Когато не можем да се разберем как да поправим нещо, си струва да погледнем как са постъпили съседите ни. В Обединеното кралство, например, спорът ни за това как да се справим с несигурните работни места се проточва с години без решение, пише "Труд".

Едната страна казва, че практиките на работа от вида на договорите без осигурени минимални часове (т. нар. нулеви контракти) са експлоататорски и трябва да бъдат директно забранени.

Според другата бизнесът от 21-ви век трябва да адаптира работната си сила, за да отговори на променливото търсене.

Един от начините да се разчупи дебатът е да се проучат емпиричните доказателства от САЩ, където на редица места са приети нови закони, които целят да подобрят стабилността на работниците без да лишават работодателите от гъвкавост.

Сан Франсиско, Сиатъл, Емъривил (Калифорния), Филаделфия, Ню Йорк, Чикаго и щатът Орегон приеха през 2015 г. “закони за справедлива работна седмица” в опит да се справят с непредсказуеми работни графици в сектори като търговията на дребно и ресторантите за бързо хранене.

Обичайно е за работодателите в тези сектори да използват “just-in-time” практики, чрез които се опитват да минимизират разходите си, като регулират персонала спрямо приливите и отливите в търсенето.

На практика това често означава, че работниците получават кратки предупреждения кога трябва да са на линия, могат да бъдат изпращани у дома по-рано или да им бъдат отменяни смени без компенсация.

Не е изненадващо, че има доказателства, че това причинява стрес и финансови проблеми на работниците, особено на родителите, които трябва да организират грижата за децата.

Това е проблем и в Обединеното кралство, където скорошно проучване показва, че 55% от нископлатените работници на пълен работен ден са уведомявани за графика си по-малко от седмица преди началото му, а 15% - само денонощие по-рано.

Отделно проучване сред 40 големи британски работодатели, които използват нулеви контракти или договори с малко работни часове (с обща работна сила от около 460 000 души), установи, че 35 от тях понякога отменят смени, като само 4 компенсират работниците за това.

Законите за справедливата работна седмица в САЩ се различават леко в зависимост от юрисдикцията, но обикновено изискват работодателите да предоставят графиците на работниците предварително (обикновено с предизвестие от две седмици).

Работодателите все още имат гъвкавостта да увеличават, променят или отменят смените след това, но ако го направят, трябва да изплатят на работника компенсация.

Много градове са се фокусирали върху нископлатените работни места в търговията на дребно и ресторантите, но законът на Чикаго (който влезе в сила миналата година) обхваща работниците, получаващи по-малко от 50 000 долара годишно в строителните услуги, здравеопазването, хотелите, промишлеността и складовете.

Все още няма много изследвания за въздействието върху работодателите, но Сюзън Ламбърт от Чикагския университет, която е интервюирала мениджъри в Сиатъл, вярва, че и те в крайна сметка могат да се възползват.

Когато тя е провела експеримент с Gap през 2016 г., търговецът на дрехи открива, че продажбите са се увеличили средно със 7% в магазините, в които персоналът е получил по-стабилен график.

Работниците с по-редовни графици са били по-отпочинали на работа, с по-малко закъснения и според мениджърите са полагали повече усилия. “Когато правите графици през куп за грош, хората просто дават минимума, за да изкарат нещо.

Точно колкото да не бъдат уволнени”, казва един мениджър, цитиран в проучването.

Все още е рано да се направи пълна оценка на въздействието на американските закони за справедлива работна седмица.

Но те служат като полезно напомняне, че регулаторните интервенции не трябва да бъдат строги, за да имат положително влияние върху живота на работниците, а и биха могли да помогнат на работодателите в дългосрочен план.