„Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли.” Това гласи точка 9.1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, пише "Труд".
Според същия кодекс Висшият съдебен съвет осъществява цялостен контрол по неговото прилагане и спазване, периодично предприема действия за обновяване и актуализиране на предвидените с него правила, като в нито един момент членовете на “правителството” на съдебната власт не трябва да забравят, че етичните правила важат и за тях.

Какво се случва обаче, ако нарушител на етичните правила се окаже член на ВСС, който като такъв е взел отношение по производство, по което съдия-докладчик е негов роднина Елизабет Петрова – Калпакчиева по мъж? Една история за „правосъдие“ и още нещо…
 

На 5 януари т.г. по търговско дело № 7/2017 г. на СГС съдия Мариана Георгиева спира регистърното производство по вписване на новото управление на най-големия български телекомуникационен оператор “Виваком”. Инициатор на спирането е чуждестранно юридическо лице – “Емпрено Венчърс”, което е под контрола на свързания с банкера беглец Цветан Василев руски гражданин Дмитрий Косарев.
Въпросната фирма твърди, че оспорва акт на люксембургското дружество майка на БТК, което е взело решението за смяна на управлението. По всички правила на подсъдността подобен иск в България е недопустим, но въпреки това Георгиева се произнася още същия ден в полза на избягалия от правосъдието олигарх Василев.

Следва логичното прекратяване от българския съд на основното производство по недопустимия иск на “Емпрено Венчърс”, както и надлежната отмяна на акта за спиране на Георгиева от апелативния съд в София. Съдията от Апелативен съд-София, който отменя определението на Георгиева, е Десислава Добрева, която за разлика от Георгиева е била дългогодишен съдия в Търговското отделение на СГС. Нейното решение е постановено на 17.02.2017 г., петък, и е окончателно, като е публикувано и на интернет страницата на съда.
Тук започват „определени” действия, довели в крайна сметка до „активирането” на Калин Калпакчиев в опит да осигури чрез ВСС властови чадър над съдия Георгиева.

Вместо съдебният акт на съдия Добрева от Апелативния съд да бъде публикуван незабавно в Търговския регистър, същият е изпратен… по пощата до Агенцията по вписванията. Изборът да се ползват услугите на пощите далеч не е случаен, а по-скоро е сериозно мотивиран, защото така се осигурява възможност “Емпрено Венчърс” да инициира ново производство за спиране, независимо от окончателния съдебен акт на апелативния съд.

И такова производство, разбира се, е образувано на 21.02.2017 г. (вторник), към която дата все още определението на съдия Добрева не е “влязло” в Търговския регистър. Това позволява още същия ден делото за спиране да бъде “случайно” разпределено… отново на съдия Мариана Георгиева. Тя от своя страна незабавно се произнася в полза на “Емпрено Венчърс” и блокира за пореден път смяната на управлението на БТК. Едва на следващия ден актът на апелативния съд, с който е отменено предходното решение на Георгиева, вече е по партидата на дружеството, но, разбира се, достатъчно късно, за да може поредното “ново” блокиране вече да е факт.

При наличието на толкова факти и доказателства поведението на Калин Калпакчиев в защита на съдия Георгиева буди най-малкото подозрение. В много други случаи, при това за много по-малки провинения на съдии, Калпакчиев не само че не е защитавал по подобен яростен начин определен магистрат, а тъкмо обратното – настоява и гласува решение на ВСС, с което допусналите нарушения магистрати да бъдат наказани.

Още повече че Калпакчиев няма как да не е бил запознат и с факта, че на съдия Мариана Георгиева е било известно, че вече има решение на Софийския апелативен съд, с което предходното й решение за спиране на вписването е отменено. Въпреки това съдия Георгиева издава идентичен съдебен акт с ясното съзнание, че така рискува да бъде обвинена в преднамереност и пристрастност.

