Само в БЛИЦ: Стана ясно в какво се е забъркал Роро дни преди да умре (СНИМКИ)
ТВ-водещият отишъл от любопитство при черния шаман Тура
На същия ден - 8 февруари Роро пише на профила си във Фейсбукс: "Днес джунглата на Бали ни посрещна с буйни води и убийствено екстремен рафтинг, след който едва оцелях. Отборният български дух ни доведе успешно до края на приключението!"
Приятели на Роро, които така и не могат да се примирят със смъртта му, която е изненада за всички, опитват да навържат това, което се е случило на острова в търсене на обяснение защо е умрял.
Един от тях си спомня, че във видеостриймовете от Бали Роро разказва за потапянето си под водата и предполага, че може тогава водещият да се е заразил.
"Не искам да е така, но той разказа как е паднал от лодката във водата и е бил под нея , нагълтал се е с вода не е можел да диша по едно време... не знам защо но си мисля че всичко е започнало с това", пише той във Фейсбук.
Друг си спомня, че до последно Роро имал някакво предчувствие:
" Усещал ли е нещо ? До последната нощ когато щеше да заминава, каза че с нежелание тръгва и даже багажът му не е готов(а беше на стрийм). Предни стриймове говореше за някаква криза/нещо лошо.. което ще се случи към март месец....и след това щяло да стане по-добре."
Приятели на Роро, които са били с него на острова, твърдят, че няколко дни преди инцидента с рафтинга той отива при черния шаман Тура, който е особено популярен сред българите, които отиват на Бали.
Тура или И Густи Агунг Нгора е популярен в България отдавна. В началото на 2000 г. учението му започва да се прокрадва у нас. Наричат го магьосник или Гуру, или просто учителя Тура. А той привлича все повече български почитатели с трикове почти като от цирка – кара електрически крушки да светят или пък внезапно прави така, че дъждът да спре. В България Тура е по-популярен покрай Санди Мурти – учение за безконтактен бой. В края на 2010 г. учението на И Густи Агунг Нгора започва да бъде популяризирано у нас все повече. Към къщата му в Бали пътуват не само българи, които искат да бъдат излекувани от зависимостта си, но и хора, търсещи просветление. През същата година Ани Салич пътува за Бали, където прави документален филм за учението на И Густи Агунг Нгора, който вече е известен в България като Учителя Тура. По същото време обаче във форуми се появяват свидетелства на българи, привлечени от разказите за Тура. Историите им до една си приличат. Тръгват, примамени от ново учение, и се връщат с усещането, че са научили, но повече за това как... може някой да бъде измамен!
Независимо от всичко, Роро настоява да отиде при шамана, където вероятно е преминал и през т. нар. Инициация. Извършва се от Тура, който твърди, че по този начин се стига до отключване на вътрешните енергии и сили. Тези, които са преминавали през това, разказват, че Тура те затваря в тъмна стая, полива те с вода, в която има цветчета и след това те удря силно в гърба - именно в този момент според него става отключването на силите. След това на двора пред къщата на Тура се стига и до самия ритуал - "новопокръстения" трябва да върви по тревата, докато през това време към него тичат няколко мъже, замахват с кожени колани срещу него и опитват да го ударят с всичка сила. Така се разбира, че инициацията е дала ефект.
Не е ясно дали Роро е бил впечатлен от ритуала, през който е преминал, но в деня на тръгването си пише: " Последни часове в Бали. Тук написах цял нов чаптър от филма си. Какъв контраст само! Бях на косъм от смъртта, преживях красотата и радостта в най-висшите им измерения, срещнах нови приятели и преминах през небивали приключения. Шамани, вещици, рафтинги, прилепи, маймуни...Оставям свой аспект тук, за да се върна отново."
За съжаление няколко дни, след като пише това, Роро си умира от скоротечна пневмония. Според лекарите е напълно възможно той да е хванал вируса, докато е бил на острова.
Приятели на Роро, които са били с него на Бали, започват да виждат и провидението в това, че той е минал през ритуала на черния шаман. Някои дори свидетелстват, че той му е дал да пие от отварите си и подозират, че те са довели до смъртта му. За различните отвари на Тура разказват и други българи, които живеят на острова.
