Известна като автор на документални филми, Татяна Пандурска дебютира и в игралното кино. Тя определя “Диви ягоди” като много личен филм, чакан и мислен, сбъдната мечта. Ето какво още каза за читателите на в. “Над 55”.
- Госпожо Пандурска, филмът ви е заснет за 18 дни. Казвате, че в него сте се разкрили по красив начин! Как да го разбираме?
- “Диви ягоди” - това съм аз.
- Темата на филма е завръщането към корените. Доколко мислите, че тя продължава да е актуална?
- “Диви ягоди” не е просто филм за завръщането у дома, той е за процеса на осъзнаване, че корените растат в две посоки - назад към спомените и напред към възможностите. Посланията ни тръгват от българската среда, но преминават границата ни и стават общочовешки. Всеки от нас е повече от своето настояще: той е и памет, и корен, и невидими нишки, които го свързват с другите и със земята.
- Идеята винаги е първа. Какво беше “Диви ягоди”, преди да стане филм?
- Всичко започна през есен-та. Случайно отворих една книга, която бях чела още в студентските си години - “Забравените от небето”, документални разкази от Екатерина Томова. И въображението ми започна да свързва невидими нишки - от книгата и от живота ми в момента. Двете линии - на столетниците в книгата, с тяхната философия за силата на корените, на природата и живота, и моята лична, която се въртеше около моите две деца, които в този момент живееха в чужбина. Те се преплетоха и започнах да пиша сценария. В по-късен етап поканих сценариста Дечо Таралежков да продължим да го развиваме.
-“Герой” на филма ви са и величествените Родопи. Какво научихте за хората там, докато снимахте?
- Аз съм планинар, а Родопите са моя любов.
Те са Орфеевата планина, митичната, ароматната, събралата се с небето, меко и галено зелена
Там всичко те гали: а хората ти казват: “Спокойно - та ти си в Родопите! Тук няма да останеш без подслон, без храна и без помощ”. Това са думи към мен в един труден момент по време на снимките от родопчанин, който безвъзмездно ни помагаше. В хармония работихме и с оператора Стефан Врачев. Природата е в центъра - вятър, птици, ехото на планината, представени поетично. Затова така и “диша” музиката на младия талантлив композитор Давид Кокончев, който вплита фолклорна тъкан в теми на кларинет, пиано и струнни. Те подчертават връзката с корена и усещането за самота, вплетени в звуковия дизайн на Иван Андреев. Монтажът завърши процеса с таланта на Таня Петкова.
- Трудно ли беше да се работи в суровите планински условия?
- Цяла седмица се наложи да вървим пеша от баира, където спирахме колите, през горичка и две поточета до стара къща. Рано сутрин. Пороен дъжд бе разрушил пътя. Притеснявах се за актьорите, но никой не мрънкаше - напротив, отговориха ми, че така естествено си влизат в образите.
- Какъв бе критерият ви за избор на актьорите?
- Кастинга направих сама, защото съм убедена, че успехът на един спектакъл или филм е във верния избор на актьори. Собственото усещане, представата за образа е изключително важно при определянето на точния актьор за ролята. Много обичам работата с актьорите и изборът им е част от нея. Героите в сценария ни станаха плътни, правдоподобни личности и това улесни избора.
Гледала съм много театрални постановки, рових се в сайтове на театрите, търсих нови лица, бръкнах и при артистите от дублажа. Направихме кастинг в два етапа. Първият - да изберем актьорите, и вторият - да усетя как работят по двойки и като екип. И се получи. Единствено за ролята на Орлин, изиграна от Иван Юруков, бях категорична. Като писахме сценария, аз си представях само него. Работили сме заедно, в мой филм той игра професор Иван Шишманов.
- Как стигнахте до избора на главната героиня?
- Той беше най-труден. Оставаха два месеца до началото на снимките. И съвсем случайно Ванина Кондова се появи и грабна всички от снимачния екип за ролята на Дафне Бело. Стела Ганчева, Нено Койнарски, Никола Додов, Никола Пашов, Васил Бинев, Никола Стефанов, Васил Читанов, Анна Петрова, Анна Банкина се изградиха като впечатляващ актьорски състав, въпреки че не всички имаха филмов опит. Никол Милевска - млада и талантлива, както и Мария Маргаритова, въпреки и дебютанти, показваха чувствителност и ярко присъствие.
Незабравимият Кирил Кавадарков, уви, изигра последната си роля в киното - учителя Ной
Всички познавахме неговата изключителна личност и талант. А чувството му за хумор и историите от театъра и киното, които разказваше, ще се помнят дълго...
- Режисьор диктатор ли сте? Държите ли твърдо на своето?
- Филмът е плод на съвместната работа. Аз мъдро слушам актьорите, давам им пълна свобода, нека разкрият природата на образа, както го чувстват и си го представят. Но по време на репетиции и на снимките повеждам процеса в посока, която ще ги направи “живи”, истински хора на екрана. И това се усеща във филма.
- Изпълнителката на главната роля Кондова е неизвестна на българските зрители. Бихте ли казали нещо повече за нея.
- Щастлива съм, че тя е моето откритие. Доверих се на таланта й и ето я вече с първа главна роля в българското кино. Ванина завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. В Ню Йорк специализира актьорската техника, създадена от носителя на “Пулицър” Дейвид Мамет в консерваторията на Atlantic Acting School. Участвала е в представления на различни театрални формации, уеб сериал, била е член на журито на американските награди “Еми” и на българския кинофестивал “Ранно пиле”. Носител е на “Златен Кукерикон” за авторския си моноспектакъл “Онзи, другият Ню Йорк”. Работи и като режисьор.
- Какво ще е бъдещето на филма ви и какво споделиха с вас хора, които вече са го видели?
- Вълнуващи са отзивите им, много емоционални. Млада жена ми каза: “Това е моята история! Аз съм от Родопите, живях 20 години в Америка и осъзнато се върнах. България има душа, духовност, затова се прибрах”. И заплака. Показвахме филма в Германия и Полша. Чужденците споделят същите вълнения. Имаме покани от българските общности в Америка и Европа. А НФЦ и директорът му Петър Тодоров, заедно с МнВР, избраха “Диви ягоди” да представя българското кино на фестивалите на европейското кино по света, за което съм благодарна.
- Какво ново да очакваме занапред?
- “Елена Николай. Нейната история” е предстоящият ми проект, документален хибрид, в който има игрални епизоди. Ще разкажа нейната завладяваща история, от трудния живот на сираче, до триумфа й в Италия и на световните оперни сцени. Бляскава кариера, но у нас малко позната. Звезда, назовавана “веридиана” и “най-великото мецосопрано на 20-и век”.
Исак Гозес
