„Не сме търсили да ни е еднакъв животът. Това е Божие решение, съдба.” Думите са на сестри Аджови, които седемдесет години бе невъзможно да разделим. Полови век те бяха заедно на сцената. По-точно - на сцените по целия свят. Градяха планове за още толкова. Искаха да отидат навсякъде, където има българи, които ги чакат: Америка, Австралия. Щяха да пренебрегнат страха от летенето, за да им попеят: „Канят ме мамо на тежка сватба” или „Трендафилот мерише...”, или народните и македонски песни. Всичките. Здраве да е да пеем много още, пожелаваха си. пожелаваха им го и другите. Но не би. На трети юли единият славей от вечния дует, замлъкна завинаги. Краткото боледуване се оказа фатално. Господ прибра на небесната си сцена Надежда Аджова. Завинаги.
Самоков е раят. Където и да са ходили по света Вяра и Надя тази мисъл никога не ги е напускала. Завинаги в спомените им са останали „Чамкория” днешният „Боровец”, в който баща им ги водил всяка седмица В ресторанта, в който сядали, пеела Милица. Слушали я в захлас, обхванати от някакво натрапчиво желание- и те да запеят. Там не смеели, но започвали веднага, щом се върнели вкъщи. Подхващали същите македонски песни, чути от Милица, макар че татко им, бил страстен почитател на старите градски шлагери. 

Майка им дошла тук от Трън , последвала Коста Аджов, който бил бил най-прочутият в околността сладкар. Нямало самоковец, който да не бил опитвал вкусните му еклери и козуначени кифли. Майсторът се надявал поне едно от петте му деца да подхване любимия му занаят. Да не се затрие градената с толкова труд семейна сладкарничка „Рила”. Но че това няма да са най-малките му щерки станало ясно отрано. Тях ги влечало друго. Онова, за което Господ им бе дал много талант. 

Вяра и Надежда Аджови се родили на 6 септември 1947 година. Големият празник- Съединението на България, орисал и тях двете-те никога повече не се разделят.

Първа ги чула да пеят учителката им по музика Тодорка Кьосева. Тя спокойно би могла да се нарече откривател на един от най-успешните български дуети. Тогава момиченцата били на шест години и изпели: Прела баба, прела баба... Оттогава станали дует „Аджови”, въпреки че това все още не било официално оповестено. По-голямата им сестра Елена се грижела за репертоара. Но за всеобща изненада той не включвал любимите на баща им стари градски песни, а народна музика. В обучението им се намесила още една самоковка – оперната певица Росица Тренкова. При една от първите появи на сцената най-отпред в салона седяла майка им. Яката трънчанка плачела. 


Надежда Аджова

На шестнадесет години те някак си логично станали звездите на Самоков. Не можело празник в града да мине без тях. Така веднъж сред зрителите в читалището се оказал музиковедът Румен Аврамов. Това, което чул, го възхитило и без миг колебание той казал на момичетата: „На първи да сте в радио София на запис.” „Айде легнала е Лиляна” е песента, с която тръгнала кариерата им. Веднага започнали да ги включват в програмите, които обикаляли близките градове. Случвало се е баща им да ги изчака да свършат училищните им часове и с колата му да догонват трупата чак до Хасково А там били Борис Карлов, Мита Стойчева Гюрга Пенджурова. Старият сладкар истински се радвал, че музиката, която той толкова обичал, се превърнала в съдба за двете му дъщери. Първото им задгранично турне било в Москва, летели и над пустинята за концертите си в Либия.

Преди двадесетина години репертоарът им се обогатил със започнатите от детството стари градски песни. Така се възродило една музика, богата колкото на сантименти, толкова и на красота. 

Това, което прави дуета „Аджови” уникален, е освен таланта красивите гласове и невероятната им прилика. И, разбира се, физическа красота. Малцина от най-близките успяват да ги различават. В училище, едно от момчетата, местният красавец, по който премирали всички, харесал едната от тях. Но така и не разбрал точно коя, защото на срещите те често се сменяли. Докато накрая му казали, та той още повече се възгордял. 

Но с това странностите, или може би закономерностите в живота на прочутите близначки не свършили. Оженили се по едно и и също време. Надежда я изпреварила с малко. И двете за напети офицери, които служили в Самоков. Децата също им се родили през два месеца. Всичко е било предварително планувано. Не било предвидено само да бъдат момичета. Те пък и двете станали филоложки. 

В телевизионно предаване, посветено на юбилея-половин век на сцена, колега на певиците разказва следната история: „Бяхме някъде на турне. Двете тръгнаха по магазините но поотделно. Вяра хвана по една улица, Надя по другата. Коя къде е ходил не знам, но като се върнаха, бяха купили една и също нещо”.

Може би и в тази близост, в общата кръвна група се крие част от магията, с която сестри Аджови владееха публиката. Звучи малко странно, че вече пишем за това в минало време. Вълнението и радостта, с която те отпразнуваха петдесетте си години на сцената, не предполагаха, това да се случи. Тогава родния град ги почете по-достойнство. А сега с сълзи се разделя с едната от тях. 

Светъл път, Надежда!

Божи гроб родил името им

Йерусалим бил градът, който години наред оставал извън концертната програмата на двете сестри. Вече доста страни били обходили, но мечтата им да видят Божи гроб, така и не се осъществявала. Най-после женски глас от Израел върнал надеждата. Концертът пред българските евреи се превърнал във вълнуващ празник. Обхванати от носталгия, зрителите пеели с пълно гърло старите шлагери или плачели с народните песни. Накрая дошъл денят да отидат на гроба на Христос. По-точно след толкова години последвали прадядо си. За него пътуването до гроба Господен се оказало толкова значимо събитие, че съселяните му започнало да го наричат аджия. От там дошло и името на рода: Аджови. 
В близките дни сестрите готвели трето пътуване до Израел. За жалост, Надежда отлетя в друга посока.