Репортер на БЛИЦ е един от малкото българи, които са успявали да се доберат до Тура. Ето какво видя той по време на посещението си там:
Уговорката с Тура става през съпругата му Ибу. Не може дори и да си помислите да припарите до него, ако не е разрешила. Ибу Бали, както самата тя се нарича, е завършила УНСС, но предпочита да не се знае, че може да говори български. Още докато си говориш с нея, вече е започнала да те проучва. Българите, които живеят на остров Бали, разказват, че тя всъщност е бизнес-двигателят на семейството.
Страхуват се еднакво от нея, така и от мъжа й, който на острова се ползва със славата на черен магьосник, преминал отдавна в тъмната страна на шаманството. След серия от въпроси, разменени в интернет, Ибу най-накрая се е съгласила да посетя съпруга й.
Чакала съм цял ден като за делегация при много височайша особа.
Още със самото влизане в дома на Тура те обзема неприятно усещане, което кара дори и косъмчетата на гърба ти да настръхнат. Сякаш отвсякъде те гледат хора, които не ти мислят доброто. Къщата е огромна. Семейството на шамана започва да я строи точно в периода, в който връзките му с България се засилват и клиентите му стават все повече. Огромна, висока ограда се извисява около целия имот и на практика той е изолиран от всичко.
Тежките врати от дърво и ковано желязо се отварят, след като предварително са ви проучили през един от процепите. Посреща ме самата Ибу Бали. Нисичка индонезийка, с огромни очила, през които те гледа изпитателно. Толкова изпитателно, че, без да искаш, придобиваш усещането, че е “сканирала” мислите ти. Настанява ме на „почетна” маса, предупреждава, че съпругът й още се приготвя. Докато прави чай, оставам сама, но скоро разбирам, че усещането е супер измамно.
От прозорците, през една от вратите се подават за секунди хора, които те поглеждат любопитно и после пак изчезват. На масата са наредени книгите на Ибу. Всичките са по психология и бизнес-мениджмънт. Има и няколко за магиите. По стените са наредени стряскащи картини на черепи, пълни с кръв, в които се преплитат змии и чудовища. Или на хора, гърчещи се в адски мъки. Учениците на Шамана.
Българите изпитват към семейството му такова страхопочитание, примесено и със суеверие, че по-късно един от тях съвсем сериозно ме пита: “Ти консумира ли нещо, докато беше при него?! Знаеш ли, че омагьосва хората с напитки и след това ги кара отново и отново да се връщат при него!”
Учителят Тура излиза като на театрална сцена. В един момент дърворезбованите врати на къщата се разтварят и се появява Той. Гледа с очи, присвити като на хищник, и диша тежко. Българите, които са общували с него, вече са го описали като човек със свръхестествени възможности. Разказват дори предания как можел да се превръща в животно и бил нещо като старейшина на магьосниците от остров Бали. Тура ме гледа ме с очи, сякаш обърнати отвън навътре. И не говори.
При всеки опит да каже нещо, се намесва съпругата му Ибу и започва да обяснява как двамата изповядват учение, което променя хората и ги прави чисти, как искат да правят добро. На остров Бали обаче ми разказват за нашенци, които са продали апартаментите си, само и само да отидат при Тура! Също и за други, които се връщат обратно в България, но не могат да си намерят място и имат нужда да посетят отново Учителя и всичко това се повтаря отново и отново, и отново... Схемата, която Тура и Ибу са създали, всъщност е доста простичка. Всеки, който иска да се докосне до учението му, минава първо през българските му посредници. Всички пари отново се превеждат като дарение във “фондацията”. На място вече ви поемат хората на Тура, но парите се дават само на Ибу.
Цялото „счетоводство” се води в огромна тетрадка, до която достъп има само тя. Срещата с Тура свършва внезапно, когато той се обръща към мен и казва: “Другите нека си тръгват, ти ще останеш на вечеря!”. Ибу обаче става, обръща се към мен и останалите българи и казва: “Може да тръгвате, ще ви чакам утре отново. Този път за ритуала!”. В този момент, като за представление, отнякъде изскачат няколко мъже. Изглеждат застрашително. Като белязани. И то буквално. Очите на единия са разположени сякаш по диагонал, другият има дълбок белег, минаващ през цялото чело. Третият води със себе си два ротвайлера, които не спират да лаят, озъбени са, от устите им тече слюнка и опъват застрашително каишки с метални зъбци, сякаш във всеки един момент ще ти се нахвърлят. “Пазете се от кучетата”, предупреждава Ибу на тръгване и се усмихва..."
Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
Ето тук може да видите и филма, който Ани Салич заснема по време на пътуването си до Бали:
Последвайте ни