Вчера от този свят ни напусна дядо Добри от Байлово. "Живият светец", както го наричаха, си е отишъл тихо, в следобедния си сън. Той издъхна на 103 години. Минути след скръбната вест мрежата се напълни с жалейки и съболезнования.

Едно човек обаче предпочете да разкаже как се е срещнал за първи път с дядо Добри. Неговите думи се открояваха и накараха мрежата да заплаче още по-силно.

"Улисан в телефонни разговори, така и не разбирам кога спирам тойотата пред Александър Невски. Рутината ми за загасени фарове, ръчна спирачка, влючена първа скорост и прибран панел на CD-то се оказва рутинна. Само дето забравям да сваля колана, та се налага да се връщам две крачки до седалката.
Говоря си сам, сам се хиля, ръкомахам като мим за учудване на богупристойните бабички, които се кръстят след мен, мърморейки под носовете си "Боже, помози", без да са чували за bluetooth handsfree слушалки.
Те ме подминават, кръстейки се, аз ръкомахам, обяснявайки на поредния клиент таблицата за умножение. Идилия. 
Заставам пред входа на църквата в очакване на друг клиент. Странно е, когато човек си купи автомобил с турбо агрегат. Затова и жестикулациите ми бяха такива. Как да обясниш на човек спортна генерация по телефона?
Приключвам разговора, усмихвам се на себе си и запалвам цигара. Подранил съм. Оглеждам се и го виждам.

Бялата му коса почти прикрива бялата му брада, очите ми се разхождат по шаените панталони и по навущата.
Прегърбена фигура, ненатрапчива, смирена, със сбръчкана от годините ръка, която държи полиестиролна чашка за кафе и ме гледа с неговите очи.
Замръзвам. Цигарата догаря в пръстите ми, огънчето ме докосва, опарва ме. А аз усещам само погледът му.
Загасям фаса в близкия пепелник, протягам ръка и пъхвам в чашката една банкнота. Той кима, вдига глава и ми задава въпрос, от който кожата ми настръхва.
- Нали знаеш, че Той те обича?
Кимам, с усилие отделечавам очите си от него, с усилие преглъщам.

Правя две крачки и очите ми ме предават. Не знам дали е от залязващото слънце, от сълзите ми или от нещо друго, но Дядо Добри свети в сянката.

Видях го."
 

Разказът е споделен в групата "Люлин" и за минути събра стотици лайкове и коментари. 

"Преди няколко години целуна ръката на детето ми.Мъника беше на 5-6 годинки.И мен тогава ме предадоха очите.Сякаш за няколко секунди ГО видях.Светла му памет!", пък споделя и своята среща с дядо Добри друга потребителка.