Много скоро след това се оказва, че действията на Калин Калпакчиев с истеричното внасяне на извънредни точки в дневния ред на съдийската колегия на ВСС изобщо не са случайни. Оказва се, че на 02.03.2017 г. не друг съдия от САС, а съпругата на Калпакчиев – съдия Елизабет Петрова-Калпакчиева, като съдия докладчик постановява определение по идентичен акт на съдия Мариана Георгиева – станал факт по търговско дело № 6/2017 г. (отново касаещо смяната на управлението на БТК и отново “случайно” разпределено на нея под “вещото” ръководство на СГС от Калоян Топалов).

Като докладчик по делото съдия Елизабет Петрова-Калпакчиева, макар в определението допълнението към фамилното име “случайно” да е пропуснато, не само че приема, че актът на Георгиева е законосъобразен, но и в противовес на вече създадената практика на СГС и САС по този случай приема, че исковата молба на “Емпрено Венчърс” е напълно допустима за разглеждане от български съд.

В крайна сметка се оказва, че поведението на Калпакчиев от 28.02.2017 г., изразено в пламенна защита на съдия Георгиева, всъщност е било опит да се осигури чадър и над собствената му съпруга, която точно два дни по-късно ще се произнесе по същия начин.
Действията на Калпакчиев в случая очевидно са отвъд всякакви етични норми на магистратите най-малкото, защото е прикрил от колегите си от ВСС. Прави го в последния ден на февруари, когато макар точката да не се разглежда от ВСС, става ясно какво засяга, но още повече и на 7 март 2017 г., когато вече собствената му съпруга е излязла със съдебно решение по казус, за който се иска ангажиране на “правителството” на съдебната власт. Последиците от действията на Калпакчиеви не спират дотук.

Въвеждането на новата клиентелистка “съдебна практика” на САС по казуса “БТК”, прокарана от семейство Калпакчиеви, на 07.03.2017 г. набързо е “валидирана“ и от СГС по поредното спиране по партидата на БТК, постановено от също близката до Калоян Топалов и Калин Калпакчиев съдийка – Валерия Братоева. Магистрат, за чиято лоялност към определени кръгове говори оценката, дадена й в “Капитал” – “изключително добро име в системата”.

Така в рамките на броени дни активността на семейство Калпакчиеви освен че води до бетониране на “вътрешното убеждение” на съдия Мариана Георгиева и до индулгенция на поведението й (а оттук като следствие и на позицията на фирмата на Цветан Василев и съдружника му Косарев “Емпрено Венчърс” по казуса), предпоставя и възможността евентуално да бъде отворен нов рунд пред ВСС в защита на Георгиева. Нищо че фактите около съдебните й актове, както и относно активността на “Емпрено” на полето на СГС, а вече и на САС, да разкриват тежки зависимости, изразяващи се буквално в “пазаруване” на “определени” съдебни решения.

Все по-ясна става необходимостта Висшият съдебен съвет да разгледа действията на Калин Калпакчиев, чиято арогантност е достигнала дотам, че очевидно си позволява да употребява кадровия орган за лобистка защита на отделни магистрати и административни ръководители на съдилища, за които е видно, че не са безразлични към интересите на укриващи се от правосъдието обвиняеми лица.
За целта в проверка и установяване на истината около поведението и действията на Калпакчиев от 28.02 и 07.03 2017 г. колегите му от ВСС следва да разгледат всички факти и обстоятелства както около “случайното” разпределение на делата в СГС при съдия Мариана Георгиева и при съдия Валерия Братоева, така и в САС и по-конкретно на съдия-докладчика Елизабет Петрова-Калпакчиева.

Що се отнася до факта, че член на съвета е затаил обстоятелството, че внася точка за разглеждане от съдийската колегия по казус, по който собствената му съпруга има отношение, изисква най-малкото морал, който Калпакчиев, ако притежаваше, отдавна щеше да е изразил под формата на доброволно напускане не просто на “правителството” на съдебната власт, но и на съдебната система.

Да добавим, че и днес, когато ВСС следва да разгледа точно тези свързаности и зависимости на Калпакчиев, той готви поредната провокация, с която цели да продължи да саботира работата на кадровия орган на съдебната власт.