Във всезнаещата “Уикипедия” за село Антимово, до 1934 година с името Шеу, Видинско, не е писано много: Разположено е на по-малко от два километра от река Дунав, точно срещу новия мост, който свързва България с Румъния и Европа. Някога там се е ширел къмпинг, посещаван от унгарци и германци. Училище няма, но има три бара. Гордост е и местната духова музика, много търсена в района. Неотдавна площадът бе кръстен на родения в селото на 11 май 1898 г. Иван Томов. Капитанът загинал на 30 май преди 77 години в Пирея, Гърция. За него много години нищо не се знаеше. А и малкото, което се чувало , било вредно да се разказва. Защото Иван Томов е бил капитан на “Мария-Луиза”, кораб, който наред с другите си товари е пренасял и муниции за войската на Райха. Но неочаквано преди двадесетина години този човек бе обявен за герой и за неговия подвиг бе заснет филм и написана книга, а на ъгъла на една малка варненска пресечка “Житна” се появи нова табела: улица “Капитан Иван Томов”. Появиха се и няколко паметни плочи, една от които изчезна веднага след като беше монтирана. В Гърция, където той и екипажът му са извършили саможертвен подвиг обаче, подобни знаци няма. Те си знаят защо.
Иван Томов, след като завършва със златен медал видинската гимназия, напук на волята на баща си,  отива във военноморското училище във Варна. Там той пак е отличник и  след трети курс е изпратен в Германия, за да специализира за корабен офицер.   Плаването е  неговата страст, опитен, интелигентен,  компетентен , той с лекота печели любовта и уважението на екипажите си и става  един от елитните български морски офицери.



 На 1 септември  1939 година Германия напада Полша.  Започва Втората световна война.  На 1 март 1941 година  България е вече съюзник на Райха.  Царското правителство заповядва  всички  големи  кораби с български  флаг да минат под германско командване. Това естествено се отнася и за  “Княгиня Мария-Луиза”  -  първият наш модерен  океански параход, чийто капитан е Иван Томов
На 22 май 1941 година той  акостира в Солун. Два дни по-късно идва заповед корабът “Бургас”, който е закотвен в съседство, да натовари авиобомби, взриватели, патрони, картечници и варели, тенекии с авиобензин и да ги превози до Пирея. Капитанът  Петър Бояджиев обаче отказва. Тогава с опасната мисия е натоварен капитан Томов. Заповедта е да бърза. Тръгват в не много подходящо време и на 28 май навлизат в пристанището близо до Атина. Веднага започват разтоварването. В това време Пирея е като бомба. Огърлица от складове, пълни с боеприпаси, ограждат кея. Една искра е достатъчна градът да хвръкне във въздуха. 5000 авиобомби започват да изнасят от “Мария-Луиза” и да се стоварват на брега.  На 30 май в 6,30 часа сутринта вахтеният  моряк Васил Илиев забелязва,  че от шести хамбар се процежда  гъст дим.  Веднага е обявена тревога.  Целият екипаж  се хвърля на бой с огъня. От брега четири пожарни обливат кораба с вода, но почти без ефект.  Битката със стихията изглежда загубена. Изходът е  корабът да бъде потопен на  място. Но за това е нужен поне един час, страшно много време.  И тогава Иван Томов взема най-трудното решение за един капитан.  Нарежда екипажът да слезе  на брега. На кораба остават само помощниците му и машинистите за маневра. Два влекача започват да теглят  горящата крепост навътре в морето.  Командирът брои секундите. Корпусът на огромния съд се тресе. Той е вече на километър от кея. Следва втора заповед: Всички без изключение да напуснат. Той сам ще продължи да води кораба. Отписал се е вече от живота. 

Две мощни детонации разтърсват “Мария-Луиза” и я разцепват на две. За миг гордостта на българското корабоплаване е на дъното. Ударната вълна помита пристанищни съоръжения. Италианският кораб “Албатрос” пламва и също потъва. Последва го немският “Аликанте”. Има разрушения, но градът е спасен. Освен Иван Томов, загиват първият помощник Георги Бобев и старшият помощник  Петър Чаракчиев, Георги Кръстев, Георги Винаров. Със счупен крак Веселин Георгиев (Фоса) успява да се прехвърли през борда. Спасява го италиански кораб. Когато се прибира във Варна, дълго трие от фасадата на къщата си собствения си некролог.  Живи остават още  кормчията, въглищарят и третият помощник Йордан Чолаков.

Предполага се, че активисти от съпротивата са предизвикали пожара. За подвига на смелия български екипаж години наред в родината не се говори нищо. Социалистическата пропаганда не иска да признае подвига на хора, служили на Германия. В Гърция също се мълчи. Вярно, че българите спасили града им, но тогава те са били окупатори и врагове. През 1986 година в алманах “Фар” е отпечатана статия на професор Кирил Геров за подвига на капитан Томов. Главният редактор веднага е сменен. Преследва се и всеки следващ опит да се възкреси спасителят на Пирея.

Взрив  разполовява Халифакс

На 6 декември 1917 година в най-тесния участък на “Те Нероус”, който разделя Халифакс на две , след като се сблъсква с норвежки съд, пламва френският  кораб “Монблан”. Той е натоварен с  200 тона тринитрол и 2300 тона пироксинова киселина. Тогава капитанът  Льо Медек  нарежда на екипажа  да се  качи на лодките и да напусне горящия съд.  Скрити зад една дига, моряците чакат най-мощния взрив в историята на човечеството, преди атомните бомбардировки над Хирошима. Чудовищната вълна помита 2000 къщи, загинали са 5000 души,  ранените - 9000, ослепелите - 500. Капитанът Льо Медек е награден с най-високото френско отличие “Кавалер на Почетния легион”.
На 12 април 1944 г. в Бомбай “Форд  Стейкин” се взривява, след грешки на капитана и помощниците му. В радиус от 500 метра всичките сгради са унищожени. Убити и ранени са десетки.   Капитанът е провъзгласен за герой.

Исак ГОЗЕС