Странджанското село Голямо Буково - едно от най-красивите и екзотични места в планината, скоро ще изчезне от географската карта. Местните жители масово се изселват заради местен канибал, от когото треперят, а имотите им се обезценяват с всяка изминала година, разказва в. "ШОУ".
В голямото и богато някога село сега са останали едва петдесетина немощни старци, които няма къде да отидат. Всички други са си плюли на петите, за да се спасят от заплахата да бъдат сготвени и изядени. Шепата старци, които все още са тук, пък са въоръжени до зъби. Бабите спят с брадви под възглавниците, а чекмеджетата им са пълни с паралитични спрейове за самозащита. Неколцина дори са се обзавели с ловни пушки и пистолети, макар че никога в живота си не са стреляли. <br /> <br /> Малцината останали жители в село Голямо Буково се въоръжават като за война. Бабите от малкото планинско селце крият под възглавници и дюшеци цял арсенал с оръжия, за да се бранят от местния канибал. По един наточен сатър стои зад всяка врата за всеки случай. Селяните са в истерична паника, защото комшията им човекоядец е останал без надзор след смъртта на майка си. Възрастната жена контролирала шизофреника и го следяла да си пие редовно лекарствата. След като тя се споминала наскоро, опасният канибал <br /> <br /> <strong>вече е без контрол </strong><br /> <br /> и никой не знае в кой момент отново ще превърти и ще нападне поредната си жертва. А в &ldquo;кариерата&rdquo; си канибалът вече има двама души - собственоръчно <br /> <br /> <strong>заклани, опържени и... изядени!</strong><br /> <br /> Затова днес дебели метални вериги опасват вратите на къщи и дворове в село Голямо Буково. На синджирите висят тежки затворнически катинари, а прозорците са барикадирани с дебели решетки и остри железни шипове. Дори и на случайно попадналия тук странник става ясно, че има нещо злокобно и странно в необичайно залостените порти и пустеещите зад тях къщурки. Отдалеч личи, че в много от тях не е стъпвал човешки крак поне десетина години. Полуобезлюденото селце напомня на страховит кадър от психотрилъра &ldquo;Туйн Пийкс&rdquo;. Попаднал внезапно на това странно място, човек има усещането, че ей сега отнякъде ще изскочи психясал убиец и ще започне да коли наред, без да предполага колко е близко до истината. На това злокобно място живее единственият в страната човекоядец. 53-годишният Николай Георгов е известен в региона като Странджанския Ханибал Лектър и прозвището му никак не е пресилено. Историята му звучи като холивудски сценарий, но е зловещо истинска. Преди 18 години нещо в мозъка на Николай прещраква и той се превръща в канибал. Убива един след друг най-добрия си приятел и тъща си. Методично ги изкормва, прибира вътрешностите в хладилник, а с черните им дробове си устройва угощение. След това тръгва &ldquo;на лов&rdquo; за други жертви. Твърди, че чува гласове, които му казват, че <br /> <br /> <strong>трябва да събира женски и мъжки сърца</strong><br /> <br /> Когато полицаите го хващат, дори и окото му не трепва. &ldquo;Каквото съм направил &ndash; направил съм го! Може и да съм ял от тях - не помня, трябваха ми женски и мъжки сърца&rdquo;, невъзмутимо заявява канибалът. След това ще обясни пред следователите, че имал план да убие и изяде общо пет души, за да завърши дяволски пентаграм, който ще го превърне в безсмъртен. <br /> <br /> Нечовешката драма се разиграва през лятото на 1995 година. Китното странджанско селце осъмва със зловеща новина - съселянинът им Ангел Дзиров е убит жестоко. Трупът му е открит на една от прашните улици обезобразен, а вътрешностите му са изкормени и липсват. Докато следователи и полицаи разследват местопрестъплението, канибалът Георгов им се поднася на тепсия. &ldquo;Какво става тука, <br /> <br /> <strong>някой да не го е изпапкал...?&rdquo;, </strong><br /> <br /> иронично подмята той към униформените. След това се обръща към съдебния лекар и го моли за помощ: &ldquo;Докторе, виж да ми превържеш пръста, че съм се порязал&rdquo;, казва той и сочи окървавения си палец, който случайно срязал, докато кълца човешки мръвки в кухнята. Никой не му обръща внимание, докато местният горски бай Петко не споделил съмненията си пред разследващите. &ldquo;Проверете го тоя човек - снощи посред нощ дойде у дома, беше с кръвясали очи и говореше несвързано. Грабнах пушката и го подгоних, а като се върнах видях, че на входната врата, където се е опирал, има кръв&rdquo;, разказал бай Петко, без да знае, че е бил следващата жертва, нарочена от канибала за изяждане. <br /> <br /> Минути по-късно полицаите ще открият ужасяваща гледка в дома на Георгов. В кухнята още личат следите от кръв, а в кофа с вода