Освен че след броени дни Роси Кирилова ще празнува рожден ден, има още един “горещ” повод за този материал - “Душа на длан”. Не, това не е обръщението към нея на хората, които я познават и обичат, макар че много й приляга. Това е заглавието на последния й, 27-и албум, който включва 12 прекрасни нови песни. Миналата седмица нейните почитатели имаха удоволствието да го получат лично от певицата с автограф в центъра на столицата.
Освен че е дарена с дълголетна младост, едва ли има друга изпълнителка като Роси Кирилова, която излъчва толкова доброта и любов - към всичко живо, към света като цяло. И когато преди време я попитах как успява в нашето ръбато време да съхрани тези прекрасни качества, тя ми отговори простичко:

- Един психолог навремето беше казал, че човек се ражда с две нагласи - любов и омраза

От него зависи коя ще развие повече. Аз си мисля, че през годините съм развивала повече любовта. И винаги като съм я давала, съм го правила от сърце, а не за да получа нещо. За себе си съм разбрала, че моят смисъл е да създавам радост на хората, да помагам на животинките. Пак казвам, правя го от сърце.

- А не ти ли се струва, че човешката доброта напоследък става все по-дефицитна?

- Така е може би защото живеем в стрес и напрежение, всеки си създава някакъв свой свят и хората се отдалечават един от друг. В днешно време никой не разчита на другия, който би могъл да му помогне, по-скоро сам се спасява в трудните моменти. А лошото е, че ценностите се измениха и всеки очаква, когато даде нещо, да получи в замяна. Затова много трудно се опазват такива неща като любов, толерантност, топлина, ако щеш. За съжаление, материалното ни е обсебило. За да се пречистим, може би трябва да минем през тази духовна криза, в която живеем сега, не знам.

- Тоест ти вярваш, че ще я преминем?

- Да, вярвам. Може би бавно става, но всеки осъзнава, че любовта и доброто движат света. И аз осъзнах, че когато си тръгваш от този свят, не ти е нужно почти нищо. Една дреха, за да те облекат, и нищо друго не можеш да отнесеш със себе си. Тази мисъл винаги е съществувала в мен подсъзнателно, но тогава сякаш се открои по-ярко. И защо е този стремеж у нас непрекъснато да купуваме нещо, да имаме? 

Идваш на този свят сам и гол и нищо не можеш да отнесеш от тук

Единственото, което оставяш след себе си, е доброто, което си направил приживе.

... Мисля си, че никак не е случайно, дето наред с наградата за цялостен принос в музиката, тъкмо тя миналата година получи и благотворителния приз “Добро сърце”. Ето как певицата прие това отличие:

- Аз съм първият посланик на добра воля на УНИЦЕФ за България, още през 90-те години, и от тогава до днес съм участвала в много благотворителни каузи. И тъй като не обичам показността, честно казано, тази награда доста ме изненада, но много приятно. Признанието е голямата морална награда за всеки творец, но то може да закъснее, може никога да не дойде, затова аз отдавна съм приела за себе си да правя това, което обичам всеотдайно, и така, както мога, и да ми носи удовлетворение самата работа. Разбира се, че съм щастлива.

Това осмисля всичко, което съм създала през годините

... Когато става дума за стореното добро, не можем да подминем онова, което Роси прави за животните. Любопитно е кога се е появила тази нейна особена привързаност?

- Сигурно съм се родила с тази любов, не знам, но като дете тя беше много болезнена, защото моите родители не ми разрешаваха да си взема куче в апартамента и аз обикалях всички съседи, които имаха, за да им се порадвам. Затова и мечтата ми беше не каква да стана като порасна, а да си взема куче. (Усмихва се.) 

... А ето как някогашната водеща на предаването “За животните с любов” опровергава онези, които подхвърлят злобно, че хората, които се прехласват прекалено по тях, всъщност не обичат хората.

- Не бих казала. Напротив! Човек трябва да обича всички живи същества и не може така да се дели - обичаш животни, а не обичаш хора или обратното. 

Не мога да допусна, че тези, които обичат животните, не обичат хората

... Нека обаче се върнем към музиката. В най-новата песен на певицата отново се чувства ароматът на лятото. “Чакай ме, море” със сигурност също ще се превърне в хит за сезона. 

- Обичам морето и най-хубавите ми спомени са от Несебър, където като дете с мама и татко ходехме всяка година. А незабравим ще остане конкурсът “Бургас и морето” през 2007 г., когато участвах с песента “Като Да и Не”. Тъй като никой нищо не ми каза преди галавечерта, с мъжа ми и с аранжора Пламен Велинов отидохме да хапнем рибка до Летния театър и да се върнем да гледаме наградените. Доволно нахранени, се появихме малко преди да започне награждаването, и за мой ужас ми казаха, че по най-бързия начин трябва да се преоблека и да излизам да пея, защото съм спечелила първа награда... Та Жоро тича до хотела да ми вземе костюма, а аз, както не обичам да пея с пълен стомах, трябваше да изляза и да пея отново...

Макар миналата година Роси да преболедува тежко коронавируса, тя продължава да твори с огромно желание и хъс. И няма как да не й се получи, защото:

- За мен музиката е начин на изразяване. Смятам, че един творец трябва да създава нещо, за да се чувства жив

Освен това всяка нова песен е предизвикателство - понякога самият процес е много интересен, когато на празния бял лист се появят първите щрихи, след това започва да се оформя силует и накрая като в картините емоцията, която те е завладяла, оживява. А истинското удовлетворение идва, когато видиш, че и други хора са я усетили и си ги развълнувал с това, което си създал.

... В очакване на новите й песни, й пожелаваме един весел и усмихнат рожден ден.
 
Щрихи към портрета

Росица Кирилова е родена в София на 2 юли 1963 г. Завършва с отличен успех 7-а столична гимназия. През 1990 г. завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Журналистика”, а през 2004 г. придобива магистърска степен по филмово и телевизионно изкуство - режисура в Нов български университет.

През 1995 г. създава свое авторско предаване “За животните с любов” по БНТ и сателитния канал “ТВ България”, което в продължение на 15 години радва малки и големи.

Зад гърба си има реализирани 27 албума, 1 максисингъл (първият максисингъл в България), 3 малки плочи, 5 телевизионни рецитала - “Усмихни се за мен”, “Приятелите винаги остават”, “Тишина” и “Бог да е с теб”, 3 видеоалбума - “Монолог за двама”, “Без маска и грим” и “Бог да е с теб”, 1 DVD - “Всичко е любов” от юбилейния концерт “25 години на сцена”, много концертни изяви както в България, така и в Германия, Финландия, Швеция, Румъния, Чехия, Русия, Турция.

Пяла е съвместно с над 20 от най-големите певци на България, сред които Мустафа Чаушев, братя Аргирови, Панайот Панайотов, Васил Найденов, Веселин Маринов, Георги Христов, Нели Рангелова (първият женски дует), Стефан Данаилов, Димитър Туджаров - Шкумбата, Иван Балсамаджиев, Къци Вапцаров и др.

Сред най-популярните й песни са “Боса по асфалта”, “Тишина”, “Има шанс, няма шанс”, “Приятелите винаги остават”, “Доброта”, “Учителко, целувам ти ръка”, “Най-добрата дума”, “Месечинко, чакай!”, “Нещо невероятно”, “Живей за мига”, “Сърцето знае защо...”, “Всичко е любов”, “Като Да и Не” и мн. др.

Валентина ИВАНОВА