Няма двоен стандарт при храните, които се предлагат у нас и в Европа. Това показа проверката на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Изводите на експертите са категорични – “констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения”. Такова е заключението от изследването на физикохимичния анализ на млечните, шоколадовите изделия, детските храни и месните продукти, посочен в анализа на БАБХ.

Какво реално провериха експертите. От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози. От тях 8 шоколадови изделия – 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе. Изследвани са и 2 броя детски пюрета, 8 млечни продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин, и 6 месни продукта – 1 шунка, 1 консерва и 4 колбаса.

Най-често разминавания има с обозначеното на етикета (виж таблицата). Това обаче не се случва само за стоките на нашия пазар. При един вид шоколад например мазнините у нас са с 0,02% по-малко от обявените на етикета. За западния пазар разминаването е с 0,31%. Същата е и ситуацията със захарите в него. У нас те са с 1,09% по-малко от заявените от производителя, а за европейския пазар – с 1,95%. Оказва се още, че в шоколада за българския пазар има повече какао. При обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немският – 4,67% повече какао.

Кравето масло от една и съща марка пък е с повече мазнини у нас в сравнение с Германия. У нас то е с 82% съдържание на мазнини, а там – с 80%.

Ядем ли колбаси пълни с вода и сол? Наличието на натриев хлорид (сол) в сурово пушен месен продукт у нас е с 3,18% по-ниско от това в европейския продукт, показва анализът на БАБХ. Водата е с 3,20% повече. Според д-р Любомир Кунински от Българската агенция за безопасност на храните обаче едва ли става дума за напомпване с вода. Този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята той.
Проблем ли е фактът, че една и съща безалкохолна напитка се прави с глюкозо-фруктозен сироп у нас и със захар за европейския пазар. Според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България у нас, в САЩ, както и в други европейски държави, например в Испания, при производството на безалкохолни напитки се използва фруктозо-глюкозен сироп. Влагането му е масова практика в държави, традиционни производители на царевица, независимо от тяхното географско разположение или покупателна способност на населението.

Фруктозо-глюкозният сироп, който използват местните производители в сектора, е от българска царевица, дело на български земеделски производители, която се преработва в български производствен център, коментират експерти от асоциацията.

Проверката показа още, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – определени сирена, и шоколадовите продукти, както и при двете детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче показа, че и в Германия, и в Австрия хранителните стоки се облагат с преференциална ставка ДДС. В Германия Законът за данъка върху добавената стойност определя две ставки: общата данъчна ставка от 19% и намалената данъчна ставка от 7%, която се прилага по-специално за доставки на почти всички видове хранителни стоки, с изключение на напитките и оборотите на заведенията за хранене. В Австрия ставката за хранителните стоки е 10%. За сравнение у нас всички стоки, включително и храните, се облагат с 20% ДДС.

Източник: "Труд"