След Априлското въстание 1876 г. общественици, дипломати, хора на изкуството от Европа надигат глас за съдбата на страдащия български народ. Руската дипломация в Цариград, начело с граф Н. Игнатиев, работи активно и публично за спасението на българите. Царят Освободител на крепостните селяни и управляващите кръгове на Русия се мотивират за решителна освободителна мисия и Александър II ще стане цар Освободител и на българите.
Фалшификаторите на историята насаждат измислицата, че Русия е имала за цел чрез войната 1877/1878 г. да завладее Босфора, а не да освободи България. Истината е, че Русия можеше да предприеме освобождението на България с решаването на два проблема. 1. Гаранции, че Великобритания няма да се намесва на страната на Турция, а руската армия няма да стига до Босфора. Затова легендарният генерал Скобелев е спрял военните действия в Сан Стефано. Преговорите е водил в Лондон граф Игнатиев с министър-председателя на Англия Биконсфилд Дизраели. 2. Русия е трябвало да има договор за преминаване на войските през Румъния. Това също е станало успешно.
В условията на ентусиазъм и нравствен подем към армията се отправят и семейство Скобелеви - генерал Дмитрий Иванович Скобелев, съпругата му Олга Николаевна Скобелева и техният син - генерал Михаил Д. Скобелев. Те са наследници на патриотичен и свободолюбив род. Бащата на генерал Дмитрий Ив. Скобелев - Иван Никитич, е участвал като доброволец във войната с Наполеон през 1812-1813 г. за освобождение на европейските народи. Прославил се в епичните битки при Кулм, Бородино, Аустерлиц, Лайпциг и Ватерло. Присвоено му е звание генерал.
Синът му - генерал Дмитрий Иванович Скобелев (1821-1879 г.), участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. като командир на Кавказка дивизия. Макар и на 56 години, той се бие храбро при обсадата на Плевен, при освобождението на Пловдив и Асеновград. 

Внукът му, генерал от трето поколение - Михаил Дмитриевич Скобелев, е командир в легендарната пехота. Роден е в Петербург през 1843 г. Завършил е академията на Генералния щаб през 1868 г., бил е военен губернатор на Ферганска област през 1876 г., включвайки се като доброволец във войната, командва сборна казашка бригада към Дунавската армия. Изиграва решаваща роля при втората атака в боевете за освобождение на град Плевен, а при третата пробива отбраната на турците.

През месец август е разработил успешен план за атака и овладяване на Ловеч. Уникално е зимното преминаване на Централна Стара планина и участието в победоносната битка при Шейново. През февруари 1878 г. войските му влизат в градчето Сан Стефано. Тук на 3 март отпразнували победата.

Генерал М. Скобелев е останал в паметта на българския народ като пълководеца, завоювал най-много победи през Освободителната война. С основание сред войниците се носела славата му: “Където е Скобелев, там е победата!“. В трудовете на историците той е увековечен като Белия генерал, защото е носел бяла униформа и яздел бял кон. 
Михаил Скобелев е наследил от майка си някои качества, определящи неговия нравствен облик. Имал е топло, другарско отношение към бойците, вслушвал се в тяхното мнение и препоръки. 

С добротата и интелигентността си, с мъжеството и героизма си той е известен и много обичан от българите. През 1882 г. генерал М. Скобелев е в Париж и страстно защитава балканските народи от агресивната политика на Германия и Австро-Унгария, с което предизвиква дипломатически усложнения с тези страни и е отзован. Починал е в Москва на 25 юли 1882 г. На негово име у нас са кръстени улици, села, паркове и са изградени паметници.

Олга Николаевна Скобелева (1823-1880 г.) е майката на генерал М. Скобелев. 

На 54-годишна възраст тя е доброволка и ръководи руските лазарети на войските през войната

Рядко разумна и образована жена. Олга Скобелева ръководи Балканския отдел на Руския червен кръст. Грижи се за набиране на помощи за пострадалите от войната. В Петербург тя предложила създаването на комитет за построяване на величествения храм-паметник до град Шипка за увековечаване паметта на руските воини, загинали за свободата на българския народ в големите сражения в района на Шипка и Шейново. Построяването му става за няколко години.

Берлинският конгрес оставя зависима от Турция областта Източна Румелия. 

Паметникът на Олга Скобелева

Олга Скобелева напуска уюта в Петербург и идва в България, макар че е погребала съвсем наскоро своя съпруг

Занимава се с благотворителна дейност в Южна България. Посещава София и други градове, организира комитети за подпомагане на нуждаещите се. Изгражда болници, сиропиталища и женски дружества. В Пловдив развива многостранна и съдържателна благотворителна дейност за местното сиропиталище за българчета, чиито родители са загинали във войната.

С благотворителна цел дарява 20 000 златни рубли. Графиня Скобелева подготвила да открие сиропиталища и в Казанлък и Сливен.

През месец юни 1880 г. Олга Скобелева посетила Хасково, Пазарджик, Карлово, Казанлък и Пловдив, където оказала помощ на сираци и болни. На 6 юли тя отпътувала с файтон от Пловдив за Чирпан, за да прегледа и подпомогне болниците. Носела в себе си 18 000 златни рубли за закупуване на турски чифлик, където да построи модерен приют за сираци. Земята щяла да раздаде на безимотни. В Пловдив и сега съществува детско общежитие на името на Скобелева.

Поради топлото време с файтона тръгнали по хладното, при свечеряване. Освен файтонджията я придружавали: довереницата на име Катерина и адютантът Иванов. На около 6 км от Пловдив трима разбойници ги пресрещат и посичат. Остава жив, но тежко ранен Иванов. Той разказал за случилото се. 

Така загива Олга Скобелева на българска територия

Съвременник пише за сина Михаил: “Смъртта на майка му го порази. Той плака като дете и целия ден не излезе от своята палатка”. На лобното място на Олга има скромен паметник. Върху него - стих от Иван Вазов.

Нашето поколение от детска възраст още деди и баби ни учеха да помним и обичаме нашите възрожденци и освободители; разказваха ни спомени и предания за генерал Скобелев, генерал Гурко... Учеха ни да уважаваме паметта за миналото, гробовете, паметниците. Тези морални императиви са необходими и сега!

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
/вестник "Над 55"/