са оставени да киснат човешки сърца и дробове. Съмнителни мръвки има и в хладилника му, а част от тях вече са сготвени в тигана върху печката. Следователят Джамбазов вече е сигурен, че насреща му не стои обикновен убиец, а психично болен човекоядец. Опитва се да изтръгне самопризнания, но вместо това с ужас научава за още една жертва. <br /> <br /> <strong>&ldquo;Хайде като си толкова умен, разбери кой още съм убил&rdquo; </strong><br /> <br /> казва със смях Николай. Няколко часа по-късно полицията е претърсила всички къщи в селото и открива втори изкормен труп &ndash; този на тъщата на канибала. Възрастната баба Мира Великова е заклана по идентичен начин в къщичката си в края на селото. След като свършил с нея, изпадналият в шизофренична криза Николай навестил приятеля си Ангел Дзиров. Поканил го в 1 часа след полунощ на гости под предлог, че не му се спяло, за да пият по ракия. Щом гостенинът прекрачил прага, хладнокръвно го заклал. После спокойно сложил органите му в кофа с вода и... похапнал от тях. Изхвърлил окървавения труп на улицата и се заел със следващия набелязан &ndash; горския бай Петко, но ударил на камък. По-късно полицаите ще открият в дома му <br /> <br /> <strong>списък с жертви, в който били още магазинерката Анета и игуменът на близкия манастир йеромонах Евтимий </strong><br /> <br /> В кървавата нощ Георгов навестил и Анета, но жената извадила късмет, че точно по това време била в Бургас. За последния набелязан &ndash; игуменът - не му достигнало време. Манастирът бил далеч от селото, а навън вече се разсъмвало, затова отложил довършването на кървавия пентаграм. В дома на канибала разследващите открили няколко мистични китайски книги, в които пишело, че човек става безсмъртен, ако изяде сърцата и дробовете на враговете си. <br /> <br /> В крайна сметка Георгов не стига до съд, защото петорната психиатрична експертиза е категорична: Канибалът е невменяем и страда от тежка форма на шизофрения. Той е въдворен за принудително лечение в психиатричното отделение на затвора в Ловеч. Остава там две години, а след това е прехвърлен в лудницата в Раднево. После е освободен и се прибира в село Голямо Буково, където живее и до днес. Надзирателите още помнят краткия му престой в следствения арест. Още първия ден в килията той започнал да цапа стените със собствените си изпражнения. Когато го питали защо е осрал всичко, отговорил, че само така може да се спаси от буболечки, които му се привиждали на талази. <br /> <br /> Когато си пие стриктно лекарствата, Николай е спокоен, учтив и кротък като агънце, твърдят лекарите. Проблемът е, че понякога решава да си &ldquo;даде почивка&rdquo; от илачите и тогава <br /> <br /> <strong>канибалът в него се завръща с бясна сила</strong><br /> <br /> На всеки две-три години мъжът отключва шизофреничен пристъп и напада първия, който му попадне пред очите. Последният инцидент стана през есента на 2009 година. Тогава канибалът влязъл в местната кръчма и щом видял съселянина си Станислав Костадинов, озверял. Без да продума и дума, той се нахвърлил върху него и забил зъби във врата му. Станислав изревал от болка, а неколцина мъже се хвърлили да го спасяват от озверелия людоед. Свидетели на кървавото нападение разказват, че Николай отхапал парче месо от шията на младежа и се заканил да го довърши. &ldquo;Той ми дължеше пари, изрепчи ми се и пак се ядосах много&rdquo;, казал Николай на полицаите. Всъщност Станислав ръководел строежа на вилата на бургаски прокурор и наел Георгов за общ работник. Обаче не му платил, което провокирало невиждана агресия в канибала. Затова комшиите му треперят от ужас и гледат по всякакъв начин да му угаждат, за да не го ядосат неволно. Видят ли го на улицата, всички се надпреварват да му се подмазват. Носят му по нещо за хапване и са ухилени до уши, но никой не смее да го навести в дома му, а щом се приберат вкъщи, хлопват здраво катинарите и проверяват дали брадвите им са под ръка. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium;"><strong>Човекоядецът бил капитан на кораб<br /> </strong></span><hr /> <br /> Преди да отключи тежкото психично заболяване, Николай Георгов кръстосвал дълги години моретата и океаните. Той завършил с отличие Висшето военноморско училище във Варна и станал капитан. Първият си пристъп получил, когато бил само на 27 години. Тогава започнал да напада безпричинно хора по заведенията в Бургас. При един от инцидентите строшил стол в главата на сервитьор в бургаския ресторант &ldquo;Приморец&rdquo;. Няколко дни по-късно пребил клиент в бара на хотел &ldquo;България&rdquo;, защото решил, че го гледа накриво. <br /> <br /> <br /> <strong>Петя ТОДОРОВА</strong><br />