Млад готвач се прободе в сърцето с кухненски нож след куп несгоди и разочарования

Мирослав живеел заедно с болната си майка и брат си в апартамент в &quot;Гагарин&rdquo;. През 2006 година заминал да работи в Испания, а докато бил там, баща му починал от инсулт. Две години по-късно той се върнал в града, но според близките му вече не бил същият. &quot;Преживял е нещо там. Веднъж ми сподели, че са го били с метална тръба по главата. Не искаше да говори, криеше нещо в себе си&rdquo;, разказва майка му Йорданка. Той започвал работа като готвач на различни места, но след няколко месеца обикновено напускал. &quot;Работодателите му го прецакваха и не му плащаха&rdquo;, твърди брат му Стефан.<br /> <br /> Постепенно обаче Мирослав се затворил в себе си и спрял да се среща с хора. През деня спял, а нощем гледал телевизия. &quot;От две години не е излизал от къщи&rdquo;, твърди Йорданка. Добрев развил страхова психоза, а след това и някаква параноя. Непрекъснато смятал, че някой го следи и иска да го убие. През последните седмици болестта му явно се обострила и той започнал да говори за самоубийство. &quot;Исках да го заведем на лекар, да му даде някакви хапчета, но само като чуеше, побесняваше и започваше да крещи, че не е луд&rdquo;, разказва брат му Стефан. <br /> <br /> Развръзката настъпила в петък, когато полицай от Трето районно се обадил на Стефан и му казал, че брат му звъни на 112 и заплашва, че ще си сложи край на живота. &quot;Бях извън Пловдив, прибрах се на пожар и вкъщи намерих голяма локва кръв. Стаята на Миро приличаше на кланица, а полицаите разпитваха майка ми&rdquo;, разказва мъжът. След позвъняването полицаите реагирали светкавично и влезли в апартамента на Добреви. Намерили Мирослав с прерязани вени, в безсъзнание, но жив. Линейка го откарала в хирургиите, където лекарите спасили живота му и му зашили вените.<br /> <br /> &quot;На следващия ден отидох да го видя. Вече беше добре, дори слязохме в двора на болницата и пихме кафе. Говорихме много, молих го да не прави повече такива неща и да мисли за майка ни&rdquo;, спомня си Стефан. Миро обаче казал, че и там го следят и най-вероятно ще го убият. Оплакал се, че му пускат ток. Няколко часа по-късно Стефан получил ново позвъняване - този път от Психодиспансера. Съобщили му, че Мирослав е при тях. Оказало се, че той избягал от отделението, където се възстановявал, по телефона повикал линейка и поискал да отиде в Психото. Там обаче отказали да го приемат, тъй като документацията за изписването от УМБАЛ &quot;Свети Георги&rdquo; не била оформена по надлежния ред. &quot;Помолих ги да го оставят в отделението и да му дадат някакви лекарства, но оттам ми казаха, че без лична карта и бележка от болницата няма как да стане. Казаха ми да го заведа на следващия ден&rdquo;, разказва Стефан.<br /> <br /> <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="599" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201407/20140702_leqyplcpnp.jpg" /><br /> <br /> Братята се върнали вкъщи, а Мирослав започнал да убеждава брат си, че вече е добре, че инцидентът няма да се повтори. &quot;Не се притеснявай. Аз се осъзнах. Като ми свалят конците, излизам и започвам работа&rdquo;, обещал готвачът. Стефан му повярвал и решил да изчака няколко дни да се успокои и тогава да го заведе на лекар. Това решение обаче се оказало фатално. На следващия ден, когато излязъл да купи бинтове и марли, брат му го издебна , взел ножа и се заключил в стаята си. &quot;Бях на колелото на панаира, когато майка ми се обади и пищеше: &quot;Миро умря!&rdquo;.<br /> <br /> Не помня как съм се прибрал. Полицаите бяха вече вкъщи&rdquo;, спомня си Стефан през сълзи. Минути по-рано Йорданка влязла в стаята на сина си и го намерила да лежи на земята. Кухненският нож стърчал от гърдите му. Тя го извадила, защото решила, че е жив, и позвънила на 112. Този път обаче било късно. <br /> <br /> &quot;Ужасно е една майка да надживее детето си&rdquo;, плачеше вчера след погребението Йорданка. Брат му Стефан пък се пита дали ако в болницата е имало по-малко бюрокрация, брат му нямаше още да е жив.<br />