Управителят на Специализираната болница за белодробни заболявания във Враца д-р Костадин Шахов напомни, че коронавирусът е коварно заболяване. Той публикува пост, с който разтърси социалните мрежи:

"21.00 часа. Помните ли този час? Преди точно 6 месеца излизахме по тераси и прозорци, за да аплодираме героите на новото време – медиците. Пращахме им сърца, виртуални молитви и скандирахме „Браво!“ от затворените си домове. Тогава...

Тогава нашите медици бяха нашата надежда, днес те са олицетворение на нашия провал като нация. Защото докато ние ходихме на море, на кръчма, на концерт, тези хора останаха в своите отделения – с пациентите, чийто брой не спира да расте. Расте и броят на заразените медици, на тези в интензивни отделения, на загиналите в битката с коварната болест.

При първия починал лекар шокът беше огромен, днес жертвите в бяло са просто част от черната статистика. Тъжна, красноречива цифра, която показва, че здравната ни система се задъхва грозно и тежко. Като болен от COVID, който все по-трудно вдишва и издишва, защото заразата вече е обхванала голяма част от тялото. А само преди 6 месеца, всичко беше различно.

Тогава, когато генерал Мутафчийски беше символ на вярата ни, че ще преборим световното зло – строг, суров, военен лекар, който ту ни обясняваше чисто медицински как се борим с новата чума, ту по военно ни мъмреше, че сме недисциплинирани балканци. До момента, в който нашият герой (подобно на стотици други) беше заклеймен, заплют и захвърлен в килера на историята.

Просто защото предрече нещо, което вече се случва – „яко ще се мре“.


Днес, когато аплодисментите са отдавна заглъхнали. Но нуждата от тях е крещяща. Защото повече от всякога трябва да разбираме едно – благодарение на нашата глупост нашите медици наистина един по един стават бели ангели. "

P.S. И нека всеки, който все още не вярва, че тази напаст съществува, да ми се обади или направо да дойде при нас, да го вкараме без маска и без защитно облекло при страдащите и задушаващи се пациенти с КОВИД 19, за да се увери сам и да изпита целия този ужас на собствения си гръб.