Едва ли има почитател на родната поп музика, който да не познава дуета Стефка Берова - Йордан Марчинков, създаден през далечната 1972-ра. Негова визитна картичка е “Семеен спомен за Поморие” на Атанас Косев по текст на Недялко Йорданов.
Тази песен печели през 1976 г. първа награда и наградата на публиката на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”. Още с първите си песни - “Има една светлинка” и “Шофьорите са като ято”, дуетът става много популярен сред публиката. Още две песни на Берова и Марчинков получават награди в Бургас: “Морето на моето детство” и “Моряци”. На радиоконкурса “Пролет” пък са наградени: “Слънце в песента”, “Цъфтят бадеми” и “Деца на слънцето”.

През 1980 г. Стефка Берова и Йордан Марчинков се представят на конкурса “Песни за морето” в Рощок в ГДР и печелят втора награда и наградата на публиката. Дуетът развива активна концертна дейност, съпровождан от оркестър “Сезони” в продължение на 25 г. Концертните изяви в чужбина са осъществени под името “Дан и Кора”. Аплодират ги в СССР, ГДР, Чехословакия,  Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др. Дуетът има издадени 13 малки и 7 дългосвирещи плочи. След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, изпълнявайки мелодични шлагери, а също и македонски народни песни. Йордан Марчинков спира да пее, щастливо женен за Ася - симпатична миниатюрна дама. И двамата певци запазват отношения, достойни за уважение. Ето какво говорят те един за друг днес. 

Стефка Берова: Данчо е най-красивият баритон

С Йордан Марчинков просъществувахме като дует малко повече от 20 г. Пътуване и пеене, пеене и пътуване. 

Така се случи, че на двадесетата година се разделихме. Сякаш се поуморихме от съвместния живот. Не се виждаме, но се интересуваме за съдбата на другия. Аз за него, той - за мен. Радвам се, че е жив и здрав. Е, и двамата сме поостарели, това е неизбежно. Но Данчо притежава най-хубавия баритон в България!

Вече не пее, ама и аз не пея. Сега най-важният ми ангажимент е да помагам на дъщеря ни Косара. Тя беше певица, вече не мисли повече за пеене. Завърши две висши образования, работи в Америка, после - в Италия. Роди дете. А да отгледаш дете, се иска всеотдайност. Или си певец, или си нищо. При нас с Данчо беше по-различно - имахме вече дъщеря, но моята майка я гледаше. А като почина майка, стана страшно за мене, Косара беше в пубертета, оставях я съвсем сама. Но Дядо Господ помогна. Личен пример дадох на детето си - Косара нито се пропи, нито посегна към наркотици. Дари ни с внуче - Максим Кристиян, който е много палав, просто мотор за бели. И аз, и майка му ходим непрекъснато подир него. Една беля върши в този момент, погледнеш го, гледа те щастлив, че е направил белята. В същото време вече е замислил друга беля. Косара никога не е прекъсвала връзките с баща си. И това ме радва. 

Мечтаехме с Данчо да идем на Сан Ремо и щяхме да спечелим. Сега са отвратителни песните и на този фестивал. Казват, че имали силни текстове. Ами ето книжка, ще си ги четат, защо да ги превръщат в песни? Най- силните текстове у нас ги пишат Надежда Захариева и Маргарита Петкова. Има и други талантливи поети, нашата нация е способна. 

Къде им са мелодиите на италианците, питам аз. Обвиниха Модуньо, че е комунист, и като че ли се опитаха да го зачеркнат от италианската музикална сцена. А той е истински талант, пише музика, текстове и дори си прави аранжиментите. 

Йордан Марчинков: Стефка е чудесна актриса 

Стефка можеше да направи кариера като драматична артистка, защото имаше много качества.

Нейният професор от ВИТИЗ Кръстю Мирски постави “Под игото” в Народния театър, четеца го играеше Стефка. На празна сцена час и половина текст. Но не й провървя. Прогони я генерал Александър Гетман - военен човек, а назначен за шеф на театъра и на операта.

Измислиха тогава, че младите актриси трябва да си защитят мястото. Поставиха “Мария Стюарт”, Стефка получи главната роля. Мина спектакълът, художественият съвет се събра. Седим вкъщи и чакаме секретарката на Гетман да позвъни, за да каже резултата. Телефонът звъни, Стефка го вдига с трепереща ръка. Казват й нещо и пред очите ми става страшно - горната й устна започна да се подува и накрая се обърна. Гетман имал право на вето и я уволнил! После разбрахме, че всички гласували за Стефка, само Владимир Каракашев се въздържал. Тя отиде на разговор при Гетман. Той я натиска с пръст по врата като с револвер. “Аз фашистко копеле в театъра няма да държа”, казал й тогава. 

Но Господ си знае работата - върна му го на Гетман, детето му се самоуби. Никому не го пожелавам. Стефка беше завършила естрадната школа на Вили Казасян. Започнахме да пеем като дует. Във вариетето на Слънчев бряг бай Тошо дойде да ни слуша, покани Стефка на танц. Попитал я от какво има нужда, тя му приплакала за театъра. Бай Тошо й уреди среща с Венелин Коцев, а той я посъветва да постъпи в Благоевградския театър и оттам да я върне в Народния. Аз не я пуснах, реших, че е по-добре да продължим да си пеем. Иван Славков ни помогна да влезем в телевизията, цяла България ни гледаше. Песента ни “Семеен спомен за Поморие” стана хит. 

Пели сме в Португалия пред един милион души на празника на Португалската компартия. Работихме много и в ГДР. А в СССР ни носеха на ръце. Стефка пее като никоя друга руски романси. В Москва ни чу Николай Сличенко от театър “Ромен”. Искаше да правим нещо заедно, ама не се получи. А огромната зала “Россия” я напълнихме. Участвахме на фестивала в Сопот в Полша, запознахме се с Алла Пугачова. Много ценя Стефка, макар че се разделихме. Тя живее в Италия при дъщеря ни Косара и й помага в отглеждането на внучето...

Сърдечни и естествени в отношенията си, Стефка Берова и Йордан Марчинков дават пример на младите поколения музиканти - не само в изкуството, но и в човешкото общуване. 

Клара ДИМИТРОВА