На първия етаж се намираше стол... Преминаваш през тиха глъчка и мирис на гозби и се качваш по скърцащи дървени стъпала. Попадаш в друг свят, където звучат нежни трели на цигулка и отсечени тонове на пиано. На дясната стена има кът, в който се четат крилатите думи “Прегърнете се, милиони!”. Насреща има малко балконче, от което се вижда покривът на старата турска баня с поникнали дървета върху него, разказва Божидарка Златарева. Чудиш се как може да растат дървета върху покрив...
Някогашните ученици от Детската музикална школа и досега, след толкова години, си спомнят тези неща. Както и незабравимите уроци по пиано, цигулка и други инструменти. Някои правят връзка между двете начала на човешкия живот - долу, в стола, материалното, а на втория етаж - духовното, което те въздига до високите сфери на човешкия дух.

И над всичкото това великолепие на духовното има една достолепна жена с плътен глас и внимателни очи, най-лична сред всички преподаватели - преподавателката по пиано Руцка Цолова, първи директор на школата.
Колко пъти са слушали нейния глас да им открива непознати светове по елементарна теория на музиката, да им разказва за световни композитори, за концерти на симфоничния оркестър, за успехи на наши изпълнители в чужбина.
 
Организирала им срещи с големите пианисти проф. Люба Енчева, проф. Мара Балсамова, Божидар Ноев
Творческият й път е забележителен. По спомени на дъщеря й Вяра Ганчева, бивша известна учителка по химия, майка й, родена в семейството на големия разградски хуманист д-р Георги Панов, от малка проявява музикални способности и интереси и деветгодишна започва да взема уроци по пиано. Средно образование завършва в София, където посещава концерти, оперни и оперетни постановки, подготвя се и по пиано.

Пътят е избран - студентка в Музикалната академия, където завършва с отличие класа по пиано на проф. Димитър Ненов. През ваканциите се включва в концертните изяви в Разград, които организира неуморният жрец на музиката Илия Бърнев. Във вестник “Разградско слово” от 12 август 1938 г. може да се прочете за предстоящ концерт на оперната певица Надя Бърдарова, наша съгражданка. На пианото щяла да й акомпанира г-ца Руцка д-р Панова.
От 1948 г. Руцка Цолова е неотлъчно в Разград като учител по пеене в мъжката гимназия (сега ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“), преподавател по пиано в школата при Дома на народната армия

Идва 1955 г., която определя по-нататъшния житейски път на Руцка Цолова. “Постъпих в новооснованата Детска музикална школа - разказва тя във вестник “Ново Лудогорие” през 1980 г. - Тогавашното ръководство на читалището ми гласува голямо доверие - назначиха ме за първи директор на школата... Започнахме работа с Борис Попов, Цветанка Иванова, Румяна Вълчева, Никола Бояджиев. Трудно ни беше. Нямахме опит в тая работа, а и зали нямаше. Чак след две-три години ни настаниха в собствена сграда”.

Разкритите класове са малко. Има само едно пиано и един акордеон. Учениците не са много, защото няма условия за повече 

Но желанието за работа е огромно. Неведнъж Руцка Цолова е канена да стане преподавател в музикалните училища в Русе и Котел, но тя не се съгласява. Не се бои от смяна на обстановката, но не може да остави “своите” деца, които обучава, разказва за легендарната учителка “Екип 7”. Следва един четиригодишен период, когато Руцка Цолова завежда отдел “Естетическо възпитание” в Пионерския дом. Към отдела работят балетен състав, хор, драматичен състав. Има обучение и по цигулка и виолончело.

Балетът “Спящата красавица”, концертите на пионерския хор и драмсъстава са богатата “жътва” на участниците в тях и на техните ръководители, празници за публиката в Разград, Кубрат и Исперих. От 1963 г. Руцка Цолова се завръща в Детската музикална школа и й остава вярна до края на живота си. Идва 25-годишният юбилей на школата. Дотогава през нея са преминали над 4000 възпитаници. “Вълнувам се - споделя Руцка Цолова в един репортаж от това време във вестник “Ново Лудогорие”. - Работа много, подготовката е напрегната, но си мисля, че този юбилей ще бъде и един своеобразен отчет.

