Семейство испанци, дошли в симитлийското село Брежани да развиват бизнес и да дадат работа на местни жители, платиха висока цена за 20-годишното си приятелство с благоевградчанина Мирослав И, пише Струма.ком.

Андрес и Мария Синта, влюбени в България избраха да си купят къща и да живеят с китното село, но попаднаха в измамната схема на приятеля си Мирослав, с когато Андрес се запознава на Канарските острови преди 2 десетилетия.

През всичкото това време испанците приемали Мирослав И., като част от семейството си, помагали му, обичали го, многократно го посрещали в дома си, затова му гласували пълно доверие да уреди документацията и да контролира строеж на избрана от тях къща и парцел.

Днес те са в България, в Брежани, но измамени, огорчени и ограбени, станали жертва на безкрайната си наивност и добронамереност към благоевградчанина.

Историята им ни разказа Ан. Попова, една уникална жена, която се занимава с доброволческа дейност, и която е неотлъчно до испанците в битката им да се справят с бедите, сполетели ги в България. 

Намираме семейството испанци в къщата им, станала причина за срива на едно дългогодишно приятелство, и която се оказа многократно по-скъпо платена и далеч от очакванията им.

Андрес и Мария Синта са приятно и добронамерено семейство от испанския град Кадес. Слушали и чели много за красотата на България и нейните топли и гостоприемни хора, без колебание, те решили, че ще изживеят старините си тук.

Избрали селото в район, близо до приятеля си Мирослав, който много настоявал те да дойдат в България. Затова се ангажирал да им намери къща, да я ремонтира и да я пригоди за живеене. През 2017 година Мирослав им показва място в селото, което те харесват. Става въпрос за 3500 кв. м. дворно място с около 6 малки къщи, които се нуждаят от реставрация.

На посочена от Мирослав скица има и гора. Година по-късно, след като семейството „платило“ над 10 хиляди евро вече за парцела, идват да видят и имота си. Какво се оказва обаче, ето разказът им:

„През май – юни 2017г. решихме да купим къща в село Брежани и започнахме да пращаме пари на Мирослав през юни. Видяхме скица на имота, около 3500 кв. м. На нея имаше две площи, едната е тази, в която се намираме в момента и една над нея, през уличката. Платихме за изготвяне на проект на имота на архитект, но план имаме само на снимки, така и не го получихме, нито фактура за платените пари.

За прехвърляне на имота, скица и документи, заплатихме 8000 евро и 2000 евро за документи. Изготвихме пълномощно на Мирослав, който трябваше да придвижи всички документи.

Три пъти идвахме от Испания до България за прехвърлянето на къщата, но всеки път много бързо приключваше всичко и не ни оставяха време да проучим нещата. Подписахме документите без преводач, те бяха на български език, съвсем на сляпо, но все пак ние имахме доверие на сигурен човек, наш дългогодишен приятел, така си мислехме.

Оказа се, че с пълномощното сме дали право на Мирослав да управлява фирмата, която имаме за ръчно изработени накити и е една от първите в Испания. Той така ни постави в ситуация, че нямахме време за реакция.

Имахме половин час да подпишем пълномощното и да се качим на самолета за Испания. Когато дойдохме през януари 2018г. се оказа, че къщата все още не е прехвърлена на наше име и още си е със стария собственик. Усетихме се, че нещо не е наред.

Питахме петима нотариуси може ли да се подписва документ без преводач и всички казаха, че не може. Когато дойдохме на място да я видим, едва не умряхме. Оказа се малка къщичка, с малко дворче, а горната част, която ни беше представена, че също спада към имота, който трябва да получим, изобщо не е към него.

Къщата е 50 кв. м на 2 етажа. Купихме я отново. Платихме още 1000 евро за прехвърлянето.

Видяхме се с нотариус, вече с преводач с помощта на добри хора от селото и се оказа, че цената на имота е 3500 лв., а за документите дадохме 400 лв. На фона на парите, които бяхме дали вече, това беше никаква сума. В последствие говорихме с човек от селото, който също искал да купи къщата, само че на него са му казали 8000 лв, а на нас 8000 евро.

Освен това, с пълномощното, което издадохме на Мирослав, той е източил и кредитните ни карти. Останахме без нищо, само къщата, която виждате. Когато дойдохме, трябваше да спим някъде и наехме една стая за 50 лв. на вечер.

Явно е, че всичко е било планирано, тъй като ние три пъти идвахме от Испания до мястото, но ни гонеха за 5 минути, казвайки, че къщата още не е готова. Имаме снимки на къщата, на терена и когато направихме първото прехвърляне.

Дадохме 8000 евро, после 2000 евро и после още 1000 евро. Ние си мислехме, че купуваме терена, на който сме сега и този който е отгоре. Сега вече имаме всички документи, виждате, че стягаме къщата с помощта на добри хора.

С такава радост купихме имота заради красивите дървета, природа и терена. И как приключи нашето приятелство с Мирослав: Имахме фирмени сметки и лични спестявания, които бяха източени, благодарение на пълномощното, което ние наивно му издадохме. С парите ни, Мирослав си направи къща, почивка до Швеция, почивки на Черно море…“, казват семейството испанци.

„Не сме подали още сигнал до полицията, защото действахме по съветите на нашия предишен адвокат. Според новия сега има надежда да получим парите си, да го осъдим“, споделят с надежда Андрес и Мария Синта. Всички в село Брежани познават Адреас и Мария Санта. Помагат им.

Доброволци са се включили в помощ на семейството, за облагородяване на къщата.

„Все още искаме да направим нещо като малка фабрика, в която да произвеждаме нашите накити. Искаме да наемем хора от Брежани, от района, да дадем работа“, казва Андрес, който е на 53 години, водолаз, обиколил цял свят.

Неговата мечта е да покани в Брежани всички хора, които познава, за да могат да се запознаят със селото, с България, с бита и традициите, които имаме.

Случката не ги обезкуражава. Все още вярват в доброто и справедливостта.