарка към дома на Димитър. Първоначалната мисъл на всички била, че пастирът е издъхнал в съня си. Лекарката обаче констатирала смъртта, но се усъмнила, че не е настъпила по естествен начин. След като чул това, кметът подал сигнал в районното полицейско управление в Хисаря.

На място пристигнали криминалисти.

Те забелязали, че по ушите и лицето на  Димитър има кръв,

което ги навело на мисълта, че става въпрос за убийство. Съседите не можели да повярват на тази версия и кой всъщност би отнел живота на пастира. Тялото му било откарано за аутопсия. Резултатите били категорични - става въпрос за насилствена смърт. Установено е, че била счупена подезичната му кост, както и едно ребро.

Това разкрива, че пастирът е бил удрян, след което удушен. Всички улики насочили полицията към неговия съсед Иван, страдащ от шизофрения. Местните, които били разпитани от полицията за трагедията, споделили за честите кавги между двамата.

Полицаите щракнали белезниците на ръцете на Иван и го задържали в ареста за 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. След изтичане на мярката прокуратурата му повдигнала обвинение за убийство и поискали постоянното му задържане под стража. Шизофреникът бил изправен пред съда.

В съдебната зала защитата му пледира, че не е осъзнавал какво е направил и не е контролирал действията си предвид заболяването. Магистратите постановили Иван да бъде настанен в психиатричната клиниката в Ловеч за срок от 30 дни, за да може експертите да дадат заключение 

дали той е разбирал какво прави, докато убива съседа си,

дали е можел да ръководи постъпките си, дали може да участва в наказателен процес и да дава достоверни обяснения.

В крайна сметка, Иван остава за постоянно лечение в психодиспансер. Причината за разпрата, завършила с убийство, е забулена в тайна и до ден днешен. Шизофреникът не е дал адекватни  обяснения за случилото се преди девет години и половина. Според разследващите мотивът не са пари, тъй като Димитър печелел малко, а пък и ги давал за алкохол.

Свидетели твърдят, че пастирът рядко бил трезвен, но си вършел съвестно работата. Натежава версията за пиянска разправия, в която и двамата не успяват да овладеят и да контролират емоциите си. Възможно е и 41-годишният Иван просто да е получил пристъп, който е характерен за шизофрениците, и да му е паднало пердето.