И децата се вълнуват, а това е най-важното за един музикално образован човек - да се вълнува от живота и неговите проблеми, за да може да се развълнува и от музиката. В крайна сметка това е моята цел и награда за труда”. Най-голямата й награда са успехите на учениците й на концертите на школата, на конкурса “Светослав Обретенов”, на Международната детска асамблея “Знаме на мира”. Защото ги е научила, че само талант не е достатъчен, а са необходими любов, всеотдайност и много труд, за да се постигнат върхове в изкуството. Със своето педагогическо майсторство Руцка Цолова подготвя много ученици: Йоана Чобанова - преподавател по солфеж във военното музикално училище; Виктория Кабарелова - дългогодишен корепетитор в Русенската опера, диригентите Веселин Байчев и Красен Иванов, Илина Байчева - преподавател по пиано в Швеция, пианистите Иво Бонев, Георги Панов, Андрей Вълев, музикалните редактори Лидия Душек (Николова), Антоанета Радославова, Маргарита Парасникова, преподавателите по пиано Ваня Динолова и Даниела Никифорова. Мнозина от учениците не са станали музиканти, но са запазили любовта си към музиката. Сред тях са инженери, лекари и други наши съграждани. Освен в школата Руцка Цолова се посвещава и на разнообразна музикална дейност. Десет години тя е нехоноруван корепетитор на хор “Железни струни”. Редят се вълнуващи концерти и оперетни постановки - “Наталка Полтавка”, “Кармозинела”, “Мамзел Нитуш”. 

Все по същото време Руцка Цолова се отзовава на молбата на учителите ентусиасти от Исперих Васил Байчев, Тинчо Попов, Виктория Стоева и други да участва като нехоноруван корепетитор в създадената от тях самодейна оперета. Представени са оперетите “Запорожци зад Дунава”, “Аршин мал Алан” и “Наталка Полтавка”. И още - Руцка Цолова участва многократно в концертите на Разградския симфоничен оркестър, където е замествала партията на арфа с изпълнение на пиано. Акомпанира на мнозина солисти. В състава на камерен оркестър участва в постановките на Драматичен театър “Антон Страшимиров” “Хан Татар”, “Нашествие”, “Слуга на двама господари” и други.

Жалко, че Руцка Цолова не е разказала подробно за учението си при професор Димитър Ненов, за впечатленията си от неговата личност и клавирно и педагогическо майсторство. Но през 1982 г., малко преди смъртта си, тя споделя по повод на срещата на млади пианисти с участието на ученици от средните музикални училища в страната и музикалните школи в Североизточна България в рамките на Музикалните дни “Димитър Ненов” (“Ново Лудогорие”, март):

“Срещата на млади пианисти предоставя възможност, изявявайки се като изпълнители, участниците в нея да се доближат до любимото изкуство на Димитър Ненов, в което той достигна върхове. Наистина малките пианисти от детските музикални школи не са в състояние да изпълняват негови творби, но запалени от огъня на клавирното изкуство, след време и те ще могат да свирят негови композиции и ще почувстват големия му талант на композитор. Като негова ученичка, познавайки го отблизо, дълбоко съм убедена, че ако Ненов беше сред нас, той би бил щастлив да попадне между толкова млади таланти и не би пощадил сили, въпреки разклатеното си здраве, да ги поведе към върховете на клавирното изкуство, както правеше това приживе”. 

Тя е щастлива и с това, че има продължение на делото си. Внучката й Мила Иванова е известна цигуларка днес
Още в ранна възраст тя постига успехи в престижни конкурси. Една надарена, обичаща безмерно музиката разградчанка е вградила живота си за културното издигане на Разград. С неуморен труд и вдъхновение тя продължава делото на патрона на Детската музикална школа Илия Бърнев - да създава музиканти, да създава и публика, която обича и цени музиката. Така тя дава своя принос за традицията Разград да бъде град на музиката. Златен труд на едно артистично сърце.

Поли БОЯНОВА